Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2018 00:49 - Дълбоко, колкото хиляди целувки
Автор: nikikab Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1320 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.04.2018 00:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

С Жорко (синът ми) едва последните няколко години започнахме да си общуваме. Разсъждаваме по житейски теми, без да е необходимо аз да се налагам или той да се защитава, както беше през тинейджърските му години. Общуваме си, като равни, каквито и сме. Много е приятно. Имам чувството, че цял живот съм чакал тези моменти.

Случиха се обаче две събития, които малко ме извадиха от равновесие. За едното само ще загатна, тъй като не помня конкретната песен на “Atmosphere” (бандаТА, според него), която той визира, но беше нещо в този стил: “Звучи като приятна мелодия, лека и отпускаща, но последния стих е - с теб винаги вървяхме в различни посоки и сега те няма, татко! … мноооого тъжна песен … не мога да я издържа”. Предавам по памет. Почти съм сигурен, че се сдържах и нищо не казах. Държах се много мъжки, но това не беше цялата истина.  

Второто, т.е. Първо в хронологичен ред: Една вечер, докато си говорехме за хубави филми, той горещо препоръча “The angriest man in Brooklin”, с Робин Уилямс в главната роля. Започнахме да го гледаме, казва той, с идеята че ще е лека комедия, а то какво стана … не помня от кога не съм ревал на филм така.

Оставете ме да си мечтая, но след като гледах филма, видях следното: Баща и син, които по една или друга причина, са разрушили абсолютно всичко мостове по между си, се изправят пред неопределено краткото време, което им остава за да ги изградят отново. Часовникът тик-так-а, а вероятността да се срещнат преди да е станало твърде късно започва да клони към 0.

Никой да не е посмял да ми попречи да мечтая, че точно това е развълнувало сина ми!


====================


Пролетна ваканция. Това означава една седмица без училище. Изпращам Вили (дъщеря ми) на Автогарата в 7 часа сутринта. Всъщност това е първото ѝ самостоятелно пътуване от София до Сливен с автобус и е малко напрегната, но от друга страна е развълнувана защото очаква с нетърпение да се види с братовчедка си Дени. Двете много обичат да прекарват времето си заедно и понякога имам усещането, че могат с часове да въртят една и съща тема без да им омръзне. Вярно е, че се виждат за по няколко дни, 3-4 пъти в годината, като изключим лятната ваканция, но въпреки всичко това време никога не им стига. Толкова е очарователно и мило. Прекрасни са! От трета страна е рано и ѝ се спи.

Всъщност не е чак толкова рано.  В обикновен делничен ден, 6:00 слизам, като сомнамбул (нямам никаква идея как го постигаме, но почти никога не успяваме да си легнем преди 12, да не кажа 12:30), на долния етаж. Часовникът само преди минута или две ме е извадил от нещо като кладенец и аз за пореден път се чудя защо целия свят е толкова жесток. Хващам я за ръка, целувам я по бузата, тя издава звук, наподобяващ нещо средно между мучене и пръхтене на разярен бик и сяда на леглото за да кажем “Отче наш” след което, бързо се приготвяме за училище.Прекрасен момент! Запомнящ се.

В колата сме и пускам музика от списък с песни с високо качество, които съм си подбрал в spotify. Озаглавил съм го smooth jazz, въпреки, че не бих определил всички като jazz, но да кажем, че повечето са бавни и въздействащи на онова, което е останало от нашата душа. Преди няколко месеца си подмених тонколоните в стария мерцедес, който между прочем започна да ръждясва тук там и ме е яд, че ще се наложи да го хвърля на боклука. Купих си на старо Bose и колата се отвори. Започна много да ми харесва да си пускам любимата музика. Та, зазвуча “Father please” на Freshlyground от албума Nomvula.  Една от най-любимите ми. Прекрасна песен! Една от тези, които съм сложил и в албума “Audiophile test”. Една от първите, които пускам, когато си избирам нов усилвател или колони. Но качеството на музиката, вероятно има второстепенна роля при харесването ѝ. Zolani Mahola пее следните рефрени “Татко, моля те не си отивай! … Минавам покрай странници, с техните тайни, покриващи ги като пелерини. Копнея за теб … моля те, не си отивай! ...

Вероятно се правя на разсеян, но предполагам, че обичам тази песен защото си представям, че Вили мисли за мен по подобен начин. Както пътуваме към автогарата и си мълчим, все пак е рано и аз сърбам горещи глътки събуждащо кафе, Вили ми се ядосва - “Оф, смени я тази песен!”. Сменям на следващата и нищо не казвам.

Не мога да се закълна, но мисля, че след малко си избърсва очите, пълни със сълзи. Мълчи. Няколко минути по-късно ме пита “Ти как си се представяш когато остарееш много?”. Тук трябва да отбележа, че в последствие разбрах какво е нейното тълкуване на тази песен. Тя е убедена, че бащата - лирически герой е починал. На мен ми се струва, че той просто е отишъл някъде, напуснал ги е или нещо такова, но както и да е. “Как си предствавяш …?”.

Смотолевих нещо от сорта на “Знам ли … представям си се като един спокоен стар човек. Представям си, че внуците ще обичат да идват при мен за да им разказвам интересни истории. Представям си, че с мама ще имаме всичкото време на света за разходки и гледане на залези. Представям си, че ще се вълнувам за пoредния престоящ ултрамаратон.”.

Започна следващата песен, мисля че беше “A thousend kisses deep” на Леонард Коен. Оставих я на автогарата и се изстрелях към офиса защото вече закъснявах. На тръгване се надцаквахме с “Аз те обичам повече”, както обикновено. След няколко часа се чухме по телефона и аз бях спокоен, че е пристигнала благополучно.


==================================


Сигурно остарявам и тези истории са се случили изключително и само в моята глава. Твърде вероятно е да си измислям, да съм мечтател, но точно в този момент, това слабо ме вълнува. Смятам да изживея щастието, което ми донесоха тези “въображаеми” вълнения и да си кажа “Какво пък … и аз съм хора!”...





Гласувай:
2



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikab
Категория: Поезия
Прочетен: 257559
Постинги: 117
Коментари: 306
Гласове: 1599
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031