Поискай
да те изведа оттук -
отвъд думите,

                                                                           За една планинска принцеса
В планината пътеките водят само нагоре. Нагоре, нагоре - до върха. И там свършват. Надолу няма пътеки. Има посоки за връщане. А по пътек...

Тя няма лице. Защото никога
не се обръща с лице към някого.
Обърне ли се, вече няма да е

Те,
стръмните пътеки
между думите -

- Как изглежда отгоре светът?
- Светът е добър.
- Лъжеш!

Отколе е известно, че във всеки слух има зрънце истина. Посяваме зрънцето в душите си, а слуховете, носещи се по въздуха, валят и го напояват. Ако не го удавят, то набъбва. Огънят на страстите стопля душата, приютила зрънцето, и то покъл...

Усмихни се за мене, Мария!
Усмихни се само за мен.
И усмивката запази ми я

Тя е някъде по средата. Средата
също е някъде. Мека и пухкава,
пълна с въздух - заради въздиш-

Късно е.
Късно...
е родено от късчета рано.

Усмивката ти се скъсява,
                      слънчице,
усмивката ти се скъсява.