Докато те целувам,
под устните усещам
шепот на живата вода,
разказваща ми приказка
за пътя и за вечността,
в която те целувам.
Нежността събирам
изпод клепачите
и голите ти рамене,
поне
обратно да я върна
но с устни,
за да задържа
мига
на връщането,
докато те целувам.
Крехкостта
на топлата ти шия,
мокра от дъжда
да изсуша,
докато те целувам.
Под луната
сянката на слънце
крие твоя силует
и една облачна
соната
от мен за теб,
докато те сънувам.


Пия от топлото мляко
на глътки,
докато те целувам,
а медът ме потапя
във себе си,
докато ме целуваш.

Ръцете ми
не се придвижват -
галят те.
Не те изследват -
шепнат ти.
Докосват
и прегръщат,
но не поглъщат
същността ти -
пазят я.
И тленна,
и нетленна
искат те...

"Понякога"
междинна дума е
и не става
за храна на гълъби,
които
ръцете ми описват...

А пътят следва
онова туптене,
в което много жадно
впивам устни,
пулсират в ехото
ръцете ми,
от дълбините на душата
възлизаш
като Афродита,
когато се целуваме
сред пяната
на нощите и дните.


И докато те целувам навсякъде
и дълго, и лакомо,
и с нетърпение очаквам
присъствието ти
в ръцете ми,
под устните и през душата
да ме залеят косите ти,
разбъркани от мен
и толкова немирни
като златистото в очите ти,
докато се целуваме,
нощта ме вика в планината,
а ти ми остави от себе си
за утре,
по-много остави ми
за целуване.

Потопих се в един красив свят нарисуван с много любов!
Тя със сигурност е много специална!
Поздрави, Краси!

Поздрави !

като приказка...

прочета отново...за да уловя магията...
Поздрави, поете :)

ти си много специална! Както и всички, прочели този своеобразен триптих и намерили в него нещо за себе си или нещо от себе си... :)

отговорът ми на Скарлет е и за теб, плюс една добавка: Любовта на всеки мъж прави всяка жена прекрасна.
:)

такова признание от разказвачка като теб не съм очаквал... :)
Благодаря ти!

любовта е тази магия, която всички искаме да уловим като едни същински птицеловци, а тя като една същинска птица все ни убягва в небето, но и ни оставя всички небесни картини за спомен от нея... :)

Толкова е сърдечно и истинско твоето послание. Обичай!!!!!!!!!!!

Красиво е, магично!:-)

целуващо ми е посланието в очакване на пролетта и месеца, носещ твоето име, в края на който аз съм роден... :)

се наканя да ти отговоря, обяд мина и към свечеряване отива, Валя...-:)
Магичното е от наближаващата пролет, а всичко останало - от магията на любовта.
:):)

Краси, така си го написал, че ми се прицелува, приятелю! :)))))
Ама защо носталгично...:(

Поздрав най-сърдечен
твой приятел вечен! :)***

Ами то това е основната идея - всеки, който го прочете, да хукне да се целува...;)))
Сигурно съм, ако не първият, то поне в челната десятка на пишещите братя и сестри, които предпочитат да изпитват носталгия по незабравени целувки, а не по родината или правителството, примерно... ;))

Поздрави, Снежи, за теб
от един носталгичен поет!
:)***