Когато
пътят се сдобие с плът,
по него се върви на пръсти,
по-хлъзгав става той
и по-болезнен,
ако попаднеш на следи,
оставени от нещо,
раняващо
и впиващо се
в него.
Когато
пътят се сдобие с плът,
го чувстваш някак си
по-близък
и сякаш той
те чувства също
със своите си сетива.
Така
се ражда близостта,
зачената в далечност,
когато някой каже:
"Аз съм Пътят..."
и ти се съгласиш.

Когато
пътят се сдобие с плът,
го чувстваш някак си
по-близък
и сякаш той
те чувства също

Поздрави от мен, когато пътят се сдобие с плът...!
Прекрасно , живо!

"Така
се ражда близостта,
зачената в далечност,
когато някой каже:
"Аз съм Пътят..."
и ти се съгласиш."

и ти, вярвам, го чувстваш... :)

благодаря ти с поздрави от Планината! :)

че ми напомни Енигма...
Много й отива стихото, поете :)...не, по-скоро тя отива на него ;)
Поздрави

Ако разрешиш /ако не, пак/ ще добавя за себе си една "истинска" към " близостта,
зачената в далечност"...
Привет, Хензелски!
Пътят е енигма... страшно е да я разгадаваш сам.:))

моля! :)))
И двете си отиват едно на друго, мисля си... ;)

Поздрави и от мен, мила!

Тинка! :)))
А и всяка близост е истинска, по дефолт. Иначе, що за близост ще е?!
Ако пък ти се наложи, сама да разгадаваш енигмата, викни ме, Тинка! Ще се справим, няма страшно... :))

покани ме в съня си,
безпътицата
в кръстопът да обърнем,
а към сърцето залутано
още едно да прибавим...

Загиващото Слънце
в Нова се превръща...

Часовниците спират,
времето върви.
Косите си,
преди
да прибереш,
ги разпусни.
Изстраданата Истина
не страда,
за разлика от нас.
Мечтата, ако е една,
се преодолява
във друго време
и на друго място
не толкова ужасно...

http://www.youtube.com/watch?v=OF7zrSBeyb8&feature=related

Различно от празните римушки, на които попадам напоследък-живо и истинско,заразително като емоция.
Ще те чета:)

ми харесва коментара ти, Рени...:)