Зад къщата ни имаше гора.
Потъвах всяка сутрин в нея
за сънено слънце,
проглеждащо през клоните...
С букет лъчи се връщах
да те събудя,
да ми е светло...

Пред къщата ни имаше море.
В молитви скривах
малките ти стъпки -
да ги спася от времето.
Вълните ги отмиваха
и разпиляваха, светещи
по дъното...

Над къщата ни имаше небе.
С накацали по облаците мисли.
Едни такива - като гълъби,
уплашени, бездомни.
В очите
с всичките ни нощи
и страхове...

Във къщата ни имаше и храм,
преди да я подпалим...
Да ни е светло.

за хубавото стихо, приятелю!...
Честит празник! Да ти е светло!...

финалът... просто хваща за сърцето...
поздравявам те, Краси...
Честит празник!

Марине! Да ти е светло, приятелю... :)

и аз те поздравявам с благодарности за коментара... :)
Честит празник и на теб!

не бях чела нещо, толкова в синхрон с песента на Демис Русос

На душите трябва да е светло...И храмове не са им нужни,защото...сама душата си е храм...
"...Душата ми не е пътека-да минеш и да си заминеш... Душата ми не е камина-да се стоплиш и да си отидеш... Душата ми е Божи храм-влезнеш ли-оставаш там..."
Поздрави:)

Специално е.
И ти си специален, Краси Едрев.:)

Денят отминава, празникът продължава - честит бъди!

Много е хубаво.
Поздрави и светъл празник !

Изгори за да светиш!
Празничен поздрав, Хензелски!:))

честит празник и на теб! Тук вали следпразничен дъжд... :))
Първо, е песента на Демис Русос и чаааак последно е моят постинг. :)

за душите може и да е така, но човек не е само душа, нали... :) На телата ни са нужни и къща, и храм, и любов, и...какво ли още не. Също както и в поезията е не само образно казано, а и буквално. Духовното и материалното. :)
Поздрави за теб от мен, Цаня!

специално, специално, колко да е специално... :))
Всеки един от нас е специален и неповторим.
И ти да си честита, Елица!
Благодаря ти с усмивка... :)

тази къща да я имаш ли, да я нямаш ли... Кой да ти каже?! :))

Макар празникът да се удави в дъжда при мен, за теб нека е светъл!

Изгоря ли,
прах във вятъра ще стана...
Шепа пепел даже няма
да остане и под нея
жар полека да изтлява...

До болка съкровено и истинско...
Много е хубаво, Краси! Поздрави!

О...отлично!!!

"...Пламъка в основата си
не изгаря,
нито кожата на спомена,
ни- нокът на грабител!
Но, вдигнеш ли нивото
на стремежа си
за миг и ставаш - Пепел!..."

Поздрави за светлото послание!

до болка само, до болка...

Благодаря ти!

не вдигам нивото на стремежите си, че току-виж остана под нивото им... :)))

Ако не съм ти честитил празника, правя го! :)

и аз ти благодаря за любимите ми испански китари!

.
:)

Светло да ти е.
И огънят да не е изпепеляващ.

от гледната точка, Деси.
:)

изпепеляващ ще бъде, ако е пожар.
Светло да ти е и на теб!

тъга в думичките, ПреКрасче ...

Дано си остане в тях.

случва се...
Тъгата е в думичките и си остава в тях, ако в последния момент не реши нещо друго.
Ел, знаеш ли, че коментарът ти ме замисли...
Благодаря ти, скъпа приятелко!

Изгарящата светлина
изпепели очите ми.
Не виждам никого,
откак не виждам теб...
Страхът е камък.
Сбъркахме
с пожара...

;))))

Поздрави и от мен, приятелю!

в очите ти изгарящата светлина
ми напомня, Роня, за ламя... :))
И друга мисъл мен ме осени,
дъщеря на разбойник си ти.
А аз съм хванат от гората,
доведен тук, за да ме виждаш
и с моите камъни по главата
отвън и отвътре да ме зазиждаш.

;))))

Поздрави за всичко това, което правиш не само в блога си... :)

Уникално и стоплящо!Дъжд и после слънце....дъжд и после слънце.......

навън през последните дни... :))

нещо не разбирам :( Защо е в минало време?

Защото времето минава.
И аз не знам какво му става...
Дали пък ако беше си стояло
на едно място и да дреме,
вероятно би му призляло...
Както на нея по някое време.
:(

Спирам тук, идвам отдалече, продължавам мисъл от твоята къща, която изгоря, за да се стоплите, но ... в минало време , за това и пепел не ми харесваше в съчетание със име къща в Блогоролът ми, там съм подбрала приятели мечтатели, и тъй, като теб - Хензел, наричам - променям цитатът от пепел, на:


"...Обичам Децата !

Те са начало!
Нашето, твоето, моето...
на всеки, са начало.

Начало са и думи.
Те са думи...
думи, които сърцето,
тупти ли, тупти ги.
Туптейки, то чистата
...

Кристална и до бяло,
въздух за...

Снегът до бяло... "
Поздрави Добра вечер от след обяд!
Бъди обичащ децата и Начало на всеки обичащ! :)