оставаме...все някъде! :)))

оставам(е) някъде завинаги, където и да сме.

Трудно е да останеш, а и не бива, защото е сливане в едно на две влюбени души, какво по-хубаво от това.

Оставаме, оставаме...
И нищо че е есен.
Оставаме, оставаме...
И нищо че брегът е пуст.
Оставаме, оставаме,
понякога така...
Пред погледа на залеза
изпращаме деня.
Отива си и лятото,
пристъпва есента.
Отива си понякога
и някоя мечта.
И ти, един самотен плаж,
един скелет на лодка...
И вече не е златен този пясък,
и вече не е слънчев,
не е слънчев този бряг.
Не! Не! Не почва листопадът.
Не, не, не! Не идва есента.
А ние си оставаме,
оставаме така.
Пред погледа на залеза
изпращаме деня.
И тръгваме нанякъде,
навярно към дома,
обрулени от вятъра
вървим покрай брега...
Оставаме, оставаме...
И нищо че е есен.
Оставаме, оставаме
понякога така.
Оставяме, оставяме
усмивка и тъга.

анонимна!

щом не бива, да си ходя...;) :)

Остани за малко, за един миг, за една любов... :))

заслужава ли си, ако ще е само един миг? Всъщност, от гледна точка на вселената, животът ни трае точно толкова.

Не ни отива дезертьорството,Краси :))))))), а и трудно не значи невъзможно :)), така чееее....

"И въпреки това..."
И въпреки всичко...
Усмивка,увита и поднесена с
тъга,Хензел!

не се бях сетил за дезертьорството, мила! Ама все някой трябваше да ми го каже, де, и се радвам, че точно ти го стори!

случва се...

Третият е излишен, но в случая ти си творецът, който описва това състоятие в стих, така че ти разрешавам да останеш:)))

въпреки - си струва да опитаме :)
Поздрави, поете
п.п.иде пролет, гарсона ще работи ли? ;)

Тогава оставяш сърцето си, въпреки....Пълноценно, без съмнения:)
Поздрави Краси, за хубавия стих и песен:)

Ама то любовен триъгълник било! Че нищо такова не си личеше в коментара ти, освен ако аз съм го чел по диагоналната система, пък не съм такъв човек да знайш...;):)

Щом ми разрешаваш да остана,
кажи ми кои са другите двама,
че инак хващам Балкана...;)))

То да опитаме, ама нали я знаеш приказката за опарения и кашата...;)))
Тя да дойде пролетта, гарсонът сам ще ни намери!

За мен вече няма място.
Но от мен поне поздрави приеми Краси...
Лека вечер ти желая...

Хубавите мигове не ги изпускам! Те ме напускат, теееее...
Щом говориш за сърцето ми, гледала си клипа, Миа. Въпреки...
Поздрави и на теб, приятелко!

на душманите, Ани, а за теб винаги има място тук...;) :)

Поздрави и аз изпращам, хем от планината!
Вечерта припада тука, вдига се мъглата...

Поздрави ,Хензел ,прекрасен стих . Впечатляващ клип ,хареса ми .
Поздрав на Планината !

ами оставам, защото къде да вървя в тоя студ, а и в мъглата паднала ще взема да се препъна...;) :)
Ще и предам поздравите, а като ти отговори тя, ще е под формата на ехо...;););)

Чета ти стиховете отдавна ,
но този ми се стори по-различен....,а клипа /много се заглеждам по тях/ме разби
Но в крайна сметка винаги успяваш да направиш добри постинги!
Благодаря ти,приятелю!

записваме се с песъчинки по водата, а после - със вълна по плажа.
Не може плажът без милувката на океана,
а пък вълните имат нужда да имат място за почивка.

Дори да не споделяме мислите си - в тях сме най-истинските ние.
Блажени са тези, които могат и живеят в истинското си аз.
"Дъното на чувствата"?!

Поздрави, Краси.
:)

И стихът и изборът на песен са прекрасни!

най-сетне и теб да те разбие един клип..., представа нямаш какво удоволствие ми доставя това, Кралице на клиповете!

някак си те чувствам близка,
щото знам, че ти се иска
прозата на мира да оставиш
и със стихове тук да боравиш.
;):);):)

Благодаря ти за коментара! Хем е свестен, хем и поетичен, а и е в унисон с тъгуващите мои мисли...

да си утаен на дъното на чувствата, макар и само мислено, си е едно дълбоко-чувствено приключение. Оттласнеш ли се от дъното обаче, лека-полека се превръщаш в безчувствен. Напоследък съм свидетел на тази метаморфоза... (Мама казваше "сухиндолски свидетел", демек, не може да му се вярва.)

Елена!
Поздрав за теб с усмивка... :))

то си е за радост, скъпа приятелко!
;):)

Прочитам "Кралица на клиповете"и прихвам да се смея!
Пожелавам ти много,много весело настроение днес!

Когато една жена се усмихва, идва пролетта в душите ни. Когато се засмее, божествената светлина ни озарява отвътре.
;):)

А какво става в душата Ви, Поете, когато една жена плаче?

http://www.razkritia.com/wp-content/uploads/maikata-300x217.jpg
http://mamita-bg.com/wp-content/uploads/geri.jpg

каквото става и във вашата душа...

