В музикална кутия
с кадифени очи
някак плахо се крие,

Тъгувам за теб.
Тъгата наднича
иззад тъгувам

Отколе е известно, че във всеки слух има зрънце истина. Посяваме зрънцето в душите си. А слуховете, носещи се по въздуха, валят и го напояват. Ако не го удавят, то набъбва. Огънят на страстите стопля душата, приютила зрънцето, и му по...

Зад къщата ни имаше гора.
Потъвах всяка сутрин в нея
за сънено слънце,

Където съм,
не търся истината.
Мисля,

Всичко е преходно
и всичко
само минава оттук

Когато ме усещаш
от другата страна,
не знам коя е тя,

Долавям я
зад пространството,
което осветява свещта,

Измежду
всички телефонни жици
знам

Уж твърдо го казваш,
а ме потопяваш
в мекото на гласа си.