Тъгувам за теб.

Тъгата наднича
иззад тъгувам
и ми маха с ръка
да я забележа
и може би опозная,
както тя опознала е мен.

За е съзаклятие
между тъгувам и теб.
За като
залез,
затвор,
заблуден,
загърбен,
замлъкнал,
застинал,
загробен
завършек.

Теб.
Теб,
него,
нас,
вас
са близките ми
местоимения,
които
никога не са
на мястото си...
в мен.

Така съм.
Когато
тъгувам за теб.

тирамису
тичащо сърце
треви по роса
тиара в косите И
като
толкова много
те искам
разбира се...


Хайде усмихни се, ПреКрасче :)

че нас няма място в теб?:)
Нима е застинал завършека...тъжно.

тичащото сърце
се препъва
отвреме-навреме
в тъгата,
подхлъзва се
по росата
и се изгубва
в тревите,
а предпочита
в косите,
но никой
не го пита.

Усмихвам ти се, Ел! :)

щеше да има място
за нас,
ако нямаше вас!
Застинал съм аз,
а завършекът
е загробен
и на мене подобен.

на теб подобен,
значи не замлъкнал.
Наднича иззад залеза,
заблудено загробен.:)

уф, не ми се отдава тая работа:):):))

удава ти се какво ли не и напразно се подценяваш...:):):)

Тъжен смях или смешен плач...тъгата пречиства и прави късогледството виждащо детайлите... после тя и ти ...по лунната пътека все така, тя успява - респективно - вие!
Светъл ден!

И аз понякога съм така тъгуващ...

"Тъжен смях или смешен плач...". Ами нито едното, ни другото. Споделено е.
Респективно ние, сме тя и аз. А переспективно - тя! :) Защото лунната пътека е в косите и, в моите я няма. :))
Прохладна нощ за теб, Ябълчице!

Вярвам ти. Макар че всеки тъгува по своему и по различен начин го изразява.

Тинтири-минтири,
тра-ла-ла
правиш се
на плачеща върба :)

тъгуваш за мен,
когато пропуснеш
да ме откриеш
в очите ти сгушена

“за”
като:
запознанство,
закуска от изгревна топлина,
заедно,
заря (във сърцето)
до проблясък
и до засита...
... като
заливане със кристали от захар
до ръба,
засияващи
в слънчевото запомняне
в невъзможност за забравяне,
в многоцветие,
блясък и благоухание...

... “за”
като едно от любимите ми,
често спрягани времена,
когато се постави
пред
винаги :))))

и не е...
прилича ми повече
на любов...
и си...
и не си...
по своему тъжен
и щастлив...
между
нея
и болката
а в очите ти
сълзи...

*
Краси...как ме разчувства само...
сърдечно към теб...

...се появиха поетичните ви диалози!
Липсваха ми....
Чудесни сте!

като кисело зеле по петровден

Ти си голям късметлия, щом не си забелязал тъгата и не си я опознал.:)))
Така че, не се прави на тъгуващ мислител за местоимения, които не са в теб.:)))
"За" може да е за ..." многая лета"...
Хареса ми въпросът!:))

Тъгувай си, и тя ли тъгува за теб?

Силно си описал липсата на любимия човек, Краси!
Поздрави и от мен!

за като заедно завинаги...
страшничко звучи ;)
нека е залив + заскрежени чаши :)
тиха вечер и толкова звезди за теб...

и ти се правиш на анонимен, ама на мен ми е все тая... :))

Край реката
под върбата
поплачи си с мен
и склони си ти
главата
на рамото ми...
Хубав ден!
:)))

отнесе я реката!
Като малка книжна лодка
отпътува за Чукотка.
Там ще бъде замразена
за ужасно дълго време.
Вече за теб не тъгувам,
а тъгата просто отплува.

За като завиждам си... :))))

И на мен ми прилича
на любов, която се срича
буква по буква тихо и нежно,
отглеждам я - цветче белоснежно,
погалвам я с очи и устни,
страх ме е да не я изпусна,
следвам нейните очертания
в едно обичащо я съзерцание.

забавиха се някъде по пътя
поетичните ни диалози,
ала си ги носим отвътре
като стихове и проза.
А чудесна е само тя, няма спор!
Аз съм просто един хроникьор.

