Въпросите
са стълба, водеща надолу.
Нагоре
се възлиза само с отговори.

Всеки изход е вход,
щом отговориш.
Вход към някой друг -
не като тебе,
вход към чужда вселена...
А входът е изход,
ако се питаш...
Трябва да знаеш
или поне да усещаш,
че има и други,
различни от тебе.
Изходът иначе
е завинаги.

Всяко ново стъпало нагоре
е отговор.
Всяко старо стъпало надолу -
въпрос.
Вървиш ли нагоре,
изправяш глава.
Удивителен!
Вървиш ли надолу,
прегърбваш се.
Въпросителен?
Ако се спънеш нагоре,
ще коленичиш
в подножието
на рая.
Ако се спънеш надолу...

казваше: "Търкалясто нещо е животът. Един път си отгоре, друг път си отдолу..."

веднага ми става едно най-любимите ми.....
Респект за този стих!!!! :)))

Габровската баба много умно го е казала :)
интересен е стихът, напоследък се замислям страшно много за стъпалата...дет се вика "уцели момента" ;)

Zulu, го публикувам тук, благодарение на Веско Вълев / veselinvalev /, който ми изпрати запис от мой рецитал от студентските литературни четения. Иначе аз тотално го бях забравил това стихотворение...;))) Което не ми попречи да му направя малка редакция...;)

ти имаш съществен дял за появата на този постинг в блога ми, защото докато те четях, се сетих, че и аз имам какво да кажа по темата...;)))

че габровската баба е знаела и мъдростта ,че" Когато се прекатури колата - въпроси много ", а изход никакъв , ама ясно бабата не е искала да те отчйва ! Искала е самда достигнеш прозрението !
Те габровските баби са много мъдри и хитри !
Поздрав за това ти философско стихче почерпено от живота ! Не е ,като онова предишното ,дето ме разяри ! Лек ден и само по стълбите на гори ! А ние с кrassko сме по небесата със Шели !

С нов "прочит"!!!! И големи благодарности и на Веско Вълев, че е споделил архивите си!!! :)))
Както казва Диляна, и аз тези дни съм на вълна "по стълбата нагоре-надолу", та хем много актуално, ама и много мъдро ми звучи!! :))))

впечатляващо просто и безкрайно вярно!

и да търсим обяснение за случващото се, но това не значи според мен да вървим надолу, а да сме застанали на степенката в изчакване и когато намерим отговора да се изкачим на следващото стъпало за да потърсим отговора на следващия въпрос с по-голяма степен на сложност. Слизането надолу го възприемам, когато не можем да намерим отговора и отчаянието ни дърпа на по-долно ниво на развитие, или ако намерим грешен отговор, защото както въпросите, така и отговорите са субективно понятие. Много го усложних нали?

понеже са ми съгражданки, наистина много знаят, Lidis, че и аз покрай тях поназнайвам нещо...;)
Много поздрави на стария Пърси!

с Диляна сте на една вълна, Жаки, да не ви понесе тя надолу и да се спънете двечките, че в многоточието много боли...;))

би трябвало да са за теб, Кa4ak, заради това, което ти правиш от толкова много време!

даже не го усложни, Кasnaprolet9999. Проблемът е, че изчакването може да продължи твърде дълго, примерно, цял живот...;)

мога само да се радвам, че имам някаква бегла, косвена заслуга :))

Пу-пу!!! Ние вече драпаме нагоре, а сега като ми се изясни, че докато се спъваме нагоре, най-много да коленичим на рая в подножието, ми стана едно ведро на душата!!!!
А колкото до многоточията, уж ги заобикаляме!!! ;))))

Ние с Жаки, ако тръгнем да се спъваме, ще бъде само и единствено под влияние на разни упойващи, приятно замайващи, течни вещества ;)
Пък и ако се спъваме заедно, няма страшно :)))))))))))

заслуги са крайпътни камъни по прекия път, Диляна...;) Я, каква крилата фраза сътворих, пак благодарение на теб...;))

ще си искам някакви отчисления в крайна сметка :))))

Жаки, даже много не е. След като коленичиш, се изправяш и продължаваш нагоре към рая, където е "много", "по-много" и "най-много"...;)))

то това не е спъване, Диляна, а връзване на кънките...;)))

въпрос на интерпретация, Краси ;)

аз ще имам да давам, пък ти ще имаш да вземаш, Диляна...;)))

импровизация, Диляна...;)))

Ти си талант, човеко !!!!!
Успехи! :)

се вижда от многоточието, с което завършва стихотворението. Ако се спънеш надолу, се изтъркулваш направо в Ада. Опозицията горе-долу в съчетание с рай-ад...

