Където съм,
не търся истината.
Мисля,
че тя сама ще ме намери,
ако иска.
И аз ще я открия,
ако тя
сама ми се открие.

Където съм,
изпращам залези,
но не посрещам изгрева -
нощта ми пречи.
И питам се,
дали
със истината не е същото.
Където e.

А ти къде си?...

желана, търсена, намирана, пазена и преоткривана. Поне нашата истина (на всеки) :))

ПП: Още ми е зашеметено от клипа...

А истината е comme toi, както се вижда от клипа. :)

за хубавото стих-откровение, Краси! Истината е относителна и трудна за намиране...
"... Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас..." / И. Велчев/

Много хубав стих ... и песента вълшебница ...
Поздрави , Хензел !

Поздрави!

Ами то нали и аз заради туй очаквам тя да ме намери, вместо да я търся... :)) Шегувам се приятелю! И все пак по-добре е истината сама да ти се открие, това ще означава, че ти вярва.
А Иля Велчев добре го е казал!

"може би" е една приятелска усмивка към истината. :)
Поздрави и на теб, но не от нея, а от мен!

харесва ми, че ти харесва... :))
Харесвана да си тази вечер! :)

Благодаря! :)

:))

много вълнуваща тема и стих...и аз съм се замисляла...

*
времето
на истината чиста,
в онова убийствено събуждане
след най-красивите ни сънища…
когато,
по-бели завръщат се рибите,
далече прокудени,
изпили реката на тръгване…

а будна,
тишината е рана
кървяща и гола между бедрата
на двата й бряга забравена…
тогава…
пречистено в сълзите на върбите,
е светлото завръщане
на истината дълго преболяла…

*
сърдечен поздрав за теб....

когато някой е престанал някого да обича
същият този някои
му изглежда различен
въпреки че
непроменен е въпросният необичан

пп - за разнообразие
тази вечер
върни се в началото

Размислящо!
Докато бягаме напред ... може би ще ни потупа по рамото и ще ни каже :
- Ти гониш! :)

човек умишлено не иска да намери истината,защото се страхува от болката...Но болезнена или не-тя,истината винаги ни намира...
Поздравления!:)

Ти закъсняваш понякога истино,
но винаги идваш, винаги идваш при нас...

ако я срещнеш някъде истината, й кажи,
че не е права, че се крие дълго и мълчи!
Я да се стегне и да е по-експедитивна,
когато идва при нас обективна,
а не да се мотае, да се балтае,
и за изпращачите на залези да нехае!

Ако срещнеш я някъде там,
в твоят свят голям,
ръката й стисни,
от мен сърдечно я поздрави!

Поздрави, Красуфффф! Обаче, да знаеш не си прав тоя клип да слагаш...Са цял ден ще имам вятър в главата от разпилените гриви и ще ми е едно волно, ама шефчето няма да е доволно! :)*

истината е по всяко време наоколо, но и тя има много лица.
А иначе твоето замисляне по темата е удивително!

когато някой е престанал, може и така да е. Но в случая е точно обратното и затова няма да се връщам в началото, пък и връщането обикновено е скучно и еднообразно.

ще ни потупа, но само ако ни настигне! В гоненицата ние сме по-бързи, мисля си, а и по-изобретателни... ;)
Ти гониш, Ябълчице! :)))

и аз казах почти същото в отговора си на Ябълка. :) Проблемът е, че истината дори и винаги да ни намира, не знае какво да ни прави. :))

Марин (mit46) вече цитира този небезизвестен стих на Иля Велчев, но аз нямам нищо против да изслушам и изпълнението на Емил Димитров.
Благодаря ти!

Че аз търся ли я... :))

Тя е някъде там,
но къде точно
не знам.
Дали пък в моя блог
случайно не поглежда
или на своя бог
дарява грам надежда...
Дали се среща със теб
позитивно
и говорите си за живота
обективно...
Дали посреща изгрева
или той я изпраща
с усмивка почти безизразна
и скрит кинжал под плаща...
Дали завива се със залеза,
като дете заспива,
а нощта нежна полазва я
с целувки я покрива...

Дали ако се срещнем,
ще я позная истински...
Ту хладна, ту гореща
към мен ли тя приижда
като река, насечена
от прагове и бързеи...
Тя, истината, вечната,
с която ще пребъдем!

Поздрави, Попинзче, и нека вятър на бял кон да те вее, а шефчето ти, проклетото, от завист да онемее! :)*

вдъхновение и късмет...
ти пожелавам..

и за тебе, Маги! А и празнично да ти е не само днес... :)