Дори не знам колко е часът. Не че някъде тук не го пише. И аз пиша, по това си приличаме с часа. А ти още спиш. Знам как спиш. Казвала си ми го неведнъж. Колко много помня от теб. Думите ти. Изражението на лицето, когато ги произнасяш. Разбърканите ти от вятъра и моите желания коси. Хлапашкия ти вид. Усмивката. Камбанките в смеха, които ме събуждат по никое време и приспиват нощем. Луната в прозореца, която гледа към теб, докато спиш. Онази голяма студена и топла луна. Днес тя е малка. В първата си четвърт май. А ти си едно слънчево новолуние, даже когато спиш. Всъщност, ти не спиш. Почиваш си. Както едно слънчево зайче си почива през нощта.

Обичам да пиша за теб. Да влизам в профила ти с жадни очи и нетърпеливи устни. Да кликна върху топлата ти кожа Харесва ми и да изскочи надписът Вече не харесвам, което не е вярно. Дори Вече да е част от вечността, аз ще продължавам да те харесвам, потъвайки в нея, докато ти още спиш. Или си почиваш. Обичам те. Две думи. Добро утро. Още две. Моя любов. Същите две думи. И не само думи. Целият ми свят се побира там. А не тук, откъдето ти пиша. Тук няма нищо. Защото теб те няма тук. Странно нещо е животът, нали... Да имаш и да нямаш в него е едно и също. За него. Не и за мен. Но аз съм само един консуматор, а той е само един живот. Нищо друго. Нищо повече. Нещото повече си ти. Нещо повече от живота, от мен, от вселената, от вечността. Много повече си. Когато се събуждаш. На ранина.

Добро утро и нека е прекрасно и влюбено, както всяко утро <33

което ти пожелавам
да те следва навсякъде днес,
Storieswithoutwords! :) <3

толкова е... прекрасно...
от тук до слънцето....
не знам по красиви думи...

Няма жена, която да не се размаже от този текст! Заприличах на Томми и отивам да си потърся комата за да се намажа:)))) /сещаш ли се рекламата?/
Поздрав, Хензел!:))

тематиката! Готин текст, браво ;-)

по-важното е да са верни думите! Истината ги прави красиви... :)

да не съм омаял и теб? Че то в тази жега е доста опасна омаята... :))) Сещаш ли се за слънчевия удар, Тинка? :)))

"Обичам да пиша за теб"
.................
Оооох, Хенз, нищо ново под небето, казват хората.
Но когато това "нищо ново" премине през сърцата ни...
Чудех се наскоро защо съм посветила толкова много постинги на един човек, а то било просто и ясно - "обичам да пиша за теб" - ето отговорът.
Поздрави,Хенз, поздрави.

Аз цъкнах фаталният 13 "like" на поредния 13-ти петък :-)))

Is.

красиво е.

Прекрасно, влюбено есе - от сърце!...

Пиши за нея, Хензел - красиво е ...
Поздрави !

имаш най-важното в живота,скъпи.
Обич.
Прекрасно е!:)))

Прекрасно е....когато две думи са....повече от думи :)

Ще има и утрешно, и още много, след това...
Още много влюбени утрини, дни и нощи на всички:))

Останалото е много хубаво!!!

Тук,в това есе,си разкрил душата си,
любовта такава,каквато я отмерва ритъма на
едно влюбено,огнено сърце!!
Щастливка е жената,обичана с толкова много любов,
нежност и преклонение!
Прекрасно поетично излияние на една обичаща душа!

в почти една и съща тематика сме се набутали с тебе... :)) И ни е еднакво трудно, макар и по различни причини.

позволи ми да те поправя: "Нищо ново под слънцето! Всичко е добре забравено старо." /Еклисиаст/
Оттам-нататък чудесно си го продължила. И вярно!

И ти да си честита във фаталния петък 13-и, макар днес вече да е събота 14-и! Цък-цък-язък, Isi... :-)))

едни ще продължават да пеят, а други - да пишат... Кой както умее, пък ще се смее! :)))

Че и на рима си го докарал коментара... :))

че аз не съм се спирал... :))

"Аз насън не съм те прегръщал
и насън не съм те мечтал...
Всяка ласка под брой да ми връщаш,
мен ми стига, че нещо съм дал."

Евтим ЕВТИМОВ
Из "Обич за обич"

най-сетне някой да се досети и за музиката... :))
Благодаря ти за коментара!

вчерашното се преражда в днес...
И това за всички ни е Блага вест!
:))

А останалото е помежду редовете
и ги свързва ласкаво и нежно....
То помага и на слънцето да свети,
а на времето - да трие всичко прежно!

всичко, което съм казал в тъй нареченото есе, си заслужава. :)
Благодаря за коментара!

искриш само, ПреКрасче! Чудничък ти:)

"Но аз съм само един консуматор."
Признат грях - не е грях:)

Сега ще бъдете поставен като "отпечатък" в блогрола ми

и направо ме събуди!

искря и се завихрям даже,
щом тука ти се появиш
и ПреКрасче да ми кажеш...
Чудничка си ти!:)

че то грях ли е да си консуматор на живот, щом той си е твой... :))
И откога си говорим на вие? Откакто започна жегата ли? :)))

само дето не казваш добре ли е, че съм те събудил или не... :)))

трябваше да видя, че има още влюбени хора тук,
прекрасно е...

И влюбен ден от мен... :)

нека да е влюбен...

и за мен... :)

тука много е влюбено!!!
/Казвам го опулено/
Поздрави на консуматора-
на Живота анализатора!
Красче, все така да ти е топличко,
та на душата ти да й е обличко...
Като на сапуненото мехурче :))))
Ох, трудно римува моето чутурче :)))))
От жегата ли? От какво ли?
Отивам да се лекувам с алкохоли,
дето са жълти и нямат бандероли,
а плуват вътре, разни ми ти, аерозоли!

Чаоооооо! До скорооо! :)*

тук следва да се поставите на мястото на пишещия коментаря:), който явно има нелеката участ да познава живот си и като наблюдател:) преди да стане консуматор:)))

за почтителното обръщение - приемете, г-н Краси, че е направено несъзнателно:)))

г-жо Елица!:)))

Най-сетне твоят ред дойде,
ала ти си на море...
Казвам туй опулено,
нека ти е влюбено
сред вълните, пясъка
и на гларусите крясъка!
Обличко ми на душата,
топличко пък на краката,
морско да ти е на теб,
ех, морето те отне... :)))
И до колко скоро там
ще си, Попи, аз не знам.
В алкохоли потопена
гледай да не се удавиш!
Скръбно ще ми е на мене,
щом добре не се представиш!
Със сапунени мехури
ще те срещнем не през юли,
а до август има бол
време за любов и алкохол!
Ха, до скоро, кат си рекла...
Връщай се, че да ни светне!