Очите ми по теб изтичат,
когато следвам те с тях -
две реки - по пътя,
който ти превръщаш
в петолиние,
а леките ти
малки стъпки
са нотите
на мелодичния ти глас,
със който
потопяваш ме във себе си
и реките пресъхват...
Потъвам,
търсейки ключа
към твоята душа,
отгдето
избликва
чудния ти глас...
Със моята душа
го търся,
а с устните
прегръщам твоите,
навлизам
в ароматната уста
и спускам се
по гърлото,
оставяйки
езика
да се целува
с твоето езиче...
По очните дъна
на двете реки
търкулнати отломки
от бъдещето ни
се разпадат тихо
на руини,
докато гласът ти
преплита се
и ромоли
във шепота
на две души...
Речни камъчета
вместо очи.

Потъвам,
търсейки ключа
към твоята душа...

Много ми хареса, Краси! А песента е невероятно допълнение, което засилва посланието...
Поздрави! Прекрасна неделя ти желая!

и на мен много ми харесват твоите коментари... :)
В последния кадър от клипа си проличава как е приключило търсенето на ключа.
Поздрави, скъпа приятелко!

Хубав, пролетен ден!

чудесно изливане на емоции и настроение
в стих-докосващо като дихание...

Замести поклона с взор нагоре към синьото небе, та пролетно да ти е... :))

като дихание добре стои. Но като издихание дано не те докосва, че с черен хумор само то върви, когато почне да те омагьосва... ;) :)
Емоционална неделя ти пожелавам!

Като топли, кристални сълзи от обич са думите ти.Галят...
Хубаво е!

след този гальовен коментар, мога само да ти пожелая: Хубава неделя!

Хареса ми!:))
Ключът към песента на душата е в началото на петолинието...
Поздрав!:)))

твоята версия за ключа ми харесва, но при нея дълъг ще е пътят на ключа до ключалката и ако изобщо стигне до нея, той ще е ръждясал и корозирал като рицар без броня, тоест, за нищо няма да го бива... ;)))

Същински водопад от емоции и красиви думи! Как си ги преплел само!
Поздрави!

Мчи ще ти намерим, чакай 11-К, 12-Л да одим на 13-Миче, има няма дете. Ко шъ четем, кат съ давиш у плиткото. Готиняк си :DDD
Аре, чупих ти едно поинтче, тъй рекоха СРС-тата :Р, че бързо да станеш за БИС. Стегни се под кръста, Едрев!

Време за еротика ;)))

ако е повечко преплитането, до оплитане може да доведе...;)))
Благодаря ти за коментара!

Мисля си, че точно на теб няма да ти се налага да търсиш ключа дълго, защото вратите на сърцето й сами ще се отворят...:))
Поздравявам те още веднъж!

ах, де ще ходиш пак...;)))
Можеше и глас да дадеш за блога ми, ама явно не ти е останал от толкова ходене, дебнене и надничане тук и там.
А под кръста съм гипсиран, кво да правя - съдба! ;)))

не само за еротика е времето, ноооо всичко по реда си...;)))

рано е още за вратите да се отварят, хладно е, течение става и ще настине сърцето... :))
Още веднъж ти благодаря, скъпа приятелко!

легенда ще станеш, brqh, или само пробит леген ще останеш...;)))

виждам, че направо си запленил и вманиачил Брях по себе си. Не зная как го правиш, но пък знам, че не ти е лесно :))))
И се е объркал милия. Смесва, оплита, залита... Като зашемЕтен е малко, хахаха

Стихът ти е твърде болезнен, Краси. Къде отидоха лъчите и светлината. Вероятно са погълнати от реките на времето. Така е - всичко тече, всичко се променя ;)
Шантав

Поздрави, Краси!

настроения просто, настроения... Каквито и при тебе има. Ко са прайш, чи ни знайш...;)))
Лъчите продължавам да ги попивам, светлината е около мен, макар и да не идва от мен, и ме зарежда с хубави емоции за цялата следваща седмица. А реките на времето ги отбивам отвреме-навреме, за да не погълнат и мене...;)))
Панта рей? Разбира се, че се променя, Люси! Към по-хубаво. Пролет е...

И на brqh не му е лесно с мен, казвал ми го е неведнъж, представяш ли си...;)))
brqh си е изтрил коментар??? Не е за вярване! Но изглежда съвестно му е станало. Което е направо невероятно...;)))

Дупчеста е шантавитията, Блага. Знаеш.
Едревак, що плачеш сам, аз стрели вадех, ти се забиваш у Блага.
Кат изтри коментара, легенчето ти с плява дан прелей.
:DDD

ти изтривал коментара, brqh! Даже помислих, че ти сам си направил това и добавих учудването си в коментар 22.
Сори, но този път някой друг те е прекарал!

Гергана...;)))
Поздрави и на теб!

Ще зярна стихчето на буква 12 дал още битува. Нъл не те боли , Едревак, сал сърби и от едната и от другата страна. Посред кот дал бог, туй шава.
Ей, ей, нал знайш гипсиран среден под кръста в прав път влиза :DDD кеффффффффффф

не ме сърби, brqh, за болка пък да не говорим... Посред беше интересно с частичната упойка при операцията, ега ти усещането!
Абе, в гипс ли си, заникъде не си, тъй ми се чини на мен...

Хубав и много топъл стих!

Този глас така си го описал, че вече звучи в съзнанието ми! Ручейче напевно нежно е! Ама само тия дето са слушали тая песен знаят! ;)
Поздрав най-сърдечен,
твой приятел вечен,
пролетно размързелен риборанчо! :))))

хубав и топъл пролетен ден ти пожелавам!

И онези, дето са чували този глас, знаят...;) :)
А за риборанчо аз научих,
че годината успешно е
приключил
и затуй размързелен
е милият всеки ден.
:)))

вулгарността в моя блог води до изтриване на съответните коментаеи. Мислех, че знаеш...