Разливаш по мене дъха си
и засяваш,
напояваш
всичките ми думи
за теб.
А помежду ни
покълва дъхновение
от най-дълбокото
незримо,
ала напълно постижимо
за две души,
кънти
без ехо,
превзето
от пясъци и плитчини.
Кълни
във клетвите
и клеветите
на времето,
разлиства се,
цъфти
и избуява
под устните ни -
парещи лета...
Сега.
И винаги.
Някъде.

Поздрав
Валя

уловени казваш.
А може би изгубени в превода... :))

нищо не се губи, Краси...само сменя формата си :)

формата е много важна! Особено ако загубиш форма... :))

Поздавления,Краси!

Благодаря ти!

танцувай с мен
и дъжд да къпе
сетивата ни...
той утолява жаждата
танцувай... в нюансите
на радостен екстаз
след полунощ
под изкушенията
на дълбокото небе...
луната (зная) пази
нашата мелодия
в най-южната звезда
танцувай... в
трепетната тишина
опияняващо
вземи дъха ми....
i still remember:
night is not for love...*

формата не се губи, Краси :), а усещането за нея ;)

да танцувам с теб
там под бледия просвет
на луната,
под дъжда
и прорязващи небето
мълнии -
сетива небесни...
Избери си песен!
Нека жадна е за теб
и твоя танц,
на който ще ме учиш
до забвение
и с дъхновение... *

то е все едно... :))
Ако нямахме вътрешно усещане за каквото и да било, щяхме да сме лишени както от форма, така и от съдържание.

съгласна ;)

ти пък много бързо се съгласяваш... ;):)

когато има защо ;)

че има, Надя! Радваш ме... :))

Покълналото дъхновение, ражда ли вдъхновение ... някога, но не завинаги...

те само външно си приличат, макар и двете да дават живот. Дъхновението оживява любовта, а вдъхновението - изкуството.

Друго човешко същество да те изпълва душевно е нещо уникално.

Та нали, аз също съм човешко същество, а и ти, и всичките близо 7 милиарда... :) И изпълването би трябвало да бъде често срещано явление между себеподобни, и е, според мен.

Хареса ми твоето стихо, но и стихото на анонимния коментатор от номер 7....Напомня ми за нещо мое и нещо свързано с моя свят....

Ето моето Always Somewhere....

Пътуване
В безкрайна синева
Далеч отнесох мисълта
За тебе
Във тайна я превърнах
Полетях
Реките пресуших
За да си с мене
Със вятъра
И песен ти запях
Все някога ще дойдеш
Трябва време
И Винаги Нявсякъде
Горях
Възраждах се
За нашето безвремие...

Поздрави, Краси! Все така да ни радваш и да обичаш!:-)

в твоя свят се чувствам като риба във вода и птица в небето... :)
Поздрави от планината, Ели!

Хубаво е в планината....
На мен не ми се връщаше оттам....
Щастливо и обичащо да ти е!:-)
Поздрави и от мен, от равнината....:-)

че пак си тук, Ели! А планината няма да ти избяга, по всяко време можеш да се върнеш там, пък макар и за малко... :-)