Приседнем ли
по средата на Пътя,
отляво потича бистра вода,
а отдясно - мътна.
Къде да се огледам аз?
А ти къде?
И дали,
когато наведем лица -
всеки
над свойте води -
ще потекат обратно те,
загледани в душите ни...
И никой няма да познае,
огледан във чия вода е.

...........

Поздрав
Валя

...и се отразят в тях.

Целта е да не се мъти бистрата!:))))

Не те разбрах, май, ама не ми е душевно!:)

целта оправдава средствата, но не винаги. Когато средствата не са у нас, например, или са били, но само за известно време и после сме ги изгубили...

Може пък задушевно да ти стане, докато общуваме, Теди! :))

...никой няма да познае,
огледан във чия вода е....
Предлагам да се погледнете в очите!
Стихът е прекрасен, Краси. Приателски поздрави!

очите и са шоколадови бездни, ще потъна сладко в тях, но потъването си е потъване и кой тогава ще ти отговаря на коментарите, скъпа приятелко... :)))

Благодаря ти плюс поздрави от мен!

На кръстопътища
винаги се оглеждай
Напред,
дори (или особено) когато липсват табели.
И избистряй водите,
прииждащи към сърцето ти,
за да го пазиш
(от замърсяване и от разбиване).
А ако случайно вземе, че се размъти наоколо -
спри напора на пътеки трънливи.
Отвърни поглед от всичко друго,
освен от Пътя.
И сам потечи - пулсиращо
и изцяло вляво.
Капка по капка,
стъпка по стъпка.

Поздрави, Краси! :))

Ако не искаш да размътиш водата, не стъпвай в нея с кални обувки!

кръстопътя да не ми напомня
за Голгота - там табели няма...
Но продължавам да внимавам,
пазя си очите да не изтекат
по красотата,
която ще спаси света ми
отвътре,
където чува се туптене
и ромолене
на прииждащи бистри води.
Пътят си е път да се върви
към красотата, но отвън...
И няма поглед от нея да отвърна!
Съм
в очакване да ме прегърне!
И с нея заедно да потека,
каквото и това да значи,
обаче
да съм с нея, даже и в безпътица.
Капка по капка, стъпка по стъпка,
сърце до сърце, душа при душа.

Поздрави, Люси! :))

в мътни води много риба се лови,
но става на въпрос да си бос! :)))

Краси-во:)

за да дойде зората от изток,
необходимо е
да обиколи планините на запад...

удивително добре казано, което си е типично за твоя стил!;)

В къщата на изгряващото слънце
разпръснатите сенки се сбират,
за да трасират пътя му в небето
и своето (евентуално) бъдеще...

И истинско!

Абанос! :)

От мен едно Пътуване, Краси по повод темата....

Качих се на кораб,
той вдигна платна
и сля се със вятър вълшебен,
към изгрева тръгна,
понесъл мечта
стопи се в света многоцветен.

Пътувах безкрайно
по водната шир,
приятели бяха ми чайки,
постигнах в душата
спокойствие, мир,
оставих се в плен на Земята.

Докоснах с ръка
хоризонта-мираж
и сила магична получих,
по-истинска бях,
по-добра от преди
и тайни вселенски научих.

Завръщах се дълго
към нашия бряг,
където ме чакаш с надежда
в морето отново
реално прозрях,
че само във теб се оглеждам.

Стихото ти е прекрасно....
Напомни ми и за една песен на група Фаворит от Русе - Вечност се казва, като единствения им албум от 1993г, като направя клипчето в следващите месеци /при наличие на време/ ще ти го пусна.....:-)

"Какво си Ти -
късове от нещо,
на криво залепени -
това си Ти,
не вярваш, нали?
Какво си ти -
парченца от капризи,
парченца от суетност,
на криво залепени -
Това си Ти....

Омръзна ми да се залъгвам, че летя,
като хлапе нагоре скачам
и падайки си мисля,
мисля, че летя....

Камък падна във водата
и роди се кръга,
кръг със кръг се догонват,
но не ще се допрат,
не питай колко дълго ще бъде така,
Някой камък ще хвърли
в дълбока река...."

Така пее Ники в песничката....
Такива песни слушам аз....
Хайде, до скоро, Краси и се радвам, че сме приятели!:-)

и мойте песни слушаш ти,
но не щеш да си признаеш.
Вместо "Карай да върви!",
чудя се защо си траеш?:-)))

И аз обичам такива песни с камъни, че ако забравя едните, да ми останат другите. С които да догоня кръговете във водата...мислено.
Поздрави, скъпа приятелко!:-)

никой не може да познае,огледан в чия вода е.Поздравления!:)

мисля си, че само сродните души се сливат. Или поне предимно...;)
Благодаря ти, че се отби и коментира!:)