с лопата да ги ринеш, Djgator...;)
Радвам се, че стихотворението ти е харесало!

такова, Анонимен, пък и то ние, българите, все сме в опозиция...;)))

и защото виждам възторжен Ваш коментар,
тук пускам за откриване на прилике или разликите, изобщо който както го вижда ;)

02.03 21:17 - ГНЕВНО

Все по-често си спомням за теб,


като стон от ранено дихание,
като лепкава кал от мъртво море,
като дяволско,черно изчадие...

Все по-често се взирам назад,
през мъглата ,прегърнала здрача...
Не поглеждай в онази вода,
в която по тъмно изплува душата!
Все по-често захлопвам врати
към сърцето,одраскано с нокти.
Не проклинай... Горящи звезди
ще запалят и вечните степи!
Все по-често изгарям писма-
недописани,кални и молещи...
Не обръщай към мене гневно глава.
Аз съм вещерка...Паля си кладите!
18.01.2009г
--------------------------

http://bukvite.bg/poem.php?docid=60249

Все по-тихо си спомням за теб -
без вълнение, някак абстрактно,
равно, пясъчно, сляпо, безследно,
примирено, прието ... понятно.

Не тълкувам свенливия танц,
в умореният унес на чувствата -
(бях отпила до дъно от чашата
и сърцето ми кротко отстъпи.)

Като солници с дъх на море
утаявахме всички вълнения.
С малки вадички страх във ръцете -
някак смътно, безлико изчезвахме.

Все по-тихо поглеждам назад
към прозореца, счупен от искане
и в очите ми влага стопява
и последната капчица липса...


*безметежна вечер и фриволни преживявания ;)

http://bukvite.bg/poem.php?docid=61037

....На Сашо Белчев

Изкачваме стълбата,
наборе,
търсейки свобода
в подстъпите на хляба,
виното и любовта.

А нямат чет стъпалата
и вече не ги четем,
че коленете предателски
трепват веднъж на ден.

И отстрани изглежда,
че има модус вивенди.
Понякога не надеждата –
утехата е последна.

Това, че има в доброто
и щипка лошо,
не значи
да оправдаем злото
или да спрем да крачим.

Да се живее леко
не е живот,
а фокус.
Ако ще падаме,
нека
да е от най-високо!

рядко се възторгвам, Анонимен, по-скоро коментарът ми е бил положителен, но пък щом си го видял възторжен, няма лошо...;)
Ами казано честно, тук няма даже помен за плагиатство, както вероятно ти искаш да го изкараш. Аз тук виждам две съвсем различни стихотворения. И ти благодаря, че си ги копипейстнал в моя блог!

или както там и е името е добра поетеса, Анонимен, а този паралел, който правиш между двете стихотворения по-горе показва единствено, че много ти се ще да врътнеш една интрижка. Но пак да кажа: Няма никакви основания за плагиатство!

http://bukvite.bg/poem.php?docid=61037

Съгласен съм, че Василена е толкова бездарна, че може да мине незабелязано и Вашият коментар си е бил от едната КУРтоазия, както и на останалата част творци :)

е супер, Слави, а може да бъде и изпято...;)
Но понеже и при Сашо, и при мен се споменават стъпала, Анонимния коментиращ тук може да ме обвини в плагиатство...;)))

първо си изясни какво точно означава терминът "плагиатство" и тогава коментирай по темата. Ще потретя специално за тебе: Тук няма и помен от плагиатство!

Посети!!

Анонимен...;)

или Хензелски? Или Поетът, който ревностно стои до приятелите си? Или реваншизъм, породен от неудовлетвореност за нещо си, което витае в селската ви кръчма между дим и скука?
Бъди здрав и продължавай по стъпалата...виждам надолу си тръгнал, много е тинесто около теб... това обяснява защо :)

Или съм сляпа или не мога да чета, но това са две съвършено различни стихотворениея!


