Ще нарека река със твойто име...
Река, скована между двата бряга.
Единият - човешки близък,
а другият - божествено далечен.

Ще нарека река със твойто име...
Река, преливаща от бреговете.
Танцуваща и плачеща за близкия,
заспиваща с молитва до далечния.

Ще нарека река със твойто име,
което тихо кътам до извечност.
И в пръските му себе си откривам,
а нито близкият съм,
нито пък далечен...

Танцуваща и плачеща за близкия,
заспиваща с молитва до далечния.

... и в пръските и.. себе си откривам...
усмивки и поздрави от Алпите...
...и синьо-зелените реки...

Танцуваща във своя коментар
там нейде около Владая... :))

Покрай реки и планини съм раснал и тази ситуация ми е позната - с етимологията и магията на имената.
Поздрави на Алпите! :)

стихоизречено!... Наречи я, приятелю!... :)

...
Двата бряга - ограничения, наложени от две вселени - реалната и мистичната...

Хубаво! ;)

колко ти е мил и скъп... навярно тази река ще носи и най-красивото име...
сътворил си прекрасен стих, Краси... най-сърдечен поздрав за теб...

Силно, съкровено и изпълнено с голяма любов, Краси!
А тази река ще носи най-красивото име...
Поздрави за хубавото стихотворение и от мен!

Ще нарека река със твойто име,
което тихо кътам до извечност.
- - - - - - - -
Да й завиди човек на...реката! ;-)

Много хубаво!
...характерно за една истинска Жена.

Поздрави за хубавия стих, Хензел !

Поздрави и от мен, Краси!

Марине,
наречена е вече!
На нея съм обречен... :))

хубаво си го казал!
Ако обаче мистичната заместим с виртуалната, ще е едно и също, мисля си... ;)

магьосница си ти!
А най-красивото име навярно е Любов. Подобно на нейното... :)

горе-долу същото казах и аз току-що... :))
Благодаря ти за коментара, скъпа приятелко!

Ако погледне човек в блога ти, ще разбере, че и ти си падаш по красивите жестове. За завиждане е Дани, вервай ми! ;-)

всяка жена е истинска! Също като любовта... :)

право да си кажа, колебаех се между наричане и обричане, но в крайна сметка забелязах, че е едно и също. Когато се носи по и от реката... :)

завиждам ти, че в тези горещници (които край нямат) ти си на приятно-хладно в прегръдката на Родопите!

Река, в прегръдката на брегове
огледано поднебесие
и хамак за ветрове.
Изворна.
И подир извора.

––––––––––––––
Вам привет, поручик Хензелски ! :)

ах как
ти ме запали
с този хамак!
Вятърът
ме тихичко полюшва,
роб ми носи нещо за закуска,
а със щраусовите пера
вее над мен робиня една!

--------------------------------------
Привет Вам, Маря Иванна! :))

Изящно и наречено като обричане, обичане на обричане!

както си ги наредила, като броеница станали са... ;) Да си ги броя и прехвърлям едно по едно помежду пръстите! :)))
Благодаря ти!

Група,чиито песни са в кръвта ми.Благодаря скъпи.
за теб-http://www.youtube.com/watch?v=9Ah2XdvdYtA

И аз ти благодаря за линка... :))

Подпис: Вятърничавият ти брат