Когато
казваш: "Аз съм бита карта!",
не помниш ли,
че само силните ги бият?!
Събират се пол"вин тесте
зяпачи
и още толкова слабаци,
разхвърляни по масата,
които се редуват
"Ура!"
да крещят,
"Осанна!"
или "Разпни го!".
И с тези крясъци те бият,
защото те са само карти,
а ти - ръката,
дето ги държи
и може да ги смачка,
ала това е
против правилата.
Лице в лице си с тях,
а помежду си те -
гръб срещу гръб,
понеже
само гърбом
остава се в играта
безопасно.
В която вкупом
зверят ти се
зверски,
ту подмазват
и ти подсказват
как без тях не можеш...
И преди да промълвиш
"О, Боже!",
помисли за самотата,
стоварваща се върху теб
извън играта.

Събират се пол'вин тесте
зяпачи
и още толкова слабаци,
разхвърляни по масата,
които се редуват
"Ура!"
да крещят,
"Осанна!"
или "Разпни го!".

ама верно, а? :))

...
"Животът е хазарт", го беше казал някой...
Извън играта - САМОТА...
:*
фея

Зяпачи и разбирачи - бол!
Добро утро, henzelski!Усмивки и обич, от брега!
`Кво ти пука...;-)))

Интересен стих безспорно:)

Много ми харесват нещата ти.Всяка дума намира своя път и винаги има нещо,което всеки сам да разгадае за себе си.

хареса ми оригиналното ти наблюдение...
явно си младок и се впечатляваш, все още хех
Шегичка бе, Уили )))))))))))))

то не че аз я разбирам, ама нейсе... :)))

пука ми за човека, комуто съм го посветил, но не и за зяпачите, които и ти навярно имаш предвид... :)))
Твоето Добро утро се превърна в Лека нощ за теб, скъпа приятелко! :)

Интересен коментар безспорно... :)
Нежна да е нощта ти!

към това се стремя във всеки един мой постинг и ми е много драго, че, според теб, се е получило тук, защото невинаги се получава... :))
Благодаря ти за коментара!

Млад и зелен съм все още, особено зелен... :))) И не е шегичка, макар да се усмихвам, приятелю! :)))

За стихото и позицията.:)
Потвърждаваш идеята, че често единственият начин да достигнеш силния, е да го удариш...

Понякога бъркаш в душата ми.
И ми харесва,и не.
Поздрави!

Стиха супер, а парчето ми е от любимите....
В моя блог има един постинг свързан с това парче от тези дни, намини...
Поздрави от мен!:-)

хей, как хвърляш прах в очите на зяпачите, а държиш фул макс :))) (poker face)

Може да го удариш, но за да го достигнеш реално, че и да го задминеш биля, се иска много повече. Затова мнозина си остават с единия удар...

То май излиза, че да бръкнеш някому в душата, все едно зъб му вадиш. И му харесва, и не! :))) Майтап, скъпа!
Все пак, ако бъркате в нечия душа, не оставяйте следи, камо ли белези... Че може и във вашата да оставят. И по-дълбоки хем...

огромно удоволствие ще е за мен да сме на една вълна! Особено ако можеш да плуваш... :)))
Ще намина, Ели, към твоя блог, ама ще трябва да почерпиш, че то иначе кой тук наминава така без нищо... :)))

хвърлям прах аз, ама златен, че да му отива на фул макс-а... :)))
И все пак не става въпрос за покер, а за игра на карти. С карти. И без карти. Ти ще разбереш, Токси! :)

Краси що играеш карти - играй шах :)))

някой ден на някакъв остров посред морето и вълните, а защо не и на дъното, ще седнем или полегнем на партия шах, а защо не и на Шах-наме... :)))

Нали всички карти сме в едно тесте
и само заедно имаме смисъл в играта ...
защо да не променим правилата - без бой ...

Не всички сме карти,
та нали,
някой трябва да ни държи.
Иначе всеки ще си стои
на масата
през всичките си дни...
:)):)