Пишеш думите си по вода...
Даже мъничка вълна
ги изтрива.

Толкова много време те нямаше,
че загубих представа за времето.
Само луната до мене изгряваше

Страхувам се,
че този мой копнеж по теб
ще ме превърне

Дори не знам колко е часът. Не че някъде тук не го пише. И аз пиша, по това си приличаме с часа. А ти още спиш. Знам как спиш. Казвала си ми го неведнъж. Колко много помня от теб. Думите ти. Изражението на лицето, когато ги произнасяш...

Когато търсиш отговори,
светът се ожесточава,
светът възстава

На свършване е времето.
Тече мудно и вяло без теб.
Бавно се спуска по хребета

"Бях там
в едно юлско утро
и търсех любов."

Там, където свършват думите,
започва музиката.
На изящната ти походка

Загубвам се сред думите
за тебе
и за другите...

Лъжите ни -
ухапвания от комар,
десетки