Като сутрешен бриз от морето
което толкова много обичаш,
е твоето докосване. И ето -

Който казва, че много хубаво не е на хубаво, се страхува от хубавото или поне се застрахова да не го срещне нейде и хубавото да се познае в него...
Много
хубаво е

Страхувам се
да преброя нещата,
които днес обичам в теб

Вятърни пръсти
по лицето ти
разхождат се,

Хубавите неща, които ни се случват...
Хубавите хора, които срещаме...
Хубавото време...

е моят най-хубав ден.
Божествено откровен
по вечеря,

Ще нарека река със твойто име...
Река, скована между двата бряга.
Единият - човешки близък,