Поздрави за стиха!

Не пречи на тишината

Няма нищо да кажа сега ...
Мълчаливо душата ми моли:
- Не поглеждай в онази вода,
във която потънах отскоро.
Не докосвай мъглата с ръце -
тя е плач от ранено дихание.
Страннодумие ...
вик на сърцето,
като диря изгубена в нямане...
За какво ми е всичко това
като милост на сляпа пощада,
лепкав дъжд от сълзи на лоза
с разточителна врява за празник.
Каза „сбогом”- изтръгна ме с теб!
Еретично ... до кости те следвах.
С всички болки сега съм в ръцете -
нежността си разпътно погребвам.
С тишината пътувам към края
безприютно самотна ...виновна.
И по - грешна ще стигна
навярно
в непостигнато време за обич...
Няма нищо ... додето заспя...

Свърши виното -
чашите празни са ...
И на лятото плисна кръвта
в непосилният мрак на раздялата...


© Силва Грийн Всички права запазени.
Публикувано: 2007-06-14
Посещения: 390 Отзиви: 7

това е нищо общото, от което се е вдъхновила василка

и двата примера, публикувани тук, доказват единствено, че Василена не е плагиатствала нито първото, нито второто стихотворение.

благодаря ти!

Благодаря,но простотата на твоето послание е присъща на гения!

Нека всеки прецени за себе си, ти си дал от себе си това което трябва. Ти си изразил себе си, собствените си мисли. Е, нека остане и за другите, да помислят, на къде са тръгнали или до къде ще стигнат. Въпроси, отговорите са техни. Привет. :)

ka4ak, не само...;)

който върви нанякъде, стига донякъде, Ninaantonova...;)
Поздрави!

А не е ли в живота обратното, поете?
Направо ми прозвуча като "да бъдеш, или да не бъдеш"...
И, може ли един съвет - за да не се спъваш, използвай моля те, асансьор или ескалатор;)))
Че спънат поет си е половин поет...
Ние всички тук мислим за твоето здраве...

Само за два случая на плагиатство знам, откакто съм в блог.бг. Не казвам, че няма и други. Но аз само тези зная. Първият се отнася за разказа на hristam "Роза за мен", който бе публикуван в сайта "Сибир.бг" от някаква дама, нямаща нищо общо с авторката. За втория случай пък разбрах наскоро от последния постинг на bizcocho. И пак в гореспоменатия сайт бе публикувано стихотворение на Веселин Ханчев, чийто автор обаче е Rossitza.
И сега...разказът на hristam, копиран от блог.бг и публикуван в друг сайт под чуждо име, е класически пример за плагиатство. Защото това е плагиатство!
Стихотворението на Ханчев обаче не е копирано едно към едно и плагиатството, макар и повече от видно, може да бъде оспорено. И то успешно... При положение че двата текста са почти еднакви. Но "почти" не значи "съвсем".
Нямам представа как тези проблеми са уредени в Закона за авторското право и ще е добре някой от компетентните тук блогъри да внесе яснота от гледната точка на Темида.
А що се отнася до наличието на едни и същи стихове в различни стихотворения или разработка на една и съща идея по сходни начини, или очевидно влияние и т.н., това не е плагиатство и никъде не се третира като такова. Защото го има навсякъде. Включително и в творчеството на класиците...
Лек и спорен ден, Анонимни 28, 29, 33, 38 и 40!

- Какво утро, съседе Топалов !
- Какво му е ?
- Посиняло теменужено към априлско !
- Де тез теменуги, съседке ?
- Дали нагоре за Хилари не е надолу за Норгей, Топалов ?
- Хм. кафенцето стигна ли Ви, съседке ?
- ...

е всякак, Анонимен, освем нагоре и надолу има опции наляво, направо, надясно, полуналяво, полунадясно, напред, назад и накъдето ти хрумне...;)))
Анонимен, на мен пък ми звучи, както съм го написал и точно заради това съм го написал така...;)))
Съветът ти е неуместен. Това стълбище е старо като света и днес е същото, каквото е било вчера, при Сътворението, така ще си остане и утре, а и докато свят светува.
На всички, които анонимно мислят за моето здраве - едно голямо Благодаря!