аз така си воня по рождение!
Но теб не мога те надмина
в това отношение,
за което страшно съжалявам,
всеки ден плача и се укорявам!
;)))

Подобно на щраус
затварям очи и завирам главата
в пясъка, за да не виждам тъгата.
И не я забелязвам - това е магия.
Щраусът е голям късметлия!:)))

Хареса ми коментара ти, Тинка!:))

не е за вярване, но все забравям да я попитам... :)))

това тук е по-силно: http://www.youtube.com/watch?v=a-Ca5te11UQ

Поздрави, скъпа приятелко! :)

З като зависи... ;)

З като звезда, от която черпя светлина.
З като заглавие в началото и след това.
З като замрежен поглед,
отразен във чаша заскрежена.
З като задъхан полет
във небето нейно и във мене!

чудесен...
Краси, сърдечно те поздравявам
и днес..

пожелавам ти от сърце и душа
прохлада за теб през деня! :)

http://vbox7.com/play:8b3178d8

отказвам да тъгувам!
:)

"тъгата, както и всичко в излишество е вредна за тялото, духа и психиката"
(все едно го е казал Бенджамин Франклин)

няма сми ;)
Я, виж какво слънце грей! Кой каквото не ще, не ще и това си е...
no matter what!
така че, един живот така го изживей, че и тревата да плаче по теб!
Трудно, да! Но поне опита си заслужава! А грешките и неуспехите са резултат от опитите! Тъй че... смело напред, а каквото - ще, или не ще! Все тая всъщност, когато, в крайна сметка не това е най-важното, нал?
:)

:)

дори най-слабият дъждец потопява книжната лодка, но даже най-силният дъжд не е в състояние да изтрие посланието, което тя носи.

Благодаря за Лодка в Дъжда! :)

ако тъгата беше концерт по желание, всеки би отказал да го посети. Но не е, за жалост! ;)

На Бенджамин Франклин бих му казал: "Хей, Бенджи! Тя и смъртта е вредна за тялото, духа и психиката, но я има в излишество и ще я има, докато свят светува. Както и тъгата."

Слънце грее,
птичка пее!
Кой каквото иска,
ще си го получи,
даже и да писка,
разбере ли какво е!
Който пък не ще,
пак ще си го има
и ще да го понесе
до година, до амина!
:)))

Когато си изживея живота,
тревата за мен ще поплаче,
както плакала е на Голгота.
При мен ще расне на гроба
обаче!

Постиженията и успехите са също резултат от опитите, Деси. Тъй че...да не ги пренебрегваме, викам.
:)

:)

Здравей, как си приятелю?
Тъжен я караш, мечтателю...
Ала "тъга" се римува с "дъга".
Ха, кажи ми ти сега,
случайно ли е? Май не еее!
Точно преди дъгата да огрее,
в усмихнати омайни цветове,
разплаква се небесното море.
Тъгува в мастилено и в черно,
после в пурпур /за да е модерно :))))/,
душата си разкъсва на две,
със светкавичните си ръце.
От болката ли, от какво ли?!
(или от някакви аерозоли :))))
сълзите прераждат се в багри
и радват нечии очи жадни!
Та, такива ми ти работи :))))
Природата така твори.
И ние като нея. След всяка тъга,
по-красива става нашата душа.

Хейййй, я горе главата!
Виж колко е красива дъгата!

Позравче, Краси!

Вярвам ти, че е точно така
и че след всяка дъга
по-красива става нашата душа.
И по-търпелива, бих казал още...
Особено през летните нощи,
когато си спомня какво е било
и друга душа зове - да са в едно.
Тези някакви си аерозоли
призовават душите за полет,
дори да боли, дори през сълзи,
душата в небето волно лети.
А телом зяпаме нагоре
и на душите си завиждаме,
че могат да летят в простора,
дори когато ураган приижда.
Аз познавам такава душа,
даже, Попинзче, май че са две.
И ако в този миг не греша,
една на жена е и една на дете!

.......'Тъгувам за теб....'....
Не мога да изкоментирам в стихове...., но това 'Тъгувам за теб'... ми е толкова познато.....и на мен.....

Иначе, поздрав....!!! :)

http://www.youtube.com/watch?v=bHUH8cP7p90

тъгата е тъмно сияние,
изгряващо в душите ни.
Обречена на съзерцание
изтлява от една усмивка
и от едно разбиране,
което
замества тъмното у нас
със светло.

А иначе поздрави и от мен! :)

Et si tu n'existais pas,
Dis-moi pourquoi j'existerais.
Pour traîner dans un monde sans toi,
Sans espoir et sans regrets.

И ако не съществуваше,
Кажи ми защо аз съществувам.
За да излизам в свят без теб,
Без надежда и без съжаление.

Благодаря ти за Жо Дасен и тази прекрасна песен! :)

...'Обречена на съзерцание'....Това е!

Сияйна! :)

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

за надникването, Imbe!