Да се срещнем на ъгъла
между два бели стиха...
Подавам ръка забързано,
а ти на мен - нежно и тихо.
Редят се римите като преспи,
отвън е студено и хлъзгаво.
Отвътре запалваме свещи
за празника. И безмълвно
си пожелаваме щастие!
Ти на мен - притеснено,
аз на теб - вдъхновено.
А свещите бавно гаснат...

за хубавото стихо!...
Пожелавам ти романтични, вдъхновени срещи!...

Красив Зимен пейзаж , нарисуван с чувства ...
и хубава песен .
Приятна вечер !

С малко думи - казано много!

Поздрав
Валя

благодаря ти! Ти си романтична натура, приятелю... :)

не мога да се меря с теб в озвучаването на постингите, но се старая... :))
Приятна да е вечерта и за теб!

и с много думи, и с малко думи се казват нещата, по-важното е да се почувстват... :)

когато свещите угасват, това става изведнъж. А когато гаснат, е постепенно...

Помня това стихотворение... и как ме вдъхнови:
http://mamas.blog.bg/poezia/2009/12/20/mejdu-dva-beli-stiha.458492
Надникнах в коментарите и ми стана топло и мило...
Много силна година беше 2009 в творческо отношение - дано и тази да е такава!

много вода изтече, Слава... Но ако отсега си го пожелаем, може и да се сбъдне!

като преспи, огрени от слънцето -
като тръпка, като блян обещание
да останем в годината видими
с повече вяра за щастие

На ъгъла, в снега и тук- всеки и всичко може да изникне... дано изникне това или тази, което си поискал!

По повод коментара на мамас, получи се нещо доста странно. Аз пък влязох, заинтрегувана от заглавието на стихотворението ти, Краси. Подготвям постинг с фотоси на тема зимен пейзаж... Телепатия и то на живо...:)))

не и топлината и светлината. От споделените свещи. Онези отвътре. Тогава няма ъгълчета или поне не неосветени. Тогава всичко придобива смисъл и образ. Нека е.

Светъл ден, съкровище! :))

Като в тиха, зимна вечер.

Трябва да угаснат...свещите,за
да се намерят светлините:)

Хубав ден! :))

това е много оптимистичен коментар! :)))

интересно, но и противоречиво виждане... :)

"тази" не изниква тук! Вниква... :))

ако си наблизо, не са ти нужни фотоси. Просто отваряш прозореца и те влизат при теб... :)))

продължавам с отговора си на Ябълка! Вникваш... :))

Само слънчицето осветява денят. И не само отвън... :)

така е! Поне отвън...

поздравявам те за този коментар!
И честно да си кажа, ти завиждам, защото точно пък това не ми беше хрумвало. А е трябвало...

невинаги...

Хубав ден и от мен! :))

Поздрави henzelski...

в преспите дълбоки
и нека свещите горят,
догарят там....в дълбокото...
а пламъкът им жив,игрив
лутащ се безгрижно- нежно
нека път чертае
огнен,трепетен и жив,
но и мъничко свенлив..."

Елица, огънят не гори, камо ли да лумва в преспите дълбоки.:) Ако пламъкът на свещите започне безгрижно да се лута, ще стане пожар.:)) А щом и чертае огнен, трепетен и жив път, направо ще ни изпепели пустият му пламък.:)))
Няма лошо да се изразяваш образно, но редно е да внимаваш с асоциациите, които предизвиква това казване, тъй като понякога се получава обратен ефект, както е и в този твой коментар.:)

поздрави от планината за теб, Касси! :)

има само в речниците, Елица! Но тук не става въпрос за тях, а за асоциациите, които поражда цитирания от мен твой коментар.
Иначе нямам нищо против метафорите!

Зимна картина
Ъгъл.
Два бели стиха прегърнати, потънали в преспи от рими.
Може и без свещи.:)))

Прекрасна зимна картина, мила! А и как иначе? Че то Мона Лиза, ако не разбира от картини, то кой тогава... :))

Знаеш...
А ако междувременно си забравила, виж коментар 29! Той е отговор на твоето питане за противоречията в коментара ти. Попита ме, отговорих ти и баста!

Ти на мен - притеснено,
аз на теб - вдъхновено.

Срещнахме се на ъгъла
между две бели преспи
Подавам ръка забързано –
добре ли си? Да не счупи нещо?
По мене драпаш усърдно,
но е студено и хлъзгаво...
Бум – и при теб ме приемаш.
Във пряспата. И безмълвно,
само с очите се псуваме...
Ти мен – притеснено,
аз теб – вдъхновено.
А минувачи вече няма.
;))))
Поздрави най-сърдечни, Хензел :)))

друго си е, когато ти го казваш... :))

видя ли, че не е страшно? :)))

Подаваш ми ръка, но пак
счупих левия си крак!
И по тебе, Роня, драпам
с една само дясна лапа.
При тебе Бум,
при мене Тряс
в пряспата сме като у нас.
Аз си кротувам
и си мълча,
ти със псувни озвучаваш света.
И вдъхновено
ги ръсиш едни,
че от срам се изчервяват
уличните светлини
и се маскират кат' светофари
да не ги Роня с клетва удари!
;))):)))
Поздрави от планината, дет' и побеля главата! :))