Приятелството
от какво ли
е направено?
От клетви,
подпечатани със кръв
във детството
и от пестене на кръвта
по-късно...
От ръкостискане,
потупване по рамото,
прегръдки,
стъпки редом
във нощта...
От маси, пазещи
звъна на чашите -
отекващ
като траурна камбана.
От смътни спомени,
потърсени във вчера,
невъзвращенци
в днес..., където
мъртвите приятелства
остават
непогребани във нас.

и всички въпроси, които поражда!
Имам си любими точни думички за приятелството и черпя с тях:

Лек за тежък ден

Венета Мандева

Когато принцът не намира
по пътя твоята пантофка,
когато полета ти спират
капани,мрежи и уловки,
когато шансът ти изменя
и поздравяват те смутено,
защото виждат клеветата-
безшумна сянка зад гърба ти,
когато шпагата ти в боя
се чупи и така подвежда,
когато пада твойта Троя...
остава ти една надежда:

Приятел в нужда се познава,
приятелят до теб застава,
до твойта чест и твойто име.
Приятелят незаменим е!
Любимият те слага в клетка
или бездарно те ревнува,
и брат ти даже прави сметка
наследството ти колко струва,
врага си пък ти сам създаваш-
със своя ум и свойта слава,
приятелят и тях прощава-
той даже завист не познава.
Приятелството е открито,
макар че в него няма ласка,
то гледа право във очите
и подписа си не задрасква.
Приятелят не се срамува,
че чуството му съществува,
а който го превръща в тайна-
той ще те предаде накрая.
Хорацио не е критичен
и Хамлет помни:"Той е с мене!"
Той може само да обича
и мнението си не сменя.

С ръцете си ловя куршуми,
в приятеля ми устремени.
Но той ще притъпи ли с думи
свистящите стрели към мене?
И питам мъртвите поети
с изневерилите любими
защо избраха пистолета,
а не приятеля- за рима?
Не чезне с него самотата,
но става някак по-търпима.
Хорацио е мой приятел.
И питам се дали го има.

дори и да изтлее у нас остава една жадна жерава сънуваща пламъци...
поздрави за стиха и много много усмивки:))

май познавам Венета Мандева лично, Еvilyosha...;) Заедно с това нейно стихотворение.

много ми хареса, Letisi...;)
Усмивките ми за теб!

Без да се замислям те поздравявам за това :)

Еvilyosha!

Ти направи утрото ми по-ведро, не бях чувал по-интересна и изчерпателна дефиниция за приятелството! За мен ТО е най-ценното "притежание", аз също съм погребвал приятелства - много боли! Радвам се, че има хора талантливи като теб. Успехи! :)

Всички завети/ не само в Библията/ са подпечатани с кръв, приятелствата от детството започват с ожулените колена и какво по-хубаво, подготовка за ожуленото сърце...

Добро определение за приятелство, но защо "Помен"?

дефиницията за приятелство надали може да се изчерпи с няколко стиха, Djgator, но да кажем, че това е един от нейните съкратени варианти...;)
Аз също ти пожелавам успех и то не само в гората...;)))

Еsperanca, благодаря ти!

не е определение, а стихотворение, Анонимен...;) А и ми звучи като помен.

Дефинирнето - рамка или букаи. Наброски в портрета - разпознаваеми, поручик. Приятелствата непогребани, крака на днес шинират.

Помен, споменаване, памет за ланшен вишнев цвят, разпознаване в сегашна пролет подпомага. Имеетси хасами вишна с повет да объркам !


Хе ! )))

ти е знаково и предопределя прочита на стихотворението - а то е много хубаво :)
поздрави!

кои са в наброските?
Браво, корнет!
Ами познаваш ли им
обноските?
Инак другото е наред.
;)))

си пушила повет като малка, Рalisandar, той киселее...;) Нищо чудно да си объркала вишната с него.;)))

знаково, Stasja...;))

И поменът е събиране за почит на нещо, което е било.

има и почтеност, Тili...;)

Наброските са на портрета на Приятелства ! Конкретика тук няма, звинетИ, Поручик ! С написаното очертаното е далеч от комшулук. Обноски малко надалеч от приятелството си карат кънките. Не е греховна грешката във вишна.
;))

за портети става дума,
портети от корнети,
Рalisandar...;)))
Конкретен - само
подписът под тях,
ах!
Какъв ти комшулук?
Стена. Дърво. Платно...
Корнет,
да вдигаме платната!

