Между слънчевото и синьото
прокрадва се мъртво вълнение -
огорчение в нечий сляп хоризонт.
Губят се цветовете в шепота отдалече:
"Хубава като картина си!"...
Адажио.
Небето се скрива зад облака.
Дъното завладява пейзажа.
Сивото помежду им е овехтял
нищо незначещ морал.
Плач на цигулка, прегърнала сакс
само за миг. И той отшумява.
Заедно с тебе. Цигулка си,
нажежена до бяло.
Между тяло и цяло -
само цигулка
и прашинка в окото и вятъра...
Адажио.
Остани!
Отстрани милващо гледа луна,
оцветила със златно
кафявото-нежно в очите ти.
Цветовете се връщат. За малко.
Може би...
Адажио.

Красота в стихове!

красив да е денят ти, макар и не в стихове... :)

не съм ти казвала, че си ПреКРАСник ! :)))

покрай прекрасното, каквато си ти, Ел, иииии съм отминал. Отдавна... :):):)

Йес, ПидуРесте, йес!
Надявам се, че ги помниш...

невероятно!!!

благодаря ти! Но ако има нещо невероятно, то е изпълнението на Лара Фабиан. Както и текстът на песента, разбира се... :)

Хоризонтът също е илюзия.
И все се втурваме да го достигнем...

Защо да е илюзия? Хоризонтът е далечина. И колкото повече се доближаваш до нея, с толкова тя се отдалечава от теб. Че то иначе каква далечина ще е... :))

А правата линия е смърт.
Всеки избира дали да тръгне към него или да го наблюдава като бленуван, но недостижим...

В планината хоризонтът много рядко е права линия. Може би затова столетниците са най-вече планинци... :))
Що се отнася до избора, не ние избираме, а далечината избира нас. И не всеки, разбира се, не всеки...

"Плач на цигулка,прегърнала сакс
само за миг.И той отшумява."

Но ехото,Хензел,ехото...то остава
да гони и настига хоризонта,потопен в
"мъртво вълнение"

цветовете се връщат

:)

не се бях сетил, Хлорис, а то наистина може да достигне хоризонта. Знаеш ли, това е една много добра идея... :)

може и да се връщат, но при кого...