Какво ли означава "след малко",
когато имаме толкова много
помежду ни...
След малко може да ме няма.
След малко
може да съм прах във вятъра
и там да си остана...
След малко е липса
не на теб и не на мен,
а липса на доверие. Тотална!
След малко
е обратното на многото
помежду нас,
а след него
дори и малкото не ще го има.
След малко е пустиня
или първата буква на "Сбогом".
По избор.
След малко
прегърни ме
и не ме пускай!
Все още...

избирам да е първата буква на "сбогом",
"след малко" е синьото, което отразява любовта :)
Поздрави, поете...за всичкото

С е първата буква на симбиоза, апропо

Хубаво е, Краси, искрено и копнежно!
Поздрави от мен!

Колко хубаво си го казал -След малко
може да съм прах във вятъра
и там да си остана...

Трябва да живеем тук и сега защото - След малко е пустиня...

Поздрави!

След малко наистина всичко може да е само прах във времето и пространството! Поздрав за хубавия стих!:)

Хубаво си го написал ,Хензел :След малко
е обратното на многото
помежду нас...
Поздрави ,поете !

В едно толкова напрегнато и забързано време,
защо ли "след малко" да буди съмнение!
Нека бъде просто кратка отсрочка -
емоционална запетая, а не предчувствие за точка!:)
Магия си ти!
Поздрав за дълбочините!

След малко
за малко
ще те обичам,
а после
ще те пусна
при другата
да дотичаш,
понеже
толкова много
има помежду ви,
че забрави
(бързо и лесно)
колко много
имаше помежду ни...
цитирай

ами тогава избери последната буква на "сбогом", ммм...;)))

"с" е първата буква и на "свободно съществуващо съмнение; самосъзнание със светлината стагнирало се, скоропостижно споминало се", примерно, и без пропо...;)))

важното е, че те е докоснало...;)
Поздрави от планината!

колко добре си го разтълкувал...;)
Благодаря ти, приятелю!

всички ние сме в това "всичко" с всичките си проблеми, мечти и копнежи, забавящи или пришпорващи времето, изкривявайки или изправяйки пространството, което обаче не ни пречи да сме отделни и самостоятелни личности, всеки със свой собствен вътрешен свят, толкова различен от външния...;)
Поздрави и на теб!

никакво "след малко", тук и сега! Така трябва, иначе нещата се размиват във времето. Прекрасна, любима песен! Зареждащо! Усмихната сряда!

от гледна точка на вселената нашето "след малко" е само една милиардна част от мига, че даже и по-малко, където живеенето, преживяването и изживяването са едно и също нещо...;)
Поздрави, но не от вселената, а от мен за теб!

ти да не би да си роднина на Делфийския оракул?...;) Точно емоционална запетая си беше "След малко", но пък цял постинг излезе...;)) А магията е и в твоя коментар, Инел!

лично ти отговарям, че не е нужно да ме пускаш при когото и да е, защото и сам мога да се пусна, пропускайки многото имане помежду ни, тъй като то било е анонимно имане...

всеки е прав само донякъде, а оттам-нататък прав е другият...;)
Усмихната е срядата, защото аз съм раждан в сряда...;)))
Благодаря за коментара!

След малко
предполагам
е едно отлагане
на удоволствието
от присъствието на другия,
или поемане на дъх и доза светлина,
за да не го товариш и напрягаш.
Иначе ясно е, че времето
с него
никога не е достатъчно,
когато обичаш силно,
непринудено.
В това е смисъла!
Но прав си,
време не трябва да се губи,
нито секунда, нито миг,
защото всеки миг любов е дар
и трябва да се изживява
пълноценно и докрай
както и без_край.
А сигурна съм, че в този случай
обичта цари
по всяко време,
дори в моментите,
когато казва се
“след малко”.
И единствено би било жалко,
ако я няма близостта,
страстта и любовта
по всяко време...
Но, слава Богу, зная, че ги има!
:))) :*** :РР

То така... то онака но....пак така..мъдрецо мой!

След малко...няма да е същото:)Поздрави Краси:)
Толкова копнеж и любов, в един прекрасен стих!

