Добър вечер!

за теб!

забранено, но не забравено :)

не е, ама...;)

луната го прави по-скоро непокорно, неспокойно, крайно, отколкото женствено, докато...
Съзнателно не съм с ник, извинете ме!

неспокойствието и склонността към крайности много ми напомнят за забраненото ми, Анонимен...;)
Разбира се, че сте извинен/а!

"За да имаш любима представа за всичките мои желания".
В кръга на шегата този път коментирам. Благодаря Ви за гостоприемството!

Анонимна, в blog.bg има точно един ник, чиито коментари в блога ми за мен са почти пълна енигма. И тъй като вероятността този ник да не е вашият е твърде малка...
Признавам, че макар да съм изучавал в университета творчеството на Франсоаз Саган, това "море на Саган" нищо не ми говореше. И ми трябваше доста време, за да проумея, че вероятно става въпрос за Лазурния бряг, където се развива действието в "Добър ден, тъга". Вие благосклонно сте ми оставили една податка в първия си коментар, която обаче аз лекомислено отминах...
Добро утро, Ан!

Хензел, от известно време ми се струваш тъжен ?
А.......
неидващото денем -
няма начин да не дойде,
защото го желаем...
или - ако го пожелаем ....
Пожелавам ти Любов !

Само така ти се струва... Добре съм! И понеже напоследък съм се вторачил в съвременната (и не само) гръцка поезия, ето ти част от едно стихотворение със заглавие "Добре съм". Всъщност, то е писмо на един концлагерист до майка му...

"Мила майчице... Мое слънце!
Аз съм добре.
Присядам
под сянката черна на моята мъка
и оставям перото да плаче.
Мамо...
Снеговете се свличат
от планинските преспи.
С въздишка отмервам
на моята скръб глъбината.
Добре съм.
Първо, искам да те попитам...
Но нищо не питам.
Тук не питат.
Тук всички
са добре."

и так далее...

според мен скоро ще падне забраната, и тогава, като паднат всички прегради и препятствия, о "ще настане такъв живот, че само си викам ДАНО"! Хубава вечер, без забрани и задръжки!

след такава покана как да не се усмихне човек...;););)
Хубава да е вечерта и за теб!

Ако можехме да се потопим в тази лунна магия, то бихме били толкова щастливи, че усмивките ни да грейват дори и за малките нещица, които са по-големи и значими от големите и незначимите. Чудно стихотворение! Поздрави! Добра и спокойна нощ! :)

Пожелавам ти много любов, която да изпълни истински дните ти!:)

Добър вечер,Хензел!
"Изцяло виждам в тебе
лунната магия"

А лунната пътечка дано
ти помогне и да я докоснеш
и усетиш...със сетивата си...

Поздрави,Мъдрецо,и бъди!

... с тъга, но и с надежда, че не само в младостта е щастието...

А стихотворението е прекрасно

благодаря ти!
Хубав ден за теб от мен...;)

която не си анонимна, а само анонимно влизаш в блога ми...;)
Лунните пътеки само в морето са пътеки. В планината, Елица, те са призрачни плетеници без начало и без край. Също като любовта ми...

не спазих реда и те моля да извиниш моята разсеяност!
Можем да се потопим в тази лунна магия, разбира се! Но не се разбира, а и никой не ти казва, дали можем да изплуваме и да се върнем обратно в света, където магията не се котира. Дай, Боже, да не мога!

щастието е...

ЗА ЩАСТИЕТО

Щастието
днес размести буквите си
и в слово гъгнещо
се преобърна.
Опитах се да върна
предишния му вид,
ала не помнех,
той какъв е.
Опитвам се да си припомня,
заслушан
в словото неразбираемо,
което вчера
сякаш
беше щастие.
Поне на вид.

Извинявай,Хензел,но след като не съм анонимна
коя съм аз?!-да знам,та поне да се чета,а така
тъна в сляпа неизвестност...

С кой/коя ме бъркаш-аз наистина НЯМАМ
регистрация в блог.бг-това е истината-
твоя воля дали ми вярваш или не.

след като се назоваваш Елица, как да си анонимна? Имената ни освобождават от анонимност, дори и при липса на регистрация. Анонимни са само тези, които коментират като анонимни, даже да имат една или повече регистрации.

... а може и след седмица, но пак ще се наредят правилно!

Винаги има хепиенд. Човек се чувства добре там, където му е хубаво, и където му е мястото. Нека се потопим, а после, после отново магията ще ни върне. Хубава вечер. :)

Тъжен си, Краси. Дано така да ми изглежда! Но стиховете ти са много хубави!
Вълшебен ден!

такъв карък съм, че когато те се наредят правилно, ще е за нещастие...

винаги има хепиенд, но хепиендът не е за всеки! А и Златния век отдавна е минало, ако изобщо го е имало.
Хубав ден за теб от мен, че да има и нещо хубаво днес тук...;)

стиховете да са хубави, Скарлет, другото се преживява...