Ако можех
да разменя живота си с твоя,
набързо ще свърша, каквото трябва,
и когато се върнеш в него
да си щастлива правилно
и правомерно.
А аз ще продължа да те мечтая
до следващата ни размяна,
когато, докато се справям,
ще виждам на мечтата края...

Може обаче
да се изненадаш...
Да остане неосъществен планът ти
набързо да решаваш чуждите проблеми,...
да ти се сторят трудни някои решения,
когато се забиват директно във сърцето ти
рояк въпроси,...
когато някой скъп за теб човек
държи ръцете ти
и те боли от неговите
сподавени и неизречени сълзи,...
Дали тогава би рискувал толкова,
колкото изглежда отстрани... Дали?
И, слава Богу, именно заради уроците
и всичките ни отговорности
животът всеки си живее,...
Понякога пропуска шансове, възможности,
друг път взима повече,
много повече, отколкото е негово,...
Изобщо
изживяваме живота си
точно както умеем.

Всеотдайна душа носиш, Краси. Пази я все така... И дано всеки живее живота си по възможно най-добрия начин! :)

Него кой ще ми го подрежда? Повечето сме все така далекогледи и виждаме какво става по чужди дворове, а в нашия?
Краси, казал си го толкова кратко, ясно, красиво, поетино, романтично.

Много хубаво и лирично,както винаги!Какво са хората без мечтите си?

Мисля си ,дали е необходима тази размяна ,за да видиш на мечтата края .
Поздрави ,Хензел ,харесвам твоите стихове и винаги спирам тук
с удоволствие .
Хубави дни и осъществени мечти ти желая !

че може, Люси, но това не ми пречи да мечтая. "Ако можех..." съдържа в себе си условност, която спокойно може да се отъждестви с мечта, а аз така и не се научих да внимавам какво си пожелавам.
"Дали тогава би рискувал толкова, колкото изглежда отстрани...". Знаеш ли, нейде в един от коментарите си бях писал, че ако всичко казано в поезията изведнъж стане реалност, такава сеч ще настане сред авторите, че направо на геноцид ще се самоподложат и я остане жив някой, я не...;):))) Отстрани винаги изглежда по-различно и е човешко да си мислим, че можем да помогнем на близките нам по-добре, отколкото самите те могат да си помогнат. И това често пъти е вярно, Люси! Нарича се съпричастност. И колкото по-навътре си в стремежа да помогнеш на някого, който сам си живее живота (разбира се!), толкова по-голяма е вероятността да успееш. "Приятел в нужда се познава" - това най-вероятно е габровска пословица...;):))

Самата ти. Пък ако не можеш, ще викнеш мен, както се вика неволята. Не се ли вижда от постинга ми, че аз съм специалист в тая толкова специфична област...;):))

без мечтите си сме за никъде, но си мисля, че и в това, което наричаме "никъде", се мечтае...

аплодисментите ми! Точно в това е въпросът. На който обаче авторът не знае отговора и продължава да се чуди, за щастие ли не го знае или за съжаление.
Благодаря ти за коментара, скъпа приятелко!

не й подреждай живота henzelski, помогни й да си го подреди сама... Не се разменяйте, а се одпълвайте... Поздрави!

в твоя коментар има толкова много мои мечти...

много
много
много
рядко
се
чете
такова
нещо
нещо
нещо

Краси, нали знаеш, че няма невъзможни неща!? Продължавай да обичаш все така всеотдайно и тази любов няма как да не се върне при теб! Такъв е законът. И мечтите винаги се сбъдват, когато силно ги мечтаем...:)

Само ако знаеш колко те обичам и ти се радвам, специалисте :)))

Нека любовта ти да бъде все така силна и красива!
А мечтите да се превръщат в реалност! С обич и уважение!

май беше мааалко по-различно. Dum spiro spero или Докато дишам - надявам се!
А иначе могат да ни вземат, каквото си поискат, мила. С мълчание, с равнодушие, с унижение... Но не могат да го задържат. Защото нито е тяхно, нито някога ще е...

немой така, брат ми, у едно школо сме учили и при тебе се найдат таквизи като у мене, со зъркелите си съм ги глядал...;):)

невъзможни неща може и да няма, но и онова лято с нея няма да се върне, понеже след всяко едно идва друго и всички те без нея. Даже "За многая лета" не смея да казвам вече, че да се не сбъдне... :)

трогнат съм! Ама чак пък специалист не съм, де. Някъде между чирак и калфа се размотавам...;):)

С мечтите е като с пожеланията - трябва да се внимава!
:)

Прости ,ако с нещо съм те засегнала!

Прости ми, че не те разбрах, Хензел!
Прощавам ти, че ти също не ме разбра...
може би, ще се разберем в някой друг живот,
знае ли някой?!

Хубаво и романтично стихче!
Поздрави!

с нищо не си ме засегнала, а и не е в кръвта ти... ;):)

друг живот, Фея,
и ако в него пак се срещнем,
дали ще помним, че сме оживели,
че се познаваме и спешно
да почнем с теб да се разбираме...
По-важното е май да не умираме!
:);):)

радвам се, че ти е допаднало, но нека те предупредя: На мечтите вяра да нямаш! Или поне на повечето от тях...

изпълниш му мечтата, а той вече е нацупен, че следваща мечта си е измислил.
И накрая - се повтаря историята на рибарската зла жена, останала сама с разбитото корито...:)
Хубаво стихо, апропо, хареса ми.:)))

ако трябва да избираме, осъществени или не да са мечтите ни, любопитството ни ще е водещо, а не внимаването какво си пожелаваме. Пък накрая каквото стане и кайвото остане, Ели... :))