Обичта ти прилича
на прогорени дупки
                    в празен лист.
През тях снегът изглежда
                    по-различен:
полубезцветен
                    и полуцветист.

Ако обаче го изпишем
и то
от двете му страни,
дали ще можем
пак да се измислим...
Аз - тебе,
а пък мене - ти.
В това поне
и двамата ни бива.
Доказвахме го неведнъж.
От ден на ден
си по-красива...
Пък аз съм просто
рошав мъж.

Но иначе
            човек прекрасен,
а ти си ми
            неповторимата...
Отрязък сме от стих неясен
в отблясъка
            на гилотината.

когато имаш с кого да се доизмисляш!
И смислено...

Както поотделно, така и като поколение. Но това е последваща тема, в която няма нищо лирично.

ако можеш. Имането не е съобразено с възможностите...

И ако искам,
аз мога пак да те създам:
и рошав,
и добър -
човек неповторим...
В очите ти
да се оглеждам,
когато
съзерцавам
и преоткривам теб
във нежен стих.
Но нужно ли е
да измислям
това,
що вече си?
Творецът
в теб е вложил
неизречените
ни на глас
мечти...

мисля си, обречено
е на повторение
във мисълта...
Като заклинание,
като обещание,
като преклонение
пред любовта...

ама това се оказа, че вече съм го чела ;)

ПП: Може би, ако го изпишете с подходящите думи и не останат много празноти...

така ли?...;)))
Я тогиз кажи, коя е Снежната кралица...;) Без допитване до Ханс Кристиан, моля!

:***

Мисля, че Ханс Кристиян Андерсен не знае коя е именно тази Снежна кралица ;)))
Но пък важното е, че ти знаеш.

:*** ***

знае Ханс, не го подценявай! Та нали, и той като мене я е измислил...;)

:*** *** ***