съвсем добронамерено питам - И успяваш да съчетаеш гласността на '';):)'' и мълчаливостта ( 35. анонимен - ?
''А какво става в душата Ви, Поете, когато една жена плаче?'' - 36. henzelski - Анонимен, каквото става и във вашата душа...)

...въпреки?!

добронамерено отговарям, Анонимен.
Нещо против?

Додето
прелеят мислите му в теб,
а твоите във него
Понякога губя надежда, че ще заговорим на един език, че изобщо ще се разберем, а какво остава за преливане на мисли? Има ли и такива? Сигурно, след като с такава лекота преливат стиховете ти в нас.

за да не губиш надежда, Вики!
А щом има надежда, значи е възможно...

Защо? Ще промениш ли нещо и да има против, след като не си ме разбрал?

сам не се разбираш, Анонимен!

:)

Обаче само "май" :)...
За себе си не знам колко съм сигурнА :), но за теб съм. На 99% :)

Хубав ден, snowking! :)

и за теб, Анонимна!
;) :)

не можеш ей така да ги спреш, но повличат те и не знаеш накъде ще те заведат. Уплашен, искаш да се хванеш и да останеш в нечии чужди мисли, но и те те повличат. Опитай отстрани да ги гледаш и те винаги ще са нови и ти ще си свободен, докато един ден се влеят в океана и ти разбираш какво е любов.

ако аз съм океанът,
ще разбера любов какво е.
Когато отстрани ги гледам,
ще съм свободно неразбиращ...
;):)

Да останеш в мислите
неравностойно е
на това да останеш с мислите,
нерваностойно кратколетно е
на осезанието - многолетник.
Равностоящо е.

На равноденствие.

––––––––––––––––
Маря Иванна обичайно недотам ориентирана в мислите си не намираше кореспонденция между мислене и одължение за помнене, без размисляне. А и не считаше за уместно да повдигне този или близък нему въпрос по време на съботния чай.

... и въпреки това, не спирай да мечтаеш!

Маря Иванна...;)))
Равноденствието Ви ме разтърси из основи и покъртително някак ми стана, което повлия на кореспондирането между чувствата и мислите ми за Вас, Маря Иванна, и те така се омесиха, че на мекици станаха, а то в тази скъпотия си е направо разточително. По-важното е, че запазих равновесие, което горещо пожелавам и на Вас, Маря Иванна, за да не изстине съботният чай!
:);):)

Когато само единият мечтае, не стига...

Когато (мислите ти) река се влее в океана (Вселенския Разум, Единното Съзнание, Бог...?) и ти спокойно ги наблюдаваш без да са "разпилени
по дъното на чувствата", ти ще бъдеш свободен, т.е. няма да съдиш, да желаеш, да очакваш, да предполагаш, да се гневиш, да мразиш, да се страхуваш и т.н.), а мислите ти ще са в хармония и ще усетиш безусловната любов от обединяването с другите в ЕДНО (реки в океана)

Good for you! But...henzelski is somewhere else just now and won't answer soon :), because he is tall and all who are tall, are high, as you know



Подпирачи на небесните кьошета
автор: mariq-desislava


Тихо спиш в ризата на зимата.
Ти можеш да се смееш
дори, когато плачеш и
разгърдените облаци да утешаваш –
ти, само ти.
Със теб сме толкова високи
и толкова на себе си приличаме,
че даже свива се небето
и бързо във ръцете ни се връща.
Напук на всяко отчаяние
пак сме си същите.
На мен ми стига просто
да те прегръщам.
Дори в сънищата само.




Re: Подпирачи на небесните кьошета
от snowking на 16.01.2011 @ 08:37:44
(Профил | Изпрати бележка)
Уау, какво самочувствие, Деси!;):) Добре че си включила още някой, иначе щях да те обвиня в нарцисизъм...;)))
То и аз съм височък, но не чак толкова, че да се побера в това великолепно обяснение!''


Have a nice day! All of you - here and there, brother.

разбрах какво имаш предвид, още в първия ти коментар и отговорът ми беше по-скоро разпускащ, а не толкова по темата...;):)
Не искам да бъда спокоен и не съм. Нито да се обединявам искам и не се... Мислите ми са разпилени, но не и чувствата, защото ги обуздавам, каквото и да означава това, каквото и колкото да ми струва. Но пък ми се струва, че вече сме се разбрали, Good4you!

Анонимен 52! Слава, Богу, че Гугъл има преводач, иначе съм жив зян...;)))
Какво ли разбираш под "скоро", Анонимен, не разбрах, ама ти си знаеш. Че и известен ме правиш в цели два сайта. Благодаря ти, приятелю!
Казват, че на високите къщи таванските стаи са празни. Не ми ли личи за вас, които знаете...;))) А над таванските стаи е небето, това знаете ли го, Анонимен?!
И сестри, Анонимен, и сестри! Тук и там...

!!! :)))

Анонимен!
;):)

Всичко се случва в Мига. И отлита с него...

идва следващият миг, Елица. Животът е низ от мигове...

:)

трябва да се усмихваме, въпреки това и въпреки всичко останало! Ако е останало...

Много ми хареса !!!

Таня Господинова
http://tanyaspace.weebly.com

не сме ли се виждали някъде из планините...;):)
Поздрави от планината, мила!