Анонимните... Те са като незнайните юнаци. Уж ги има, ама ги няма. И не се знае, дали са юнаци или глупаци. Ту едното са, ту другото и все не успяват да се определят към кое от двете клонят. Но пък се клонират юнашката.
Анонимните... За т...

Не помня тебе ли изваях...
Не знам за теб дали съм мислил
и продължавам да не зная...

Връхлетя внезапно,
бликнал
от влажното тъмно

Страхувам се,
че този мой копнеж по теб
ще ме превърне

И няма път, приятелко,
ако тебе те няма.
Както водата пробива си път

Приседнем ли
по средата на Пътя,
отляво потича бистра вода,