го зная също, Люси...;)
Та ние двама сме от този клуб
на знаещите, а и чувстващите
любовта си и тази на някой друг.
След малко ще го има всичко,
което пак не ще ни стига,
защото, когато обичаме,
делиме всичкото наполовина!
;) :РР :***

така си остава, а онака е само спирка по пътя към така...;))

Прекрасен да е денят ти,
пък ако вали,
топъл да е дъждът ти,
за да не боли...

"След малко е пустиня
или първата буква на "Сбогом"....
защото само СЕГА е момента, дето го има...

просто съм се досетил, че и така може да се каже...;)

Няма да е същото...

Май анонимните бая са с "много помежду ни",
щом не различаваш почерците и стила им... :D :D :D

Мона Лиза, може за добро да е...;)

никога не съм можел! Всеки би могъл да влезе тук като анонимен и да обяви на всеослушание колко много има помежду ни, когато няма нищо...

И да има, и да е имало, пак може да влезе като анонимен поради срама за многото помежду ви... И поради болката, че вече е нищо "след малко" ...

"След малко" не е за анонимен.

тъй като в отговора ми няма нищо лигаво, него оставям, а твоя коментар изтривам. Лека нощ!

оставям на теб да гледаш отговорите ми на коментарите, под които си искаш постинги, белким си опресниш познанията за тях и мен. Това с болката, която причинявам, и последствията от виртуалните ми действия са си твои виждания, неподкрепени от нищо. Казваш "Аре, че ми писна от псевдовеличия!", но не посочваш къде и как в моите отговори съм се възвеличавал, което обезсмисля казаното от теб и затова го изтривам.

по всяка вероятност, отговорът ми на предишния анонимен важи и за теб!

Стиховете ти трябва да са изписани с ГЛАВНИ букви !!!

а за какво тогава са останалите букви?...;)

"След малко" не съществува. Винаги имаме само този миг. Ще си позволя да те пратя при едно мое вместо коментар:
http://ronya.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/18/mig-novnov.474880
Страхотен си :))))))))

Казвах си след малко ще го коментирам, но и сега нещо не мога...Много е...истинско и само колко копнеж...и само как многото по между ви ти липсва тази секунда, в този миг...
Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен! :)

"Имаме миг.
Другото е измислица."

Да, така е и е много добре казано, вместо коментар...;)
Поздрави, Ronya!

Точно в този миг наистина ми липсва, обаче идва следващия миг, когато ще е другояче...;)
Поздрави от Стара планина, пък макар обвити със мъгла!

тук и сега, защото в същност "след малко" никога не идва, то винаги остава там в бъдещето..., а ние? Ние си оставаме чакащи, изтощени, незадоволени...отложени.
Наистина това е първата крачка към "Сбогом"...

Вики, никакво след малко, за да запазим многото помежду ни...;)

да се върнеш през същата врата и
в същите прегръдки
дори и времето да е след...
много време.
А "сбогом" значи е "върви с бога"
и ако аз вървя от другата страна
то - ние сме по същата пътека -
дори да е след...
много място.

Но това е стих и в него може цялата вселена
да бъде или не - по избор:)))

Поздрави, Хензел!

ще ти прошушна ,че е чудесно написано!:)

Никакво "след малко" - тук и сега. А що се отнася за "многото помежду ни", точно да се развълнувам и видях, че си намигнал :(

в старобългарския "с богом" означава "Бог с теб" в краткия си вариант и "Бог с теб по пътя ти" в разширения, защото тази кратка фраза се е употребявала най-вече към пътници, пътуващи... Впоследствие, по понятни причини / визирам фонетиката / фразата се превръща в една дума и като такава влиза в състава на съвременния български език вече и с променено значение, запазено до днес.
Но тъй като коментарът ти е стих, аз съм съгласен с написаното в него...;)
Поздрави, Разказвачка!

веднага ти прошушвам, че ти благодаря за коментара...;)

Вики, развълнувай се...;) Зер, възприетото като намигване (;), всъщност, е моята усмивка!