Тя е някъде по средата. Средата
също е някъде. Мека и пухкава,
пълна с въздух - заради въздиш-
ките на истината, когато излиза
наяве.
Колкото повече въздух има сре-
дата, толкова по-голямо е сво-
бодното пространство. И толкова
по-малко свободата в него. То
цялото е заето от цялата истина,
разположена по средата. Между
двама души, между две събития,
между две вселени. А свободата
е избутана в края. Като наказана.
Но пък така - запазена от мига,
когато двамата тръгнат един към
друг и времето слее събитията, а
вселените се унищожат помежду
си.

а тя пък е към всичкото,
средата като център на душата,
а има ли среда, или е необятност!

да се затичам към тая среда - истината и да и тегля шута -
опс, да я прегърна...
;)

и свободата да е наша ежедневна необходимост,
а докъде сме свободни да я следваме,
и коя, каква, чия истина...

Samo smelite imat kuraja da sledvat istinata:)
Za ostanalite tq e neudobna teritoriq:))))

благодаря ти за романтичния коментар. Истината се нуждае от романтика, ала в последно време си мисля, че обратното не е вярно. И май никога не е било...

Докато тичаш, внимавай да не си счупиш хубавите крака, че черно ще вържат една камара хора в блога и извън него. ;))

през блога ми и Отбиваща се в коментарите... ;)) Истината е, че аз съм въздух, а така също и въздушен знак. И ще ти отговоря като въздух: Истината има много лица и всяко едно от тях има собствена представа за това коя, каква и чия е истината. ;)

че всеки има своята истина, Бишкотке, и като така, истината не е привилегия само на смелите. Друг е въпросът кой и докъде я следва, но това пък е право на избор. Не отнемай правата на другите, Жени, ще им останат само задълженията... ;)))

heh,za6to si mislq,4e v otgovora ti nadu6vam "bliznak"?:)
az i ne moga da otnema tazi vazmojnost- te sami 6te re6at dali da q sledvat-ti sam go kaza:)))))))

Бишкотке! ;)) А аз го казах, защото ти беше пропуснала да го направиш, избутвайки на преден план "само смелите". ;)

А не трябва ли истината да не се крие изобщо, да си е явна и достъпна като чаша вода. Има ли я наистина или просто живеем с много полуистини? :) Напоследък, все си мисля, че е второто...

може и да е второто, Аглая, и просто така да си живееш с него... ;)) Докато за мен е първото и всячески се старая да го запазя, поне докато живея с него. ;)*

дали и действията ти са такива, защото живият живот е най-истински. Толкова малко мъже са развили чувствеността си, учудваш ме. Ако си мъж, тук всичко е мани, мани.
Усетих нещо истинско, сигурно си нацелил златната среда на истината.
.....и от това унищожение се роди красиво цвете. Ако се полива и добре се грижат за него, може да даде прекрасна красота на всички, които го вдишат със сетивата си.

За действията си нищо не мога да кажа, докато не се погледна отстрани. Но това ще е странично мнение все пак, нали? ;))
Viki, надявам се знаеш, че има разлика между чувственост и чувствителност. Различни неща са. И се учудвам, ти откъде знаеш за моята чувственост и какво още знаеш за нея, освен че съм я развил... ;))
А относно цветето, Viki, специално за теб е следващият ми постинг.

отивам да го видя..........

следващият постинг, не е следващия, а последният за този момент. Така го разбирам. Иначе това за Мария повече ми харесва, да си призная.
Второ, ако съм достатъчно в час, много не съм в час, и нищо не разбирам от това, което пишеш. Правилно ли съм те разбрала?

Тук за чувственост и чувствителност, верно, в момента нищо не съобразявам, защото ми се спи. Знам само, че повечето мъже нямат ни едното , ни другото. Защото са мъжкари. Тук няма спор, не приемам. Ако твоята е само в нета, за какво ти е........, но не смятам да те разубеждавам. Пиши си.
Златната среда на истината.........не ми се говори за това, ако искаш ти говори.
Прозяв........от мен толкова, дано не съм казала нещо в повече. Казах ли ЕГН, номер на банкова книжка? даноне съм....Лека нощ!

