Дългите пътища,
по които вървим,
изтъркани от стъпки и въздишки.

Дългите пътища,
където стоим -
объркани от пролетни желания.

Дългите пътища,
извървени до края във мислите
и незапочнати още в мечтите ни.

Дългите пътища
помежду ни
само мои са и само твои.

Само -
най-самотната част е
от дългите пътища.

душата ти, нали, Anan... ;)
Благодаря ти за коментара.

...Останалото от пътя е споделеност...

е необходимо друго стихотворение. А още по-добре би било, останалото да се живее. ;)

Дълги ли са
пътищата
между две звезди,
когато плачат
душите ни
да бъдат
разпознати?
;) :):):)

Дълги са те
между двете сълзи,
докато слеят се
тела и души.
;):):);)