Името ти,
изписвам всяка нощ
под копитата на конете ти
с очи нежно-диви,
а нозете им
грациозно събличащи
предразсъдъци.
Името ти
забравям
сред табуна твои коне
неудържими
и невъздържано диви,
танцуващи
в един грациозен и страстен
танц
на осъзнатата свобода.
Името ти
препуска с конете ти
в женственото подножие
на планината,
когато от изток изгрява
твоята усмивка
и слива се с шепота ми
на името ти.

С девет прочита печелиш 256 минуса - бива си те :))

избивам рибата... :)))

А вкусът на свободата е с вкус на сълза - солено-горчив.


ПП: Знаеш ли, че когато препуснеш с коня, дишаш вятъра. Усещането е неповторимо. Въпреки някоя и друга мушичка в окото...

Вкусът на свободата зависи от това кога ще я вкусиш и как, а понякога и с кого... :)

ПП: Знам! Пропускаш го да минава през целия теб и сякаш ставаш част от него, макар и за малко. "Въпреки някоя и друга мушичка в окото..."

...неудържими
и невъздържано диви,
танцуващи
в един грациозен и страстен
танц
на осъзнатата свобода... Красиво .

вихърни страсти зад сънен воал
насред пълнолуние
и шепот на име, което е
"ти" - вездесъщо.

Чудесно!
Прекрасен ден!:-)

Поздрав ,Краси!

Като влюбена Жена, изгаряща от страст и желания!
Поздравления за хубавия стих, Краси!

Накрая ще извикам полицията! Аман от стихотворенията ти!

Как искам да съм името,
разпиляно нашепвано,
в страстен танц.

понякога ми се получава този синхрон... :)
Благодаря ти за коментара!

ами пробвай да цъкнеш минус и ще те пусне дор' 200 пъти, такава ни е уговорката... :)))
Само ти и... Елвис! :)

а от мен: Чудесен ден и прекрасна вечер! :)

поздрави и от мен, без планината... :))

Нейните коне са луди по нея, а и тя по тях. Но и казаното от теб е вярно... ;):)

като си изпиеш млякото, ела в полицията да се видим! Автограф ще ти дам, влага да ти държи, че лято идва горещо... :)))

Конете пазят нейното име,
аз случайно се добрах...
То ми каза: "Изречи ме!",
но така и не посмях...
Полюбувах му се само
и си тръгнах призори,
а зад лявото ми рамо
четири угасваха звезди.

така е то... :))

Това вече обяснява всичко около стихотворенията ти. Пиши си, повече няма да те безпокоя, понеже, както вероятно знаеш, ако си милиционер, то е завинаги. Ти значи си автор в жанра, така да се каже, "правоохранителна поезия".

се радвам, че най-сетне си постигнал съгласие със себе си като Борян Мляков ли да се определиш или като Боряна Млякова! Че имаше прения преди време... :)))
Ма не точно милиционер, а роднина! Та затуй и съм охрана на полицията, ако не завинаги, то поне до пенсия, което пожелавам и на теб, ако завинаги престанеш да се раздвояваш между ин и ян... :)))
А що се отнася до авторството ми, то е в жанр "пожар" и е под егидата на премиера, който премира всеки мой постинг, докато ти примираш от злоба и завист... :)))

И си прав - адски ти завиждам, че пишеш такива хубави стихотворения. Щеше ми се и аз да можех да пиша хубави стихотворения като теб...

че ти се ще, но то не е за всеки! Налягай си парцалките и много поздрави на вашите... :)))

не си ли обмислял да слагаш по едно "Материалът не се препоръчва на читатели под 16 години" около поезията си, защото на места стиховете ти стават твърде хот: например това "женствено подножие" от последния ти поетичен шедьовър направо ми разказа играта. Спомням си и за некви лепкави пазви, абе въобще мамата си джаса понякога в стиховете ти...

никога ли не си чувал за "образно казано"?
И какво му е на женственото подножие, не разбрах! Да не би да получаваш полюции, щом някой спомене за планина... :D