"Аз знам, че знаеш,
но не зная
доколко
и дали те има.
А и ти не знаеш
вече..."

Хубаво,чувствено! Поздрави!:)

стихотворение!

До тази сутрин знаех, че я има, но вече е следобед, мила...;)

като нея...

Ти знаеш
как да си красива.
Аз знам, че знаеш,
но не зная
доколко
и дали те има.
А и ти не знаеш
вече...

Когато сме наясно с чувствата си, може да се случи така, че да си отидат, за това по-добре е да не знаем :)))

чувствата са мимолетни. Колкото по-бързо идват, два пъти по-бързо си отиват.
А любовта е състояние, но на какво и аз вече не знам...

Ти знаеш
как да ми говориш.
Да шепнеш
знаеш как
и докога....

Знае, Краси ..спокойно!
Поздравления за великолепното откровение в този политнал към нея стих!

вярвам ти, но някой друг път ще ти кажа защо...;);)
Поздрави и за теб, приятелко!

как да ме разплачеш, без да бъда тъжна:)
и се научих вече да завиждам - и не за знанията, а за теб:)

трябва да има знак за някои стихчета- забранено за самотници!:(

Ти знаеш
как да си красива.
Аз знам, че знаеш,
но не зная
доколко
и дали те има.
......
Разбира се че я има !
И те очаква-
за да се случи ...
Нежността !

Ти знаеш
как да ми говориш.
Да шепнеш
знаеш как
и докога...
Да ме докосваш
знаеш
и да продължаваш,
ти знаеш
докъде...

Ако я няма тази жена около теб....Пожелавам ти я..
Поздрави Краси..
Страхотно стихотворение.
Шестица от мен по шестобалната..

вечно изпитва съмнения, а то просто я има и тя го знае, и ти го знаеш, я как знае да е красива и да откриеш точтно нея всред другите много. Просто това е Тя. Усмихната и влюбена вечер на откриването!

О..защо не си м питал до сега. Любовта е високочестотно състояние и си отива бързо, защото не можем физически да го издържим дълго време. Колкото сме с по-високочестотно излъчване, толкова по-дълго обичаме, а може би е и въпрос на тренинг, защото много хора ги застига голямата любов в края на живота им, когато са добили опит и могат да оценят човека до себе си.

Зная, но не е достатъчно - ще призная........
Всяка жена носи това "знание", въпросът е дали среща този, който може и желае да я "прочете":)

Нямам регистрация тук.Влизам понякога...,случайно попаднах на този блог-прекрасно ,чувствено стихотворение..Поздрави:)Ива

Водопад от нежност, Краси...
А и клипчето отново е прекрасно!
Поздрави за красивото вдъхновение!

Ех, тези магьосници. Колкото дават, дваж повече вземат. И пак остават богини в мъжките сърца.

не искам никого да разплаквам, повярвай ми! Нито пък да забранявам искам, каквото и да било, на когото и да било. И дори да имах тази власт, нямаше да забраня самотата. И тя понякога помага, а и ни спасява в известен смисъл от известни нам хора с неизвестни нам чувства...

чия нежност обаче...
Добро утро, Севда, и нека то е нежно за теб!

тази жена я имаше около мен в известен смисъл и днес пак я има около мен, но вече в неизвестен смисъл...
Благодаря ти за пожеланието!

вечерта на откриването бе в един усмихнат следобед, който отмина. Иде зима...

ами пропуснал съм...;)
Голямата любов ме застигна и докато и се любувах, тя ме задмина, а аз продължавам да се любувам на нежния и крехък силует в тъмночервен тоалет, бледо очертан на хоризонта...

във въпроса се крие отговорът, но ни е нужно поне още едно сетиво, за да го узнаем. И докато се мъчим да увеличим броя на сетивата си, животът ни току-виж отминал...

прекрасни неща и хора има много в този сайт, пожелавам ти да се докоснеш до всички тях!

от добронамереност струи от теб, Скарлет...;)
Благодаря ти за коментара, скъпа приятелко!

любовта е магия и се нуждае от магъосници много повече, отколкото от богини...;)

МАГЬОСНИЦАТА МИ


Не помня тебе ли изваях...
Не знам за теб дали съм мислил
и продължавам да не зная...
Ти си магьосница.
Моята магьосница си.