съседе Топалов?
- До гуша, съседке!
- О, не! Чак дотам не ми стигна, но пък ми дойде до гуша, съседе Топалов!
- ...

Чета и не мога да повярвам, наистина ли всички са слепи? Относно плагиатството - който е влизал в Буквие и е чел творчеството на Дакота, някога, по някакъв повод, не може да не помни изключително незабравимият й стил. А този, който го "копира" или преразказва, да, нарича се плагиат, защото едно е да се повлияеш от нечие творчество, съвсем друго е да го следваш стъпка по стъпка, било то нагоре или по-скоро надолу. Това си е кражба! На крадеца можем да кажем джебчия, може и автор да блесне, нали?
Разбира се, това е мое мнение.
Между другото, Хензелски, ако се "повлияя" от твоята степ-аеробика, разчитам да ме аплодираш! ;-)

Я, недей да ми приказваш за творчеството на Дакота, защото надали някой го познава по-добре от мен, може би с изключение на Кирил. Но пък вероятно аз съм единственият от нейните приятели, който е представил нея и стиховете и на реалните арт-страници в реална медия. Естествено, с нейното съгласие, с името и снимката, с които тя искаше да бъде представена, с кратката автобиография, която сама си написа. Само подборката на стихотворенията беше моя. Запознат съм в подробности с творчеството на Силва съвсем не само от сайта Буквите, Нarpy, какво знаеш ти и къде си тръгнала точно на мен да обясняваш... А твоето мнение, относно плагиатството, си е само твое мнение и нищо повече. Блогът ми е трибуна, открита за всякакви мнения, стига те да не съдържат цинизми и вулгаризми, обиждащи коментиращите тук. И разбира се, твоето мнение остава непокътнато...;)
Между другото, Нarpy, все ми е тая, дали ще се повлияеш или не от каквото и да било, така че не разчитай на аплодисментите ми! ;))

...всеки вход е и изход едновременно....А стълбата, ами тя е нагоре към Вечността в духовен смисъл, а - надолу в телесен. Не знам много философски въпрос поставяш.

Усещам, че негативизмът ти се изля върху мен, но това е все продължение на темата за "личното мнение". ;-))) Радвам се, че си познавал Силва. Малко са тези, които могат да се похвалят с това. Мисля, че в този ред на мисли, би трябвало пръв да откриеш "сходството". ;-)))

Преобладават стълби, тип спирала
изправени, изглеждат като охлюв.

На фона на онова, каето е в коментарите, незапознат,не схващам да е по темата на стиха...
предполагам няма да вземеш коментара ми за ирония...
:)

то и в "Приказка за стълбата" е философски въпросът, Sofiya, ама с голямо удоволствие я четох на времето...;))

намекнал по-горе в коментарите "сходство" е едно, а "плагиатство" - съвсем друго, Нarpy. Ако беше едно и също, всичките ни поети и писатели най-вече от епохата на Възраждането отдавна да са обявени официално за плагиати и то начело с народния поет Иван Вазов. Ама не са, нали? И правилно не са!

като черупката на охлюв, Рlastici...;))
Коментарите тук са свободно избираеми...;)
Как да ти взема коментара, та той си е твой, Рlastici...;)))

http://www.youtube.com/watch?v=i2wmKcBm4Ik
...

благодаря ти за линка...;)

почувствах, че има някаква велика мистификация около "Дакота". Направих си труда да изчета почти всичко по случая и мъглата стана почти непрогледна.Наистина ли анонимната изява /защото никът си е анонимност за публиката/ в блог - пространството е толкова важна за някои? .

Стихотворението на Василена е нескопосана компилация от "щипнати" строфи от стихове на Дакота!
Казвам го аз, която познава не по малко добре творчеството и душата на Силва... /на теб ли да ти го казвам!/
Няма смисъл да ти прилагам линкове, но ако се наложи ще го сторя...

А, ти Краси... Познавайки те, зная че трябва да имаш сериозна причина, за да защитаваш това явно плагиатство... Дано!

С извинение, че не коментирам твоя добър стих...

