Лъч по лъч
разплитам светлината,
оставена от теб
и идваща при мен,
когато се докосваме.
Лъч по лъч
ме стопля светлината
с най-пролетния дъх
от устните ти.
Лъч по лъч
потъва светлината
дълбоко в мен
и в тъмното рисува те
за щастие и за любов
все тъй -
лъч по лъч....

Лъч по лъч,
капка по капка,
така се натрупва светлината.
До изгрев.
До стопляне.
До осияване.

Много нежен стих, Краси!
Поздрави :))

лесно, Люси! Прекрасно е... :)
Пролет в душата ти!
С благодарност за коментара... :)

Квантовете разцъфтяха
и защото
слънчеви лъчи стебла
корени забиха в пролетта

със кварки,
че ги чувствам
много жарки.
Квантовете
не вървят,
на пазара
ги не щат!

Особено приятно ме зарадва съобщението ти, че се интересуваш от кварките /най-малките елементарни частици, предмет на квантовата физика/.
Фотоните са частици, пренасящи светлинна енергия.
Това е просто едно физично уточнение от една физичка по призвание... ;)

Усмихнати фотончета за теб, Хензел!

Чудих се какво да ти реча
за думите ти нежни, скрити в лъча!
Ама главицата е прегряла,
а пролетта думите ми е изяла! :))))))

Лъч по лъч,
в стих след стих и ...поезия!!!

Поздрав най-сърдечен,
твой приятел вечен!

понеже Фениксчето се обади от часа по физика и помена за квантовете, рекох да му вляза в тона. И тъй като фонетично "кварки" се родее с "кванти", ползвах тях... :)) А иначе си е точно така, както ти го казваш, ала на мен не ми уйдисваше...;)))
Все пак благодаря за пояснението, то никога не е излишно!
Пролетта ти се усмихва от планината, приятелко... :)

Докато се чудеше и го рекна...
А на мене ми, Снежке, просветна
като малко снопче лъчи...
Ха сега, усмихни се и ти!
:)))

Изпитах истинска наслада, четейки прекрасния ти стих, Краси, и слушайки нежната песен на Демис Русос! Благодаря ти, приятелю!:)

Прекрасен постинг!
Много светлина и обич!

сутрешен сноп лъчи, любезно поднесен от забравен любимец :)
Е, как да не ти благодаря поете?
Поздрави пращам от равнината

и аз ти благодаря, че се отби и коментира с наслада... :)

прекрасен да е денят ти!
:)

никой не е забравен, нищо не е забравено, когато е хубаво и за хубав човек когато е... :))
И в равнината, и в планината пролетно е, което пожелавам и на теб!

Внимавай със светлината,
че поврежда очите и
оставя дълбоки рани...
Поздрав, Хензел!

тя ми е подарила слънчеви очила...;)))
Поздрави от планината!

Светло да ти е....
Поздравления!

благодаря ти!
:)

стоплящо е нашествието на лъчи.Радостно!:)))
Винаги да е топло в душата ти!!!!

това нашествие на лъчи ми прозвуча много добре...;)) Вече започвам да гледам по нов начин на лъчите, всъщност, по твоя начин! :))
Благодаря ти за коментара, СВЕТЛАна!

Лъч по лъч
светлината ни облива!
Когато чувстваме я,
сме щастливи!
Само така сме живи!
Поздрав!:)

и нещастни сме живи, Инел, но само защото очакваме да бъдем щастливи... :))
Поздрави, скъпа приятелко!