Светлината от тебе струи,
топли вълни
ме заливат, завличат
в непознати за мен дълбини
на твоята нежност.
Пепел
е всичкото прежно,
претопено в остатък
от някога.
Искам с теб по-нататък
във светлината,
която
моите мисли обърква.
Гласът ти
дрезгаво мърка,
когато лице
в косите ти нощни
заровя.
Отгоре
светлината струи
през облаци и звезди
и полепва по мене,
от теб се излива...
Забранявам си те денем,
повтарям си, че не бива,
но веднага забравям какво
и обръща се всичко наопаки.
"Търкалясто нещо е животът!"
А денят отминава
и пак те желая
и искам
по-истински,
отколкото снощи...
И още, и още...
До края!
Докато
светлината в небето
се върне,
отдето
дошла е заедно с теб.
И тогава денят
сърцето ми
ще изтръгне.
Дали преди или след...

Красиво и много копнежно, Краси!
Думите ти обливат с нежност!
Поздрави за теб и за Жената вдъхновила те да сътвориш тази красота!

Скарлет, за това, че с лекота проникваш в същността на стиха, търсиш и намираш хубавото, запомнящото се... :)
За мен е чест и удоволствие всяко твое посещение в блога ми, ти нали си знаеш, скъпа приятелко?!

Искай, и ще ти се даде!
Чудесно е!
Обич и красота си!

това за искането и даването, а и подобните нему се пишат из "свещените книги", за да се лъжат хората и ако никой нищо не им даде, да търсят вината единствено в себе си... ;))
Ти си обич и красота, а аз съм само хроникьор!

Стапя се светлината в дрезгавина,
за да се появи отново.
До края! И още!

Зная, скъпи приятелю!
Затова и винаги е било удоволствие посещението ми в блога ти!
Прекрасен ден ти желая!

дрезгавината преди изгрева
е тайно място за самотници
отвътре...

да е денят и за теб, Скарлет!
:)

Искам с теб по-нататък
във светлината,
която
моите мисли обърква.....

Светлината не обърква, Краси..тя води напред! Чудесен стих, поздрави!

обърква и още как! Когато те заслепява...

Поздрави и на теб, скъпа приятелко!

Запълвай празнотата с изгреви.
Разпилени коси да нашепват:
Вземи ме пак!

дано да е тази,която предизвестява утрото,Хензел,
и кара светлината да прималява от копнеж...

поздрави,вълшебнико на думите!

изгревите са една твърде малка част от живота ни, да не говорим, че на немалко хора никога не се случват и те си остават в дрезгавината през всичкото отредено им време... И тук няма избор! Каквото ти се падне - това е. А обикновено ти се пада да запълваш празнотата с дрезгавина - другото име на сивото ежедневие.

да, дрезгавината е както преди изгрева, така и след залеза. Само че там, в дрезгавината, отсъстват податките за бъдещо наличие на изгреви и залези. И всичко, свързано с тях, са само хипотези. Най-вече в изкуството. И в твоите коментари, приятелко Хлорис... :)

От мисли по бъдеще време.
И от празнота.

натежало от спомени,
оглеждащи се в празнотата.

Много любовно henzelski, замечтах се... Лятото така ни действа понякога, а може би винаги... Поздрави и нека е още и още....

не само лятото да ти действа така, а и останалите три сезона, Касси!
Пък то и за мечтите сезони няма... :))
Хубава неделя, Касси, и благодаря!

Има много сила и красота в поезията ти , Краси !
За любовта -особено преди изгрева на слънцето !
Вълшебно !:)))

Караяни!
Никой не е абониран за вълшебството, което струи от поезията и ни докосва, понякога прегръща... и отминава, оставяйки ни слънчеви прашинки от същността си, и така... :)
Ти си познавач, приятелю, личи ти!

Какво нямо мъркане му ударих аз на тази дата.... :))))))
.....................
Шеметно е, Краси! И....направо да му се доплаче на човек, че не може да го импровизира на мига... :(

Жени, може! Просто се връщай отвреме-навреме тук и импровизирай, колкото искаш... :))