че самата изява е важна, а не това дали е анонимна или не. Тук има никове, наистина твърде малко, които са тъждествени с имената на авторите в реалността, Тili, тоест, около тях не витае анонимността. Други пък са посочили истинските си имена в профила си, трети се представят с тях в постингите си... От друга страна, самата регистрация в сайтовете сякаш съдържа изискване за анонимност и щем-не щем се съобразяваме с това.

ме познаваш добре, Ади, а и си прочела отговорите към коментарите по темата, би трябвало да си разбрала, че не влагам елемент на субективизъм в тия своеобразни прения. Все ми е едно за кого става дума, въпросът е принципен. И аз съм представил своите виждания по него. Освен това, много внимателно съм прочел представените от Анонимните коментатори доказателства и базирайки на познанията си, според мен, съвсем основателно твърдя, че плагиатство в този случай няма. Нито явно, нито скрито, Ади! А ти, ако искаш да защитиш своята теза, представи аргументите си, абстрахирайки се от това за чии стихове става дума, моля те. Още повече че си и редактор, освен всичко друго...;) Повярвай ми, ако се отнасяше не до творчеството на Дакота, а до моето, позицията ми щеше да бъде съвсем същата. Всъщност, ако наистина ме познаваше добре, щеше да знаеш това.

Дакота: - Не поглеждай в онази вода,
във която...

Василена: Не поглеждай в онази вода,
в която...
.................

Д: тя е плач от ранено дихание.
В: като стон от ранено дихание,

http://bukvite.bg/poem.php?docid=61037

Дакота: Все по-тихо си спомням за теб -
Василена: Все по-често си спомням за теб,
...............

Д: Все по-тихо поглеждам назад
В: Все по-често се взирам назад,

http://bukvite.bg/poem.php?docid=60249


Стига ли!? Или да продължа...

ще продължаваш или не, няма никакво значение и ти би трябвало да го знаеш, Ади. ТОВА НЕ Е ПЛАГИАТСТВО! Направи си труда да прочетеш коментар 58 тук и не ме карай да ти давам същите примери с класиците в българската, а и не само, литература. Тези заемки са се правили, откакто е сътворена писмеността, и ще продължават да се правят в изкуството като цяло, Ади. Защото това не е плагиатство!

В стихотворението на Василена са взаимствани цели цитати от Дакота... Поне да си сложи половината стихотворение в кавички, докато останалия текст е преразказване...
Тук не говорим за авторско право, тъй като и самата Дакота не е защитила авторството на творчеството си!
Тук говорим за морално право... Разбирам vasisid7 да е начинаещ автор, но това е 50 годишна жена!
Или ще кажеш, че човек се учи, докато е жив... :)))

Нищо лично, Василена!

"не пречи на тишината"...

пак да кажа, че тук не става въпрос толкова за стиховете на Дакота и Василена, колкото за това кое е плагиатство и кое не е. Цитирам:

"Плагиатство е претенцията за авторство на произведение, което в действителност е създадено от някой друг. Макар не винаги да е свързано с нарушаване на авторско право, плагиатството обикновено се смята за осъдително."

ПРОИЗВЕДЕНИЕ, Ади!

И пак цитирам:

"Понятие плагиата не имеет вполне определённого содержания, и в частных случаях не всегда возможно однозначно отделить его от сопредельных понятий: подражания, заимствования, соавторства и других подобных случаев сходства произведений. Во всяком случае, совпадение отдельных идей не является плагиатом, поскольку любые новые произведения в чём-то основаны на идеях, не принадлежащих автору. Между тем человек, дойдя своим умом до чего-нибудь, часто склонен считать себя «Колумбом» истины и, не желая знать о предшественниках, видит в любом повторении собственных мыслей посягательство на свои права."

