В косите ти, погалени
тази нощ от луната -
лунни пътеки за мене...
Разпръснати звезди
от пътеката сбирам
да топлят
съня ми нощем и денем
вместо тебе,
любов
и със тебе...
Спускаш се с нощта
по лунните лъчи
във ръцете си те вземам,
с устните на дива роза
сенчест глас звучи,
искам с тебе,
любов
искам с тебе!
Лунно-нежни
са ръцете ти,
светещото тяло
и душа...
Жадно
те притискам,
истинско
лунно цвете си
и крехка топлина.
Ти с дъха си ме обгръщаш,
погледът ти ме желае,
устните ми те превръщат
в златно-сребърно сияние.
Дланите ми
шепнат
по изваяните ти бедра,
устните ми -
по другите две изваяния,
а върху ни пада нощта...
Луната в теб ни осветява,
чудно тайнство
душите ни сплита,
цялата в мене си,
цялата!
Шепот изпълва лунна сюита,
пълнолуние мое,
изгряващо...

Шепот изпълва лунна сюита,
пълнолуние мое,
изгряващо...
.............

Валя

Красив стих и хубава песен .
Поздрави !

пълнолунието по това време е магично. Заедно с нежността... :)

така е! Даже си позволих да кажа почти същото малко по-горе. :))

Нежен огън е този лирически...изгаряш с желание...;-)))
A Dire Straits ми е любима група.
http://www.youtube.com/watch?v=tim4VzHUUyQ

" Имах един приятел , пишеше много нежна любовна лирика , но се ожени и мина на сатира " Става въпрос за Радой Ралин , поне аз така мисля . Лека им пръст и на двамата . Липсват ми . Не ме разбирай грешно , стихът е прекрасен.

нежна е твоята усмивка... :-))
Благодаря ти за коментара и линка, скъпа приятелко!

Прекрасна лунна сюита, но повече ми прилича на соната за любов.

Привет!:))

но това е друга тема, Rucifer... ;))
Не те разбирам погрешно и се надявам, че и ти няма да ме разбереш така.
Ти сам казваш: "...стихът е прекрасен.". Стихът, а не животът. Изкуството, в това число и поезията, не е отражение на действителността, а специфичен вид общуване на автора с нас. Това е друг свят, имащ твърде малко общо с този, в който живеем. Поезията е свят от мигновения, събрали в себе си неизмеримо много чувства и емоции, които всеки от нас е изпитал поне веднъж, поне за кратко... И в общуването помежду ни, ние си спомняме за тях, търсим по нещо за себе си, по нещо от себе си... И когато го открием, тогава стихът става прекрасен, а покрай него и животът ни, макар и само за миг, за два, за три... Потопи се в музиката, която харесваш, приятелю, и ще е същото. Проникни в една картина, която ти напомня за нещо или някой, и ще е същото. Влез във вихъра на танца и ще е същото. Както и съвсем различно, но еднакво близо до теб, до мен, до нас. И когато се върнеш обратно в реалния свят, дали пак ще мислиш, че женитбата е решаващият фактор за превръщането на поетите в сатирици... :)) То ако беше така, Сократ щеше да е пръв сред сатириците с тази негова муза Ксантипа! :)))

и така да се каже, Мона Лиза...;)
А аз пък да си кажа, че в твоя "Привет!" повече ми харесва усмивката ти!:))

Eh,Krasi... Wse o6te e avgust, a idwa i no6t... Kato morski briz sled jaryk den se stelqqt stihovete ti...Omaq!

Стихчето е слабичко. А песента си я бива :)

ти на море ли си или на океан, та така се омайваш... :))
Където и да си, поздрави от планината, скъпа приятелко!

и според мен е така, ама като рекли друго хората, пък аз нали съм добре възпитан, що да им скършвам хатъра... :)))

Краси, невероятно си го казал! моля, приеми аплодисментите ми!!!

Правилно :) Пък и има едно добро твърдение - щом едно нещо прави хората по-добри, значи то е добро за тях :)

гледам да не се повтарям в отговорите си тук, както и коментарите не се повтарят, но ти с този цитат направо ме разби. Ще взема да се самозабравя и няма да знам на кой свят съм, че ще трябва да ме подсещаш... :)))

знаеш, че казвам това, което мисля.
а аз знам, че ти доста добре познаваш световете, Краси!

(казал си го в цитата, и аз няма да повтарям)

повечето хора тук са добри, Идеалист, и добронамерени са също. А и както обича да казва ник nikita6864: "Това не е литературен сайт!" :)))

само космополитите познават добре световете, а аз приличам на тях единствено по първата буква... :)))

Красен поради ...

"Ти с дъха си ме обгръщаш,
погледът ти ме желае,
устните ми те превръщат
в златно-сребърно сияние..."

Много те харесах. Мно- го ! :)))

И нека прекрасен да е денят ти като твоя коментар... :)

Хм, всичко по небето е магично..аз пък снощи преживях магичен залез...
За другите работи, не знам ;)
Поздрави, Краси!

ще го видим ли в клип някой ден, Веселина... :))

:))))
Нали знаеш, че съм 'отряд по бързо реагиране', Краси, щом иде реч за магична красота... :)):)

А относно стиха ти - моментът с погалените коси, аз вчера го видях на реката, но не от луната, а от слънцето, докато залязваше, буквално погалваше с лъчите си реката, тя беше като жива. Тя винаги си е жива, де, и ми е добра приятелка, по всяко време на годината...

какъв ти отряд, направо цял батальон си... :)))

е добра приятелка на всички нощни птици тук, мисля си... ;))