Тръгнах вече към тебе...
Искаш ли да ме спреш?
Потвърди. Ще се върна
и не ще разбереш,
колко много съм искал
все към теб да вървя,
да почувствам по-близка
твойта бяла душа,
лудналото ти тяло
в полунощни дъги
как оглежда се цяло
в мойте жадни очи...

Тръгнах вече към тебе...
Искаш ли да ме спреш?
Отречи. И потребен
аз ще стана. Поглеж,
ти без мен не ще можеш,
нито аз пък без тебе.
Твоят глас ще ме води
по планинския хребет
във безлунните нощи
и във слънчеви дни...

Искаш ли ме все още?
Отречи... Потвърди..

Поздрави от Родопите, Краси!

Един приятелски съвет: Не зачезвай за дълго. Присъствието ти в блога, го прави по-смислено място.

Поздрави!

от Стара планина, Васко! :)

приемам приятелския ти съвет! Но като гледам, много хора тук ги няма вече...

Поздрави и от мен, Краси, за поредното прекрасно стихотворение!
И напълно споделям казаното от didoignatov:)
Прекрасно лято ти желая!

"лудналото ти тяло
в полунощни дъги
как оглежда се цяло
в мойте жадни очи..."

за поредния твой добронамерен коментар!
Нека и твоето лято бъде прекрасно като теб, скъпа приятелко... :))

радвам се, че ти е харесало това стихотворение и ти благодаря за коментара! :))

Много красиво!

Земела! :)