Добър вечер, мое забранено!
Обградено с бойници и кули,
зад които чужда стража дебне
и пресича всяко Добър вечер.

Добър вечер, мое забранено!
Поделено сред хиляда мили,
се събираш част по част. И цяла
виждам в тебе българска магия.

Добър вечер, мое забранено!
Спотаено в себе си. А в мене
вечерта чертите ти замита,
скрита зад неидващото денем.

Може би това е истинският живот на поетите, когато някой, някъде, тихо повтаря техните истини...
Добро утро!

докато открия къде е твоят коментар, доброто утро стана Добър ден, Вovari! ;)))
Нищо чудно това да е истинският живот на поетите, макар че и те умират, а някой някъде продължава да повтаря техните истини...
Радвам се, че за днес си открила своя стих в моя блог, Ели! Радостен да е и твоят ден! ;)