- Тъжен ли си?
- Сам съм.
- Не е ли все едно?
- Не е.
- По-лошо ли е?
- По-често.

- Няма ли ги?
- Тук са.
- А тя?
- И тя.
- Какво е ТУК?
- Не зная.

...многословен и изчерпателен...
;)
фея

този диалог е между мен и мен, та затова е скучен.

Звездите ни подсказват!
Но...топката е в нашите ръце!:)

да...

кое да предпочетем....въпрос на избор....
Поздрави!

По независещи от мен причини, някои от коментарите ми излизат като Анонимен, затова моля да бъда извинена, Хензел...
:*
фея

Написаното не подхожда на клипа!
Опитай друго да напишеш със съчетание с клипа.


Тъжен ли си?
И защо?
Когато има хора около теб.
Нямаш нужда от тъга!
Наоколо е Тя
както казваш ти.
Но причини всякакви,
вятър през очите ни преминава.
Спира за миг!
Оглежда се и продължава.
Връща се отново
казвам аз.
Танцувай.....в късен час:)

На мен пък,ми е интересно

не ми подсказват нищо звездите.
Просто само ме гледат отгоре.
И аз им отвръщам с поглед открито,
догде заедно залезем в простора.

май това ти е първият коментар в моя блог. И от първия път стана мой съмишленик. Благодаря ти!

аз си предпочитам диалога. Не ми ли личи? :))

Макар че по независещи от нас, двамата, причини, аз пък ти отговорих по-горе като на анонимен... :))
Ако диалогът е тревожно-опасен, той е двойно тревожно-опасен, тъй като е между мен и мен. Ужас! :))) Дааааа, наистина трябва да взема мерки, скъпа приятелко, но и теглилки ще взема за този тежък случай. Само мерки и теглилки ще оправят нещата! ;)

абе то и аз не подхождам на написаното, ама това е положението!:)))
А що се отнася до клипа, грабнах първия, който ми беше под ръка, и едва като го изгледах, видях, че има едно слънчице там, което го отваря и мен също, че даже и света... А отвореното ни подхожда!:)))

значи станахме двама интересни тук!
:)))

Зная, че и аз съм някъде там, за да ти кажа, че не си сам:) Твоите приятели сме близо до теб и дано запълним частица от тази празнота!!!
Хубав ден, Краси!

повей вихрен повя
и разплака душата
сам сред вас съм сега
а говоря си с вятър

...та значи, грамове ти трябват само...
и един клик разстояние...
;)
фея

зная го... :)
Хубав ден и на теб!

а пък вятърът шепне,
че и той като мен
мисли същото. Сетне
мръква се, а е ден.

не бяха ли 9 грамовете или ги бъркам с "девет грама в сердце"?

ПП За жените не се отнася, за тях може фениксче

Бате!

започвайки с уточнение извън контекста. Та медиците твърдят, че душата тежи около 21 грама. Както виждате не е много, така че не я смалявайте :))))

Човек никога не е сам. Просто се разкъсва между ум, душа и тяло. Между мислите, нуждите и желанията си.

Краси, много ми хареса написаното. В него всеки може да намери себе си или момент от ... себе си :))

ПП: Ооо, Фениксче, мараба :))

В предишния блог.
Знанието е противно.
Да си помечтаем.
:)))

Щом преследва те тъга
Ела при моята река
Тука ясно слънце грее
Очите на деца се смеят
Няма нивга самота
Само весела игра
Лек животът е така
Тук, при моята река
:)

казал си толкова много за един близък човек, когото наскоро загубихме
всичко!
не зная как го правиш това, но ПОКЛОН пред дарбата ти, Краси Едрев!

С мислите за любим човек никога не може да си сам или самотен, Краси!
Важното, че любовта в сърцето и душата ти е жива!

По отношение на душата аз имах предвид припева на песента "Поручик Галицин", който си звучи най-добре на руски, но клавиатурата не ми позволява да го цитирам в оригинал, а пък за превода не ми стигат познанията от училище... :))) Но който я е слушал, ще разбере за какво иде реч!
Люси, аз така съм се разкъсал, че и до ден днешен се събирам и лепя, но все не успявам да се събера. :)))
По-добре всеки да намери само момент от себе си, че да му остане и за после, тъй като животът е низ от моменти, някои от които незабравими.
Благодаря ти за коментара, Люси!

В предишния блог си е за преди, тук е сега! :))
То и за мечтите трябва познание, зер иначе стават неграмотни мечти. Има една стихосбирка точно с такова заглавие, но на кого ли беше, а сега де! Май на Борис Гуляшки. Остава и да съм познал... :)))

идвам! :)))

изправи се, моля те! Тук сме все даровити люде... :)

приятелко Ерато, разбираш ги ти тези неща!
С мислите и с чувствата...

Много хубаво, но няма кой да отговори на въпроса: "Какво е ТУК?"

спрете диалога за да се полюбувам на музиката. Краси, колко отдавна не съм била тук, домъчня ми. Бях гладна за романтика, засити ме. Благодаря ти...

Всеки отговаря за себе си, Вichkinja... :) Ако иска.

то заради това и постингът ми е толкова семпъл и кратък, а песента - толкова дълга. За да се заситиш, скъпа приятелко! :))