Какво ли има под тъгата
на тъмното кадифе
в очите ти...
Разлюляна
осветява ги луната
и замислена мълчи...
След полунощ едно кафе
с резен лимон
ми идва добре
или пък не -
не мога да преценя
в нощта на твоята тъга...
Ако я повдигна,
ще видя ли светлина,
която някога с някого
е била...
Очите ти заспиват
под моите очи -
същинско покривало
за отминалите дни.

Очите ти заспиват
под моите очи...
Поздрави от Родопите, Краси!

и ти ли не спиш, приятелю? :) Чии очи заспиват под твоите очи, докато ти будуваш... :)
Поздрави от сънената Стара планина!

Навярно Очите на миналото крият тайни... :)
Светли празници!

Една тъга в очите, може да разкаже много, Краси...
Поздрави! Много е хубаво!

и нежно...много, много...

Любимите очи и крият, и разкриват,
когато други очи с обич ги покриват.

Но ти това го знаеш, приятелю! :)

разреши ми да погледна
в твоите очи
и тъгата да избегна,
докато мълчим. :)

Поздрави по празниците за теб, скъпа приятелко!

ти си кралица на нежния стих и това вече се знае тук... :)
Благодаря ти за коментара!

когато ги целунеш.

разбираш ги ти тия работи! :))

Светли празнични дни !

благодаря ти... :)
Светло да е в душата ти!

Меланжът с капка ревност ли го докарваш на цвят.:)))

Ако я повдигна,
ще видя ли светлина,
която някога с някого
е била...

Просто съм скромен и не обичам да се самоизтъквам...:)))

това е идея кафе с лимон!
Ясно защо си тъй опулен и в напрежение
пета е странно създание може да е красив или грозен но винаги е далеч от реалността, все е щастлив или влюбен или пък пиян

на най-светлия християнски празник! поздрав!

petar i pavel sa tam
izberei ti kude si

голямо клише стихотворението също въобще великденско клише на квадрат....
И киселини няма ли от лимона в кафето посред нощ? Ааааа и Хензелски скромността е за тези, които нямат други качества! Просто цитат
Аре, бай бай

Тъгата е
солта на дните ми...
Тъгата е
остатък
от научени уроци...
Не я повдигай -
миналото не събуждай;
обикни ме с нея -
в мекото й кадифе
любов безгрешна
ще ни топли
цяло бъдеще...

пп. Стига си ме провокирал, стигаааа... що така ме караш да бъркам в себе си :)))

виждам, че ти също си напрегнат и опулен, щом приемаш идеята за кафето с резен лимон, които не са заедно от много време.
Поздрави на странното същество пета! Разбирам го...

Под кадифето има шоколад.
Лимонът е за минералната вода,
в изпотена чаша,
сред жегата на лятото,
когато даже облаците изнемогват
от жажда и нега.
Кафето се прецежда
на топли капки
зад очите ти.
Запълва празнотата.
Повиква миналите дни,
разглежда ги в безсъниците си,
а после се усмихва,
защото
животът е непостоянно жив.
А утрото
се ражда помъдряло.
Заради опитът от вчера.

весело да ти е и на теб!
Весела дружина настроение вдига... :)))

не е нужно да избирам, защото не съм там. Срам, срам! :)

пожелавам ти от клишета да се не отърваш! По възможност на куб.
От лимона не в, а към кафето няма киселини, но пък има основи. На педагогиката. :)
Аааааз със скромността се пошегувах по-горе. Истината е, че и нея нямам, та като цяло съм некачествен. Не е цитат. Съдба е. :)
Аре, бегай оттука, че да не сгазиш лука! Бай-бай и си трай... :)))

Дано да ни топли,
че тук заваля
и скритите ми вопли
намокри ги дъжда.

Няма стига, Роня, аз съм провокатор, който кара те да бъркаш само във душата. И когато извадиш нещо оттам, нали ще ми кажеш, за да го знам... :)))

ти пък откъде се пръкна
и директно в душата ми бръкна!
Ето, зарад' този шоколад
аз се чувствам силен и млад.
Лимонът с минералната вода
замества даже любовта,
по-точно в областта
на жаждата и тихата нега.
Едното се пие, другото - живее,
ако не униваме. Докато изтлеем.
Зад очите ми вкус на кафе,
а пред тях ароматът струи,
помежду - сиротно небе
чака някой да го покори
с усмивка или само с жест
към непристигащото утро,
за да не сме без него. Без
да ни бъде празно и смутно.

Зад топлите завеси на клепачите
си мисля,
че винаги проблясва същността.

Без маски. И без украси. Почти без правила
Се смъкват. Плюшени и тежки.
Ухаещи на момини сълзи и слънчоглед.

