Светлината от тебе струи,
топли вълни
ме заливат, завличат
в непознати за мен дълбини
на твоята нежност.
Пепел
е всичкото прежно,
претопено в остатък
от някога.
Искам с теб по-нататък
във светлината,
която
моите мисли обърква.
Гласът ти
дрезгаво мърка,
когато лице
в косите ти нощни
заровя.
Отгоре
светлината струи.
Ти... Само ти.
Тя полепва по мене,
от теб се излива...
Забранявам си те денем,
повтарям си, че не бива...
И не бива наистина.
Не си го измислям.
Можеш да си ми...
Но не си ми такава!
А денят отминава
и пак те желая
и искам
по-истински,
отколкото снощи...
И още, и още...
До края!
Когато
светлината в небето
се върне,
отдето
дошла е заедно с теб.
И тогава денят
сърцето ми
ще изтръгне.

Край мене все кипи от чувства
дори и често прекалени
но никога не ми е пусто
когато имам тебе аз до мене :)

поезия и пустота...;)))

Даже не познавам и гласа ти
не познавам себе си и аз
но обичам тука да те търся
да надничам в твоят мъжки свят...
Във живота все се мъча да се влюбя
но ме блъскат яростни очи
от съня си често аз се губя
за да може този стих да се роди...

Непознанството във виртуала
със усещане се провокира...;)
Искаш ли да бъдеш цяла,
всеки тебе да разбира,
изпод маската надничай,
сваляй я епизодично...;)
Ти си хубаво момиче,
чист човек си. Но различно
всеки тук
към тебе ще поглежда,
всеки търси нещо друго...;)
Но нали и ти с надежда
търсиш, мила, да се влюбиш...
А душата на жената,
Алби, синя е безбрежност...;)
Любовта е нещо свято.
Ала светостта е нежност!

предрече края.

Като те чета бих казала, че ще се влюбя в теб, но не би....!

Копнежно-тъжна красота от думите извира,
среднощни ласки в утринта загубили са диря...

не съжалявай! Свят широк, хора разни, по-важното е да сме съмишленици.
Лек ден, Вики!

и аз те посрещам с усмивка...;)
Арабите казват: "Утрото е по-мъдро от вечерта..." Какво общо обаче има любовта с мъдростта, никой не ни казва, за съжаление. Пък кой знае, може и за щастие да е...;)

о, да...Мъдрост и Любов- това са две несъвместими неща! Или може би се лъжа?

Относно стихчето по-горе...

И пак към нея ще се връщаш,
не ще ти имаш мира,
тъй щото тя сърцето ти
загърнала е с полъх нежен на зефира...
И само с капките дъждовни
ще чувстваш ласките любовни...


п.п.Нещо ме вдъхнови! Но обичам романтиката в стиховете!

усмихнато и спокойно е при теб Краси и през нощта... :))).

Е, значи...сал кога вали дъжда,
ще чувствам ласките на любовта.
Благодаря ти, Мelsun, страшно! ;)
Под слънцето щом чувствам се
ужасно...;)))

така е. Ти знаеш, Али...;)

не , не сме.

Може би поезията лъже.

Можеш да си ми....

не сме, пък да не сме, Вики...;)
Не мога, не съм можел и да мога няма.

Защо тревога?
Мога ли не мога?
Важно е желанието
и състоянието
или разстоянието ...:)))

Гледам сам да не мога
да си създавам тревога.
Важно е общуването,
важно е разбирането...
За да е съществуването
по-лесно поне поносимо.
;)))

Така е ти го знаеш
да вярваш и мечтаеш
тогава смисъл има
и даже ражда рима...

че мечтите
ни правят по-красиви дните.
Със смисъл, Алби, ги изпълват
с очарование и зов...;)
Тогава зрънце в нас покълва
и разцъфтява с името Любов.

изтръгна сърцето ми... (с това писание :)

как не си се сетила, Еvelin...;)
Борис Виан - "Сърца за изтръгване"... Не че има нещо общо, де...;)))

Две очи недокоснати плачат
Две сълзи ме изгарят във мрака
и душата ми даже си плаче
щом те няма , а още те чакам...

Да, разбирането е важно.
И не само в мечтите, и наяве.

lux umbra krasi (светлината е сянката на краси)

Когато "плачат" с "плаче" се римува,
плачещ океан отвътре май бушува...;)
И какво тогава ти ще правиш,
ако, Аllbi, в него се удавиш...;)

разбиране и проумяване са две различни неща, колкото и еднакви да ни се струват. Както в мечтите, така и наяве...;)
Лек ден от мен за тебе, Viki11!

очите ми ще изтекат от светлината, но ще ги излекува сянката...;)
Не зная как е на латински, Сalo...;)

vazmojno li e minaloto da stane na pepel?
a pod pepelta?
s moite vaprosi bih ti otnela denq,no no6ta ne bih ti naru6ila-tvarde krasiva ti e tq i e ko6tunstvo da se propilqva))))))))

Под пепелта е земята, която очаква всички нас. Под пепелта е бъдещето ни.

Когато теб те няма ми е тъжно,
поглеждам празноното пространство
и да ти кажа пак съм длъжна
Кйде изчезна, Патиланчо...:))))
Усмивката ми в празното танцува
и няма кой да я прегърне
в сърцето нещо се бунтува,
дано по-скоро се завърнеш...
Поздравче -- http://youtube.com/watch?v=oHUcsQn_fDs&feature=related

е на гости в Патиланското царство, където три дена всички яли, пили и се веселили, Алби!...;))) Днес е вторият ден...;)

Ще видиш ти кон боб яде ли...:)))

http://youtube.com/watch?v=UppfEsoX_cc&feature=related

знаеш ли го, Алби? Щото в него има и магаре...;)))

Изгревна светлина ти дарявам...:)

зеления изгрев в очите ти, Ася...;)

това, което е тук, е денонощие...;)

Мonna...;)

Можеш да си ми...
Но не си ми такава!

Ето това наистина е много добро и като идея, и като изпълнение. Но ти си го знаеш де :)

доколко е добро, но пък си е самата истина, Gitchka...;)))
Благодаря ти за коментара!

остават. Въпреки или именно заради... всичко.
Но най-вече понеже е преобладавала светлината :))
:***

ПП: Всъщност "неща" е едно такова неопределено и кухо, естествено имах предвид личности и чувствата, свързани с тях!

нямаше личности! И как тогава да има "чувства, свързани с тях"? Когато една личност се представя за друга личност, чувствата са свързани с представата или с представлението, но не и с личността...

разбира се благородно...
Толкова красиво и чувствено се изразяваш....)))
Усмивка за теб от Ани....

това са просто стихове за всички, които намерят в тях по нещо за себе си или от себе си. В този ред на мисли, това стихотворение е и за теб...;)