стихотворение, Хензел! Както винаги в твоя блог. Благодаря ти! :))

Анонимен!

"Невъзвращенци" не е най-точната дума, Хензел за твоя стих. Мисля, че "изгнаници" повече подхожда. Поздрави. ;)

но ти имаш набито око, Йорго...;)
Поздрави и на теб!

Поздрав:))

не от думи е направено, не от сцени/пълен фалш/, не от пози, безизразна подкрепа 'за пред другите' - това лекуване е на болнаво самочувствие на безгъбначно с комплекси...
Приятелят мълчи до теб за да не си сам...
Приятелят не носи торба с пари да те измъкне от затвора -
Той е в него, там до теб, седи и без вина повтаря
"Здравата го оплескахме"
Намериш ли такъв приятел, ръката му не пускай нивга ти,
че той до гроб е верен,
от предателство до гроб раната кърви,
горчилка в гърлото се стича
и може и да не намери сили да прости.

по важните стъпала, и то по стълба, която води нагоре, а не надолу :)

!

Помен за този,
който си тръгна,
а аз го чаках.
За книгите,
които не му върнах,
и за думите които не му казах...
Ти ме излекува веднъж,
със начина по който ми
разказа как си стоял сам
сред снежното поле,
когато бях гладна
ме нахрани
с храна
и с любов......
Не знам дали беше приятелство
или любов,
или едно и също, но с две лица
като Янус...

Ти ми разказваше
за живота
но си тръгна без да се сбогуваш...

Знаеш ли, още те сънувам понякога,
така както те сънувах в нощта, когато
си тръгна завинаги.....
плача и си спомням за
усмивките,
малките стихчета
и голямото ти сърце.....
Не мога да си простя, че не ти го казах тогава -
Обичам те!

ти го казваш, тъй ще е, скъпа...;))
Добро утро, Svetaemoi!

Става въпрос за един човек, който почина при катастрофа. Стиховете ти ми напомниха за него и малко си поплаках.... но какво можем да направим, освен да продължим да живеем, както и ако можем.
Хубав ден!
Благодаря ти!

има много измерения, Darkenedangel. Но колкото повече го рамкираш, както ти правиш в коментара си, толкова по-малко остава от него. Обратна пропорционалност...;)

следвах интуицията си, Слави...;)

Вorjanmljakov! Но явно толкова мога, приятелю...;)

е по-силно и от най-силните стихове, 1001usmivki...

в такива случаи: "Животът продължава, а споменът остава..." Все пак в това продължение има място не само за сълзи, нали, 1001usmivki...;)
Добро утро!

Само човек който не може да стигне до смисъла на такъв стих може да го обяви за слаб!
Поздравления!:)

и мнения разни, Илиана...;) Което е хубаво, разбира се!
Усмивката ми за теб!

Спомени, спомени...море от звуци,светлина и цветя, аз идвам при вас отново и искам във вас да се потопя...

Шарено - от Шаренкия, помах, премиг, усук подгъв - от Карфичка, луничаво дубрутру и протрита по ръбовете карта на Слънчевия град - от Незнайко.

)))

Не превръщай се в старо гробище
на приятелства и любови умрели...
Не превръщай се в болница за рани...
От ножа раната зараства, а от думи – не.
Не превръщай се в училище за смели...
Живей сега, а не за утре, подай ръка
на себе си и излез на слънце днес
при началото на себеопознаването...
ДУША

ние отиваме при тях, Мarinella, друг път те идват при нас. Та нали, са си наши спомените...;)

Ники Носов привет
за Рalisandar корнет!
;)))

едно мое стихотворение започва така:

Подарявам ти градското гробище.
Временно.
Додето свикнеш...

Дали там правя помен за Егото или просто го превръщам в негово гробище...;)

http://www.youtube.com/watch?v=4idrHUbciek
(:

когато губим приятелите си...
може би защото губим част от себе си :(

с това начало. Страхотна идея.
Къде мога да го прочета?

за нежната музика, Анонимен!

Енджей...

Отчупват
те от нас парченца,
когато
се стопяват в залеза.
И нищо вече не е същото,
че нищото
не може да се залепи...:(

не е коректно да се публикува два пъти един и същ текст в блога, прочети го тук, Сompassion...;)

РЕКВИЕМ

Подарявам ти градското гробище.
Временно.
Додето свикнеш

с големите
и малките портрети,
с пламтящите свещи
и догорелите.

Додето свикнеш

с бавните стъпки
на идване,
с бързите стъпки на връщане.

