Тя е изгрев, Посрещат се изгреви, залезите само се изпращат.
Тя е пролет. Единствено пролетта не свършва. Продължава в лятото и от спомен на есента възкръсва в очакване през зимата.
Жена за посрещане. Когато заговори, времето онемява. От възмущение. Защото то не означава нищо за нея. Познато, ала непризнато. Стихията и е извън него. Какво има в безвремието, знае само жената за посрещане. Но очевидно няма посрещачи, понеже тя духом остава там, а тялом си е тук. И никога не знаеш, колко от нея посрещаш. Тя също не знае - това е любимият и отговор, идващ от вечността. Където минути и часове, дни и седмици, месеци и години са само думи. Тя ги произнася, най-вече за да подобри произношението си. А те, съчетани с нейната възхитителна усмивка, увисват прелестно във въздуха. Като обесени на въженце, сплетено от гъвкави усмивки. И макар да са само думи, създават впечатление за люлеещо се махало. Насам-натам. Няма стрелки, нито циферблат. Натам-насам. И нищо не пречи на движението с траектория на усмивка.
Жена за посрещане. Често повтаря, че не винаги е била такава. Когато казва това, никога не поглежда часовник. А ако случайно и попадне някакъв пред очите, тя бързо ги затваря и опипом се отдалечава, шепнейки неразбираеми слова. Разбират ги само часовниците и вкупом тръгват към сметището. Като през целия път се опитват да върнат времето, когато жената за посрещане не е била такава. От напрежението стъклата им пукат, механизмите блокирват, чаркове и чипове хвърчат навсякъде да търсят погубени спомени. Накрая ги намират на сметището - там има всичко, дето не върши никаква работа.
Жена за посрещане. Миговете за нея са пуканки, които тя толкова много обича. От всички мерки на времето признава единствено мига. Той и е по мярка - побира я цялата. Затова никой не знае какво и колко точно е мигът. А и миговете са нетрайни. Особено тези, приютили жената за посрещане. Тя ги предлага на всички свои посрещачи. От кесия за пуканки раздава с пълни шепи. Миговете отвътре траят колкото един пукот. Но са много и гръмва цяла канонада, в чиито ъгли звуците се сливат и скриват стъпките на жената за посрещане - объркани ноти след отдалечаваща се мелодия. Последният акорд съвпада със спукването на книжна кесия, издута от ехото и трясната между празни ръце...
Тя е изгревът, случващ ни се всяка сутрин, когато отвори очи. Ако са ясни, времето ще бъде хубаво. Замъглени ли са очите и, слънцето ще изгрее зад облаци. И може да не е слънцето. А метеорът, който ще пръсне планетата на парчета или ще разбие нечие сърце, очакващо жената за посрещане.

От мигове като отчитане на полутакт от четвърт дишане, изплашено надникнали зад ъглите на прашен дъжд, барабанил със пръстите по нотите от стъпките отдалечаване, когато страх, в очите й от недоверие, разпитват за дъжда лъчите боси и правят с миговете от разплетените циферблати на часовници усилия за събиране в усмивки, от слънцето пробягват сенки по голата извивка на поляната и в свои мигове потъват в рошавите клони на черешата… подплаши се шареното сърчице на едно врабче, очаквало жената за посрещане…

Обичам да се разхождам посред страници с вълшебства – откривам скрити, застинали в очакване неща, останали, за да ги откривам… Благодаря! :)

за чувствения коментар, Inamay! ;)

не, че е писан за мен, но тогава те забелязах и ми е особено приятно, отново да го чета..
;))*

не е писан персонално за някого, а за всяка жена, която се познае в него.
Помня това "посрещане", Силви, но до днес не знаех, че и ти го помниш. Усмихваш ме, Силви. ;)* Благодаря ти. ;)*

от един Усмихващ се изгрев...:)
...Очите ми са ясни, греещи...Времето ще е повече от хубаво...:)
...Нямаш часовник нали?...Подарявам ти време..., днес, сега...Безброй мигове...Всеки един - частичка от необятността на времето...За това и всеки един - безкраен...
...И ти благодаря...
Възхитително пролетна усмивка:)

макар че то вече отива към Добър ден. ;))
Усмихващият се изгрев усмихва и мен. Благодаря ти за подареното време, което няма да ми стигне, дори да са безкрайни миговете. Ненаситен съм, Ася. ;)))

Как си с Времето?;))
В миговете време, които ти подарявам, съм вложила такава необятност...Ще я почувстваш, сигурна съм...
...Не е лошо да си ненаситен;)))

всички сме напред с времето, Ася. ;))
Чувствам... я от сутринта. ;)

нали е за жената... ;)

изгони ми думите! Разкошотия как пишеш, как усещаш. Браво....ми звучи глупаво,но няма ги думите. Да замълчим и да се насладим.

Отговорът ми на твоя коментар се съдържа в един следващ постинг... Ти ще разбереш в кой, когато му дойде времето. ;))

Очаквам разбиране, Хенз. Обичам разбирането.

очакването и обичането са взаимно свързани, Вики. ;)

Поздравления от "Жената за посрещане"

от мъжа, който я обича, Ети!

...
Многоточието е, защото няма думи, с които да облека коментара си.
Просто... невероятен пост :))

коментари не само с думи са облечени, Люси, ноооооо...;)))