Знаеш го, нали...
Нещата
имат две страни.

"Всяка любов е една малка смърт." Това някъде го прочетох и го пуснах да мине през мен. То мина, но не отмина. Отвреме-навреме надниква иззад някой ъгъл отвътре, напомняйки ми за себе си. А любовта ми потъва в шоколадовите езера на очите...

Вятърни пръсти
по лицето ти
разхождат се,

Пясъкът е два вида:
за време
и от пустиня.

- Толкова отмаляла и лека,
прозрачна
се усещам сега.

Миналото се стича
в локвите по цимента.
Още ли ме обича

                                                                                                                         Със слънцето
                                                                                                        ...

Усмивката в бяг на коне
с очи нежно-диви
а нозете им

Изгубвам се в бледите сметанено-нежни и сладостни очертания на тялото ти в нощта, плавно преливащи в извивки и улеи, до болка познати и непознати до тайнственост. Изгубен сред тях и омаян от тях, гласът ти ме връща и приближава към арома...

Събуждам се
и първата ми мисъл е за теб.
Заспивам