Додето свикнеш

със страха, че нещо си отива,
със страха, че то не си отива,
със страха, че няма да си иде.

Подарявам ти градското гробище.
Временно.
Додето свикнеш.
Както свикнахме
ние.

неделята не ми е интернетен ден, Миро, и само надзъртам чат-пат в блог бегето, тъй че най-вероятно ще те натъжа днес...;););)

и написах за Егото:

Звънът на страха

Подарявам ти училищния звън
Часът започва, бързо влизай
Страх те е, че няма да успееш
Страх те е да не повтаряш...

Подарявам ти камбанен звън
За проповед ти бързо влизай
Страх те е, че си много грешен
Страх те е, че не си опростен...

Подарявам ти от будилник звън
Тичай на работа, бързо влизай
Страх те е, че не се издигаш
Страх те е да не те уволнят...

Подарявам ти от орган звън
За сватбата си бързо влизай
Страх те е, че не си обичан
Страх те е да не те остави...

Подарявам ти от родилното звън
За първата рожба бързо влизай
Страх те е да не се разболее
Страх те е от пътя да не кривне

Подарявам ти също гробовен звън
От страшния живот, бързо излизай
Страх те е, че и смъртта е страшна?
Ти вече хиляди пъти от страх умира.

Благодаря ти, Хензел!
Благодаря ти, Руми!
Само и вие не ми казвайте, че пишете за последно в Блог-бг, много ще ми дойде...

в днес..., където
мъртвите приятелства
остават
непогребани във нас.
Успяваш с малко думи и красиво да кажеш това, което подсъзнателно чувстваме.

че семплият ти коментар е доста неясен за мен, Lunar, но може би с времето ще го проумея...;)

когато мой текст, повлияе / пък макар и в незначителна степен / за създаването на нещо ново от някой друг, Сompassion, се чувствам удовлетворен не толкова от себе си, колкото от факта, че това се е случило.
Спорна седмица ти пожелавам!

аз поне не пиша за последно, Фея, че даже и за предпоследно не пиша тук...;))

с по-малко думи, друг път - с повече, Рapadok, но по-важното е те да стигнат до някого, нали...;)
Поздрави и на теб от мен!

да накраш другите да се замислят и възхитят,
защото по невероятно уж прост начин, но внушаваш дълбоко усетени истини. Понеже тя е убедила милиони хора по света, изпращам ти нещо съвсем кратко от нея, за да ти благодаря и да ти инспирирам.
http://www.youtube.com/watch?v=SQVMiyzJR5k&feature=related
Към ФЕЯ: Тук можеш да споделяш красотата свободно както и в другите блогове. Където и да отидеш носиш себе си. Мирът и хармонията в теб определят как ще се чувстваш. усмихни се и виж колко много хора имат нужда от твоето внимание и разбиране. Всички искат да бъдат обичани.

Руми...;)

"Приятелите са ангели, които ни помагат да се изправим на крака в моментите, когато крилата ни не помнят как да литнат!!!"

"Ангелите понякога са без криле и ние ги наричаме просто приятели. "

така, Вimbo163.
А това е поздрав за теб и твоя коментар...;)


http://www.youtube.com/watch?v=JMkFjYRWM4M

пък за сметка на това, все по-често се среща обикновеното приятелство, Scarletpearl...;))

толкова много хора са се включили - значи приятелството има шанс. Поздравления!!

де да можеше по-лесно да се живее, Скарлет...А той, животът ни, разделен на две: повече труден и по-малко труден.

че и ти се включи, Тili...;) И шансовете се увеличиха.

Да намеря отговор на въпроса : "Защо не може да се поргребе приятелство, което вече е мъртво?" или може би приятелство и мъртво не могат да бъдат рамо до рамо в една мисъл.

когато приятелите са мъртви, мога да оставя приятелствата, непогребани в мен, защото в спомените ми те са живи, Set.

:) "...мъртвите приятелства
остават
непогребани във нас..."
Не мога да е изкажа така точно, малословно и толкова спиращо дъха, но...Да, точно такова определение търсих...Всеки в живота си преминав апрез много моменти..то самият живот май е низ от моменти...но за момента ми от няколко месеца или години..не помня вече..това е най- точното описание "мъртвите приятелства
остават
непогребани във нас."......в някои от нас...

и някои от нас да са, Fam, те все пак ще си бъдат от нас...;)
Как го беше казал Лев Николаевич Толстой в "Ана Каренина"... Цитирам по памет: "Всички семейства са еднакво щастливи и различно нещастни."