Верно, може би съм имала предвид чувствителността ти, но бързах за работа и съм пропуснала да бъда точна, както ти обичаш.
Има ли значение, щом ме разбираш в този случай конкретно. Май ще спра да ти пиша за по-голяма спокойствие.

Златната среда на истината. Имам два отговора и ще ти дам единия само, няма да го обсъждаме това решение.
Аз съм позабравила усещането, а не знам името на тази златна среда, може още да няма такова. Казано с чужди думи, тези по-горе, любовта към необятното.
Отговорът.....задоволителен ли е? Или да моря мозъчето си утре отново.....по-мъдро от вечерта?
Много усложняваш нещата, но това е вътрешен порив и няма начин да е възможно да се ограничи. Моите търсения са по-достъпни, посредствени ги назови, все ми е едно, за мен са най-нормалните.
Леле, още не съм заспала, не е истина, нито златносредна. Отивам да търся истината. До скоро!

си е следващият. А за последния лично ще те уведомя, Вики!
Дай, боже, някога правилно да ме разбереш, и тогава ще забие камбаната. А ти ще ме попиташ: - За кого бие камбаната? Пък аз ще ти отвърна: - За тебе.
Повечето мъже в твоя живот ли, Вики, или просто така си чувала "по тлаки и по седенки"? ;)) А мъжкарското не ги прави нито нечувствителни, нито безчувствени. Пък и мъжкарите обикновено са женкари. Както при елените... ;))
Моята си върви с мен, Вики, щото няма на кого да я оставя, когато излизам от нета. ;))
Не е нужно да си казваш ЕГН-то, Вики, то ти личи. ;)

аз да съм точен, Вики, а другите, както щат.

"златна среда" е синоним на посредственост, Вики. Вгледай се внимателно в двете думи и може би ще разбереш защо. Явно при тебе, когато става въпрос за разбиране, е добре да се прибавя едно "може би"... ;)) А любовта към необятното си я запази за тебе. Опознай обятното, Вики, необятното може да почака. ;)
Не усложнявам нещата, те са сложни само за тебе. Но трябва да има и такива като теб, Вики, иначе светът щеше да е много скучен. ;))
За мен и за много други тук всички твърдения са достъпни, стига да имаме достъп до тях.
Истината има много лица, Вики. И може би едно от тях е твоето. Така че лесно ще я намериш. Но какво ще я правиш, Вики?...

Я? Ти ме изкара глуха, тъпа, заблудена, ограничена. Виждам, много си вярваш, остави малко избор и за нас.
"Златната среда" си е такава и нека съм посредствена, ако това ще ме направи по-достъпна за другите. Защото аз не живея за собствения си врат, а за другите също, и те за мен. И златната среда е синоним на най-правилния избор. Но ти само твоя избор приемаш, оттук и неразбирането.
Ще чакам да забие, и тогава ще те питам за кого?

като я намеря, ще си избера мястото около нея. Уморих се да ме въртят. Свят ми се завива, устата изсъхва.

в мотото на книгата, за която иде реч, и аз просто го цитирах. То е на Джон Дън, ако не се лъжа... Не те изкарвам такава, ти сама се изкарваш, Вики. ;))
Не става дума за мой или твой избор, а за тълковния речник, Вики, където са посочени значенията на понятията. А има и синонимни речници... Няма лошо да ги попреглеждаш отвреме-навреме. ;)

Вики, е в познанията, които ти липсват. Но те се придобиват, никой не се е родил научен. ;)

аз включително, а ти къде изчезна, Вики...;))

с проблясъка за Истината и трудното постигане на Свободата, както и на неутолимия стремеж да бъдат постигнати и задържани възможно най-дълго. А ако може - и осъзнато и споделено... :)))

ПП: Мисля, че съм близо до рекорда за коментиране в нечий блог, а ако още не съм го постигнала, съм на път... :***

и за мен се отнася, Люси, защото аз пък те придружавам по пътя...:***

наистина е най-хубавото... ;)) :***

кое това е, Анонимен?