Усещането ми напомня
хармоничните тета вълни,
когато
(въз)произвеждаш светлината,
за да може да те види и друг.
Стига да иска. И да успее.

Не заспивай. Не и в такива моменти.
Това е споделянето. На сърцето.
Кафето е горчиво. С натрапчив аромат.

Лимонът изпръхва,
напълно обновен,
под ноктите на захарта.

Добре си го написал, Краси!
Хареса ми философията, въпреки привкусът на тъга.

Проблясъкът на същността
омайва,
когато завесите са топли...
До спирането на дъха.

Усещането е страхотно,
разстилащо се
сред ароматните ухания,
пробуждащи желания.

Произведена и отразена
светлината
пречупва се в искри-лъчи,
познати. Почти...

Същността на споделянето
изключва съня,
изпраща го в безпределието
на вечността.

Лимонът е само резен,
допълващ кафето отвън.
Натюрмортът е полезен,
когато дочува се звън

на камбанки в смеха,
който ехото не повтаря.
Запази ми ги до сутринта,
до след нея, до края...

Ако и добре импровизирам, Люси... :)

Двете очи, с цвят на кафе,
навярно са на пораснало хлапе,
погълнало с тях, в екрю цветове, :))))))))))
своя Млечен път, по който върви,
понякога застлан с кадифе от мечти,
понякога поръсен с лимонови кори.

Трудно ми беше да коментирам...
Даже не мога да импровизирам,
защото оставя ме този стих
само по поглед тих.

Ако "екрюто" пак те смути,
Млечния път погледни,
когато надсвирват се щурци,
там, където завиват те звезди.

Поздрави, Красче...
Извинявай за закъснялото стихче.

Ах, тези очи... прекрасни кадифени очи.

Екрю е цвят за мъжки тениски и топки за тенис с Тенисън (Алфред) посред Млечния път... :)))

Додето
хлапето
с кафени очи
по своя Млечен път върви
с леки стъпки-кадифе от мечти
да внимава, да се не подхлъзне
на лимонови кори,
че ще загорчи,
а и хлапето ще зъзне
сред уж топлото мляко
и то ултра супер много яко! :))))))

Щом те оставя този стих
ммммм, само по поглед тих,
хлапе, очите си затвори
и те - съвсем същински звезди
ще стоплят като с пухена завивка
Вселената... А твоята усмивка
допълнително ще подгрее
слънцето и то ще се засмее,
отмивайки от тебе грижи и тъги,
та когато отвътре вали
да е пролетен дъждът и напояващ,
и като второ слънце ти да изгряваш
в мисли, мечти и едно сърце,
а и друго може, но едно поне... :)))

Поздрави, Попинзче, извинена си! :)

Storieswithoutwords, макар да са около 400 000 думите в нашия език, струват ми се малко за изчерпващо описание и вникване в прекрасното на кадифените очи.
Благодаря ти за разбирането! :)

Тъмно кадифе в очи...луна...тъга...лимон с кафе...безсъние...
Късмет, Краси - с всичко това.:):)
..............................
Упс, щях да забравя - поздрави от Източна Стара планина /северните й склонове/!:):)

Здравей!Покрай многото ангажименти ще се забравим.Прочетох с удоволствие!

благодаря ти!:):)

И специално за теб:
ПОЗДРАВИ ОТ ПЛАНИНАТА

Стара е планината ми старата...
С млад аромат
на елхови шишарки,
омайващ ми сетивата,
с които си мисля за теб
в планината.
С крехката нежност
на тревата,
гъделичкаща
стъпките ти боси,
когато си мисля за теб
в планината.

Стара е планината ми старата...
От дълбока древност дошла,
но за нас
запазила само дълбочината.
Дълбокото тъмно
с твоя детски страх от него...
Мракът в душата,
изпълзяващ отвсякъде,
ме завличаше надълбоко...
И нощта.
Нежна е нощта...
А в планината
дълбоко-нежна е нощта,
когато си мисля за теб
всяка нощ.

няма опасност да се забравим! Ходим където ходим, пак тук се връщаме... :)) И как да стане това със забравянето, освен никак, кажи ми! С удоволствие... :)))

Уауууу!
ШашнАх се!
Те това е поздрав от планина!
Някои го можете.:)

всички го можем! Ти също.:)

за ...
новите гледни точки,
а и за отминалото
...
Меланжа е хубав
и като цвят
и като нюанс
...

Привет!
:)

е също така и кафе с мляко.
Когато по кожата е разлято,
нощем повече е кафето,
а денем - млякото...
Това не е наблюдение,
а усещане,
ако сме потопени
в кафето или в млякото,
тогава няма гледни точки.
Друго има,
колкото си искаме
или
доколкото го можем.

Привет!
:)