Не казвай,
че светът е черно-бял!
Кажи ми, че е бяло-черен...
Когато с бялото започваш,
ще свърши черното за тебе.
Е, не съвсем и не докрая...
Но ще се стапя, притеснено
от бялото в душата ти. Зная,
че така е писано и решено!
И после
ще се върнат цветовете
на пролетта и лятото.
В очите ти
топлото огънче ще засвети,
за да сгрее душите ни.

Огън ще сгрее душа ти
щом толкова време си чакал.
И ти казвам,че светът е шарен,
пъстър като рисунка на дете.
Душата ми не винаги е бяла
но я имам,пазя си я от света.

Танцувай в шареният свят.....

аз казвам само: "Недей"!
Започни отначало,
но по-различно и хей,
току-виж че светът
за тебе ще заблести,
ще измие плачът...
Може би. Може би.

Винаги всяко начало е като рай
няма еднакви неща в този край.
Светът за всеки може да заблести
щом го пожелаеш ти:)

да си останем в началото!
Продължим ли, аз си зная,
ще последва раздялата...;)

Раздяла винаги ще има
животът ни такъв е.
В него болка и сълзи си има
но усмивка от любов се получава:)

тя има значения няколко.
Да разделиш болката с някого
или хляба си, водата, вятъра...
Толкова е сложно понякога!

"И после
ще се върнат цветовете
на пролетта и лятото.
В очите ти..."

Светът никога
не е само двузначен.
В тежки мигове
кое, защо, какво значи
прозираме
и в себе си
се вглеждаме...
Съзираме
обич към другия
и... надеждата!!!

Ти си наред, Хензелски :):):)
Усмихнат ден и прохлада ти пожелавам!

И за какво съм наред, Дима?
За една любов неуловима,
незрима и само сънувана...
Името и е бяло бълнуване.
Да ти отстъпя реда си, викам!
И го правя, без да те питам.
:):):)

Нормалните сънуват черно/бяло.
Поле, ако сънувам – какво ще бъде?
Морето черно ли ще е наистина?
А детелината, която носи щастие?
Ако е бяла значи ли,
че то е избледняло?!
Небето през деня е синьо,
а в сънищата на нормалните
какъв ще е цвета му?! Кръвта,
от пръста ми, която
в капчици избива,
като откъсна роза -
В КАКВА ЩЕ ПРОМЕНЯ
от кърваво - червена?!
Черна кръв?!
Не, не е нормално!!
Избирам да не съм нормална –
защото искам
цветовете да живеят и в съня ми ..

ама щом ще избираш, значи не ти е все едно, Vseedno! :))

Удивително, как няколко строфи изпълнени с позитивизъм и надежда могат да сгреят душата!

Поздрави!

черно - бели... танцуват сенките
бял лист съм, а ти черно мастило
черно-бели редуват се клавишите
на моето пиано старинно...
Бяга зайче по стените в тапети
играе си, може би слънцето,
шегува се с моите трепети,
закача се с мен, още сънена...
Странна сила имат сенките,
почти като моето старо пиано,
улавят нюансите на цветното,
досущ като твоето вълшебно мастило...

Поздрави!

Тя, твоята е толкова светла и бяла, че почти не ти трябва друго огънче...освен, да те сгрява!;-)))
Чудесен си, henzelski!
Чак до моята усмивка огря със светлинката си!:-)))

Ти винаги успяваш да аранжираш думите в цветен букет от чувственост, любов и красота, пленили в себе си аромата на съвършенството!
Поздрави и от мен, Краси!

надеждата е тази, която сгрява и ражда позитивизма, надявам се... :)

ти си добър човек, който пише добра поезия и на твое място бих публикувал този коментар като отделно стихотворение, каквото всъщност е.
:)
Поздрави, Касси!

и моята, и твоята все от един дол дренки са...:)))
А за огряването да почерпиш, ей! :):):)

а ти все успяваш да похвалиш всеки един от нас с точните думи, пропускайки себе си, дори в отговорите на коментарите в собствения си блог.
Благодаря ти, скъпа приятелко!

Поздравления, Краси! Слънчеви и красива е твоята поезия:)

Бяло и топло.
Доброта и нежност.
Пролет и лято.

Великолепно! Нека се върнят цветовете и в очите ви отново заискри онова топло огънче!

Светъл и много позитивен стих! Стана ми приятно, като го прочетох! Поздрави!:)

Бяло ще е, тогава всичко ще е цветно, нали знаеш, че бялото отразява всички цветове, а черното ги поглъща в себе си. Усмивки и влюбен и бял уикенд!

С известно закъснение ти благодаря за добрите думи, скъпа приятелко!

ти тук ли си още?

Из "Диалог"

- Тъжен ли си?
- Сам съм.
- Не е ли все едно?
- Не е.
- По-лошо ли е?
- По-често.

- Няма ли ги?
- Тук са.
- А тя?
- И тя.
- Какво е ТУК?
- Не зная.

и аз искам "Нека!",
но то мен не иска
заедно с цветовете.
Дали ще устискам?
С усмивка. С тъга.
Или с двете...
:) (:

и на мен ми стана приятно, заради твоето приятно... :)

щом и ти вярваш в това,
може и да стане така... :)

Дори не подозираш колко точно си уцелил...

затрогващо чисто и истинско е,Хензел...както се пее в една песничка
черно и бяло в едно се преплитат в неделим кръговрат...а между тях е
заключена палитрата на цветовете-топла,окъпана в огненото на слънцето,
седмица!

Повече от права си! Не си падам по подозренията. Или знам за дадено нещо, или не го знам. Ей така си трупам познания на едно скришно място, а от друго (още по-скришно) си ги вардя като ги наглеждам. ;)))
Що се отнася до уцелването, не те възприемам като мишена, Еленицеееее... :))

то и аз се сетих за тази песен на Георги Христов, ала не и за чудесното продължение, което ти правиш в своя коментар... :)
Поздрави от планината, приятелко!