Опиваше ме аурата твоя...
Загубвах те сред пясъци златисти,
където търсеше следи и смисли...
Ти си магьосница.
Моята магьосница си.

Изкачваше най-стръмните Голготи,
разпъната в пътеки каменисти...
Потъваше под символи мистични...
Ти си магьосница.
Моята магьосница си.

Погребваше ме в мрачни настроения...
Възкръсвах по изписаните листи.
Изтриваше ме между две усмивки...
Ти си магьосница.
Моята магьосница си.

Пребродила море от нежност,
по дъното оставила следи...
Сух дъжд вали...Боли...Вали...
Ти си магьосница.
Моята магьосница си.

Разкъсана и разпиляна...
Мъгла кафена в твоите очи
поглъща всичко. И ме няма.
Магьосница?...
Или си просто ти.

"Полюциите на душата на поета"

Доколко, докога,... това е хубавото на любовта...

Човек не може да знае всичко!:)
Хубав ден ти желая!:)

ти знаеш кой си, а аз само се досещам... Що се отнася до полюциите, аз нямам душа, обездушил съм се напоследък. Кефиш ли се, Анонимен?!

те поздравявам, Мона Лиза! Ти си малката ми радост...;)

аз не искам да знам всичко, защото всичко ме сполетява, без предварително да зная...
Поздрави, Инел!

не се препъват и пребиват от собствената си мизерна същност и посредственост, как се носи това, ве :(

Тъжен стих, Краси. Красиво-тъжен. Болящ.
Някой някъде бе казал, че знанието носи печал...

си знаят, Люси...;))
"Колкото си по-мъдър, толкова си по-тъжен.", пише нейде в Стария завет, ти знаеш... Не че се отнася за мен, де! Това пък аз го знам...;)

Благодаря за докосването. Вълшебно е.

Мима!
;)

ти знаеш...
НО,... нека те не знаят...
Светът /казват/ е за двама в любовта.
Не е любов тази, която се афишира...
Благодаря за клипчето, Хензел.
Книгата "Птиците умират сами" на Колийн Макълоу ми е любима. Филма също беше много сполучливо направен.
Наистина се разтоварих от петъчното напрежение...
Усмивчици за теб!!!

Едни знаят, други се досещат и така...;) Но не защото се афишира любовта. Просто всички ние тук сме едно голямо семейство, в което един знае едно, друг - друго, трети - трето, а четвъртият остава извън класацията...;))
Относно клипчето, цял живот съм искал да стана свещеник, Фея, и то ми напомни за мечтите ми, абе направо ги възкреси...;)))
Всички тези усмивки тук са за теб, приятелко!

Кристални сълзи, дъжд, роса, самота...
и време за релакс...
Благодаря, че те има, приятелю!

не знаех това, Фея, и горещо ти благодаря, че ми го каза!
Нужни ми бяха подобни думи точно днес... (Въздишка)
Хубава вечер, приятелко!

дрънкаш тинтири-минтири, а това дето нямаш душа е от кльопачката дето злата баба ти бута, за да затлъстееш и те излапа накрая, според приказката

точно ти дрънкаш тинтири-минтири, защото, според приказката, аз не затлъстявам, а и душа си имам...;) В цитирания от теб коментар съм го казал, според мене си.

отпреди две години...
:)))))

и аз. Но и до днес продължавам да го проумявам...;)

На истина ли знам? Аз колко работи не знам, че знам.
Добре, че има мъже да ни откриват знанията ни за себе си, да ни провокират да се разкриваме и да ни се радват.
Благодаря ти много за този стих.

Ти знаеш,
минаха години,
но поривът
не замълча,
ти знаеш,
как прелитат дните,
а всичко друго е ....

:))))))))

ти благодаря за коментара, Вики!
Зарадва ме ти...;)

просто съм съпричастен. И пак съм: "а всичко друго е ...." тъга. Е, тя не се родее с широката усмивка под коментара ти, но пък е много по-близо до мен, отколкото, примерно, "игра"...

Защо реши, че е тъга?

Тъгата е есенен плащ над живота...

защото тъгата дойде най-близо до мен, докато четях коментара ти. И като така, не аз реших, че е тъга, а самата тя реши...