Направих си труда да разгледам и Закона за авторското право, където също се имат предвид най-вече произведения, Ади. Да се определя като плагиатство сходството между отделни стихове на различни автори е, меко казано, несериозно. Ами че това са няколко думи, Ади! Наистина ли мислиш, че през всичкото това време, обхващащо няколко хилядолетия, никой и никъде по света не ги е подредил по същия начин същите тези думи, както това съм направил аз, ти или който и да било друг... Айде, бе! "Нищо ново под слънцето. Всичко е добре забравено старо." Знаеш от кое време идва това прозрение на Еклесиаст, нали...;) А крилатата фраза "Днес всички пишат, никой не чете" е въздишка от древна Гърция...;))
Мисълта ми е, че всеки творец може да претендира за авторство на своите прозведения, но не и върху отделни малки фрагменти от тях, съдържащи по няколко думи. Както в поезията, така и в прозата, драмата, сценариите... Защото някой, някъде, някога, го е написал със същите думи по същия начин и не е бил само един. Вероятността това да е станало клони към 100 процента, Ади. Ето защо подобни мини фрагменти, каквито са отделните стихове, изречения, реплики могат да бъдат и СА използвани масово от пишещите братя и сестри. И това не се класифицира като плагиатство. Най-малкото защото е практически невъзможно да се установи първоизточникът. И ти казвам всичко това не като филолог, а като автор и читател, Ади. Що се отнася до моралната страна на нещата обаче, съм напълно съгласен с теб!

... казани от поет, който не е между нас - Стефан Калев...
"Поезията е птица... Ако не кацне сама на рамото ти, не я примамвай с трохички"

Някои скубат по перце от тази птица... И преписват! - само ще добавя аз...
И нищо лошо в това, стига да не се зоват АВТОРИ! А да попълват поредния си лист в лексикона...

Говорим на един език, Краси... А защо не се разбираме!? :)

P.S. Виждам изпълнена препоръката ми...
http://vasisid7.blog.bg/viewpost.php?id=298428

Поне дискусията ни, дори да е била на вятъра, е минала на някой покрай ушите... :)))

един Стефан Калев в детството си, Ади, но надали е същият...
Не се разбираме, защото наричаме едни и същи неща с различни имена, мисля си...;) От друга страна, имената са толкова много, за да се използват, Ади...;)) А препоръката ти е била изпълнена, без това да бъде необходимо. / Плезещият се емотикон /;)))
Аз съм вятърът, Ади! Зодиакално...;)

/Министерството на културата е учредило ежегодна литературна награда на негово име...
В края на 2008 поетът от Силистра Валентин Йорданов издаде стихосбирка "Щурец сред звездите" посветена в памет на приятеля и поета Стефан Калев... Имах удоволствието с Недялко Йорданов да сме в редакторския екип при създаването й.../

P.S. Аз съм Огъня, Краси... Разпалваш ме! Зодиакално... ;)))

разпалва огъня, но и го гаси, Ади...;)))
За жалост, не си спомням откъде беше Стефан Калев, тъй като там, дето учих заедно с него, имаше деца от всички краища на Северна България.

Трябваше да е приблизително на твоите години! Напълно възможно е...

ЩУРЕЦ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ

Всяка вечер разглеждам звездите.
Тебе търся, Приятелю там...
Ти им даде смеха на щурците,
да горят с твоя дух, с твоя плам.

И макар да си много високо
за мен среднощно блестиш.
Сред звездитe виждам перото...
Вечни стихове още твориш.

А когато запеят щурците,
оня стих, що в небето четат,
будят спомени в мен завити,
за да мога към теб да летя…

Потърси повече инфо при автора:

http://valiordanov.blog.bg/

Светът е толкова малък! :)

е горе-долу на моите години, най-вероятно е той, Ади, но все пак ние бяхме деца, когато се познавахме. За него си спомням само, че много четеше и понеже библиотеката ни бе доста бедна откъм интересни книги двамата със Стефан постоянно роптаехме и естествено постоянно ни наказваха за обаждане...;))
Лека му пръст на Стефан Калев!

Отдавна не бях чела нещо смислено в поезия!

обхождане няма.
Но има смисъл да си там,
поне това успях да схвана.
Защото
част от себе си осмисляш,
докато другите четеш.
Отвътре,
щом душата си избистриш,
отвън
по-лесно ще се разбереш.

Благодаря ти, Doriana!

търся стълбата, която не води надолу, а към изхода... в който ще се почувствам щастлив и защитен...

не е лесно да избереш ... на кръстопътя...

хора ли сме или...
http://www.youtube.com/watch?v=rCE1MeUZgNk

освен хора, Stix...;))
Благодаря ти за линка!

