Уж твърдо го казваш,
а ме потопяваш
в мекото на гласа си.
Сякаш
в оня облак съм -
убежище на ангели -
и пътувам отново
към теб
вместо отдалечаване.

Твоето "Чао",
придружено с усмивка,
е с аромат
на пролетни ягоди
във дъжда.

През "Ч"-то поглеждаш
към мен
и проглеждам за теб
и твоето "Чао".

Кратко звучи,
но ме побира
и задържа в ехото,
отразено в душата ми
и върнато
обратно към твоята
като Здравей!

съзрях само много красота и любов...
хубаво, та хубаво...

започва с Чао и свършва със Здравей, но само постингът! Реално продължава с усмихнати целувки... :)))))))

Благодаря ти за коментара, Кралице на нежния стих!

Потопих се напълно в онзи прекрасен свят, в който всеки от нас е попадал, светът на тя и той, на нуждата да са заедно, дори и понякога разумът да казва друго, нуждата единствено сърцето да говори...
Много ми хареса! Поздравление за поредния шедьовър и за избора на песен:)

...и пътувам отново
към теб
вместо отдалечаване...

Поздрави и от мен, Краси! Прекрасно си съчетал стих и песен!

"Ча-о-о" е хубава дума, очакваща...

тогава казвам и аз!
:)

..чао, дума изпълнена с толкова много информация. Единствената дума от три букви, която може нищо да не значи, или да значи всичко! Досвидане.

Поздрави за красивия стих , Хензел ...
и избора на песен !

Когато чао се казва с устата,
поради безброй обстоятелства
или мимолетно настроение,
но сърцето крещи "Остани!"
и...
не можеш да не останеш, стига другия да го иска.
Истински.

Ех, колко пъти повтарях чао, сбогом, върви ... еди къде си. Но човек винаги предпочита гласът на сърцето си. Докато млъкне, естествено...

Поздрави, Краси! :)

"Чао" - си е и здравей и за довиждане при италианците - нали!? Или...!?
Кой знае...!:)
А всъщност вървейки напред , може би отиваме в началото и ...накрая винаги трябва да има -Здравей!
Много хубав избор на музика!
Поздрави от мен!!!

За да се потопя истински
и да усетя аромата
на пролетни ягоди
във дъжда...
Няма как да не се усмихна
и да не ти благодаря!:)
До следващия път!:)

ягодите в дъжда... това е истинско
и в нюанс

наподобява джинджифил и сметана
под падащи вишневи цветове
в лека мъгла на дълго сребърно цигаре
с каквото би трябвало да разполага
всяка... усмивка в дъжда.... :)

много проникновен коментар!
Разбираш ги ти тези работи... :)))

и от мен поздрави за разбирането! :)

Със съвсем малко думи много си казал, приятелю...

според мен, би трябвало да го кажеш малко по-различно, като например: "Чао, бамбино! Сори..."
:)

има и още една дума с три букви, за която се отнася същото... :)))

и коментарът ти е приятен поздрав, усмихнат и сърдечен... :)
Благодаря ти, скъпа приятелко!

във всичко, което се казва, устата играе главната роля! Вярно, има и хора, говорещи със стомаха си (вентрилози май се казваха или вентилатори, нещо такова) но ти надали имаш предвид тях... :)))

Молам те, светни ме! Когато "Чао" не се казва с устата, с какво друго се казва? :Р

Люси, никога не си оставала само с "чао, сбогом" или "върви еди къде си"... Ти не си такъв човек! След всяко едно твое Чао лумват пожари; след всяко твое Сбогом заринът се пуска; след всяко Върви еди къде си изригват вулкани и мрачно осветяват пътя на тръгналия еди къде си... :))) Бури, виелици, урагани, цунами съпътстват твоите сбогувания и не дават мира на този, за когото се отнасят. Не се подценявай, молам те! :))) :РР

абе при италианците "Довиждане" не е ли "Адио"? ;)
Обаче пък съм напълно съгласен с твоето "А всъщност" и всичко след него! :)

това с чадъра е много сладко!
Не съм се сещал, че за да се потопиш истински и усетиш аромата на пролетните ягоди в дъжда, трябва да оставиш чадъра.:) Това си е находка, скъпа приятелко!

До следващия път!:)

предполагам,
че ти разполагаш... :)

а също и фонтан
в центъра на замръзнала градина
обикновено весело бълбукащ
а сега тих и неподвижно замрял
но пък картината
която изобразява е наистина прозрачна.

не мога да те наричам,
както би трябвало...
А всъщност, как ли би?

Фонтанът в центъра замрял е
единствено и само
да не повреди картината
с непрозрачното свое бълбукане.

се справихме с лекота,
да оставим интериора Oбезличен -
предполагам, така е разумно.
(и ще има доволство за слънчогледите)

Чао, Електра! :)

Сама себе си дезинформирам , пък да не говорим за останалите... това го знаят всичките ми близки :))
Но бодърствуващият ум е жив и ги улавя тези работи!
Усмихнат да бъде денят ти !

П.П. - Благодаря ти че се съгласи поне с останалото...!:)

как го правиш това сама да се дезинформираш, но навярно ще е много сладко, като ябълково сладко, примерно или поне щрудел... :)))

ПП: С останалото просто нямаше как да не се съгласи човек като мен, приятелко! Не че не се съпротивлявах, де... :)) Усмихнато да ти е и на теб! :)

не те разбирам какво ми казваш...
по-скоро е
ч-а-о ... В Русия съм! В Русия съм!

мм?
:)))

И те чакам на Пикадили Съркъс да ти обясня това, което не разбираш.

:)))

"За жалост,
не мога да те наричам,
както би трябвало...
А всъщност, как ли би?"

Не виждам никакви пречки (пред теб) за избора на "наричане"..., а за мен е безразлично или защо не: coco, в момента слушам Стравински, пък и харесвам богатия аромат на живота :)

Хубави творчески идеи! Успех!

слушам Скорпиънс и щом за теб е безразлично как ще те наричам, ето моето предложение, сес...хм, Електра:

http://www.youtube.com/watch?v=bX-jzuBA380&feature=player_embedded