...едни стихове, които съм писала за Никита - любимата ми екшън героиня, която вечно е между живота и смъртта, между нагоре и надолу!Относно плагиатстването - хората четат понякога сходна литература и имат сходни светоусещания и това предопределя изразяването им по сходен начин. Според мен Автор ставаш, когато ти публикуват книгите, хората започнат да те четат и да изпитват потребност да купуват всяко литературно произведение излязло под перото ти! До тогава написаното било в нет-а, било в бележник, остава "споделени мисли" и нищо повече! Дано не засегна с коментара си някого. Самата аз пиша стихове и есета от много години, публикувала съм в интернет и в разни вестници и списания преди години, но приемам създаденото от мен все още основно за лична консумация и за средство, с което поддържам баланса във вътрешния ми духовен свят. Мечтая да стана четен автор, като любимците ми Нелсън Демил и Изабел Алиенде, но съм реалист че това не зависи само от мечтите и идеите, които имам....
Поздрави, henzelski, тук ми харесва и ще наминавам отново....

е другото име на "творец", Сinderellathespy...;) Всеки, който е сътворил нещо свое, вече е автор. И няма никакво значение, дали това нещо е известно надлъж и нашир или само на автора. Емблематичният пример е Емили Дикинсън...;) Не познанието на света за нашите творби ни прави автори, Сinderellathespy, а онова, което е в нас.
Благодаря ти за коментара!

Какво е живота, ако не едно състояние на непрекъснато движение нагоре - надолу на мислите, чувствата, на целия околен свят с неговите падения и възходи. Не е възможно само да се изкачваш или само да се спускаш - това са две противоположни състояния на човешкия дух, на всяка личност. Хареса ми твоето стихотворение! Както казва ka4ak ,"безкрайно вярно".
А за плагиатството...аз мисля, че си прав. Не знам дали се е случвало на други, но съм се учудвал, когато някаква мисъл, фраза или по-особена дума понякога съм срещал почти като дубликати в най-различни писания. И съм се запитвал, възможно ли е това? Ами възможно е. Човек ежедневно е заливан от разнообразна информация. Когато нещо силно го впечатли (хубаво или лошо, няма значение), информацията автоматично се "сейфа" в някоя клетка на паметта. Минават дни, месеци, години, човек забравя. Но информацията не е "изтрита", тя не може и да се изтрие по наша воля, все пак това е мозък, а не компютър. Идва, нека да го нарека, "момент на творчество" и тази мисъл, фраза или дума внезапно изплува в съзнанието, но той вече не съзнава, че не е негова...и така се започва. Това не може да се нарече плагиатство!
Всичко хубаво ти желая, Хензелски! Не се впрягай, а гледай философски на нещата. :)))

впрягам ли се, приятелю Тomich...;)
По темата за така нареченото от някои блогъри плагиатство само пояснявам, че по света то не се нарича така. И слава, богу! Горещо се надявам, че някой ден или някоя нощ и у нас ще стане като по света...;))
Всичко хубаво и за теб, Тomich, и благодаря за коментара!

Сигурно днес в Габрово е много интересно и весело!;)
Приятен и усмихнат ден!:)))

това го казах по подобен дебат:
Тя казва:чашата до половината е празна!Многообразието на езика,не определя уникалност на израза!Сама казваш преразказва.Твореца не може да знае всичко което е писано преди него!В един обикновен разговор,колко изрази се повтарят!Обикновенния човек използва около 4-5 хиляди думи!Има изключения,но за това ги четем и са в историята!Такива обвинения са безпочвени.Колко открития са направени от няколко човека,на различни места по света,без никаква връзка и само защото някой се е сетил пръв да го патентова,се приписва на него,макар че историята говори съвсем друго.Разбирам преписано едно към едно,до всеки препинателен знак-ксерокопие!Това го разбирам за плагиатство,макар че и това може да се случи по теорията на вероятностите!Но така безотговорно да се сипе жлъч и омраза!Това самоизяжда вътрешно!Времето е нашия съдник на твореца!Има някой,които все ще се четат,другите ще бъдат забравени!

Може, но в някое селско читалище :-)

@до Едрев: ти си гьонсурат, Поете!

всеки ден е Първи април, Енджей...;)))

Анонимният носител на отрицателната енергия, Кa4ak, точно под тебе се е тапосал...;)) Такива като него/нея с лопата да ги ринеш, ама сметищата не стигат, за да ги изхвърлиш...;)))
Благодаря ти за коментара!