Когато си тръгва нощта,
тя има твоето тяло
и затваря очите ми,
вперени в него,
с твоите пръсти,
притеснени
от синята алчност
в зениците ми.

Когато си тръгваш
по видело,
закъснели звезди
скръбно светят,
обсипали тялото ти.
А луната
отърква се плахо
по вътрешната страна
на бедрата ти,
клоняща към залез.
Оглеждам се
в самотната и светлина,
докато те изгубвам,
а е утро многолюдно...

Поздравления, Краси!:)))

Прекрасен стих! Дано да е изживяно чувство...

преписах всичко на четири реда. Излезе много по-прегледно, образно и поетично /без да е поезия в истинския смисъл на понятието/.
И най важното, като го четях нямаше опасност да пропусна някой ред. Иначе ми хареса.
То всички прости хора, за да схванат мисълта на автора постъпват така като мен ... :)
Нищо лично. Днес е модерно да се пиша така. И Салвадор Дали на времето не са го разбирали, а днес картините му струват десетки милиони евра.

ето моята звезда...

какво друго ми остава, освен да приема поздравленията, Ерато, и в ответ да ти изпратя моите поздрави от планината...;)

чувствата се преживяват и изживяват, но не се повтарят...;)

ако пишеш по-дребничко и на един ред ще можеш да го събереш, но ще ти е доста трудно да го кажеш на екс...;)
Не знам, дали е модерно да се пише така, но графиката на белия стих се определя от паузите в мелодията на стиха, а и от самата нея, както и от личните предпочитания на автора, разбира се, но те обикновено остават на втори план. Иначе колко му е да има по една буква, респективно препинателен знак, на ред...;)))

Позволявам си да внеса малко яснота в понятията.

Стих - / гр. stichos /
1. Единица мярка в стихотворението, отрязък от МЕРЕНА реч, който обикновено се пише на един ред. Всяко стихотворение е определено съчетание от стихове.В стихотворението те имат еднаква организация : цезура на определено място, в силабическото стихосложение се състоят от еднакъв брой срички, в силабо - тоническото стихосложение са съставени от еднакви ритмически стъпки, в тоническото стихосложение имат еднакъв брой ударени срички. И т.н.
2. Стихова реч , организирана по определен начин за разлика от НЕМЕРЕНАТА РЕЧ. За стиховата реч са характерни ритмичността, използването на повече повторения и паузи за ЗАСИЛВАНЕ НА БЛАГОЗВУЧИЕТО.
ЗА ЦЕЛТА СЪЩЕСТВУВА НАУКАТА " СТИХОЗНАНИЕ " , КОЯТО ОЩЕ НЕ Е ДАМГОСАНА КАТО ОСТАТЪК ОТ НЕЩО СИ ...

Съществува и понятието СТИХОПЛЕТСТВО.

Заб. 1. Цезура - вид пауза в стиха, словораздел
2. Силабическо стихосложение - система на стихосложение, което изисква еднакъв брой срички във всеки стих на произведението.
3. Силабо-тоническо стихосложение - система на стихосложение, която се изгражда върху закономерно редуване на ударени и неударени срички.
4. Тоническо стихосложение - система на стихосложение, при която има еднакъв, или приблизително еднакъв брой на ударенията в отделните стихове на едно стихотворение, независимо от броя на неударените срички.

Литература. РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ. Авторски колектив. Издателство "Наука и изкуство". 1980 г.

Днес да обявиш някого за СТИХОПЛЕТЕЦ Е ЧЕСТ И ПРОЯВА НА НОВАТОРСТВО / Заб. МОЯ /.

Надявам се да бъда полезен на интересуващите се.
И евентуално почувствалите се засегнати / не такава е била целта ми /.

благодаря ти за звездата!***

Андрешко, май по едно и също време аз ти отговорих, а ти си репликирал Мима Йорданова...;))
Но не ми стана много ясно защо е тази реплика, ама ти си знаеш...;)

но "бялия стих" в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от "свободния стих" има размер: "ямб", "анапест" и пр., но аз поне НЕ забелязвам такова нещо ... :)))
Значи точното определение е "СВОБОДЕН СТИХ".

Пет, шест такива произведения съм показал в : "Това не е поезия, това не е и проза, .....

:)))))))))Браво Краси!

защото оставам с убеждение, че Мими Йорданова в бързината е прочела само първия ред /стих/, или само един от останалите 21 реда /стиха/. :))))))

Какъв човек си ти? Изтъкан от обич и нежност.Очите ти виждат само красота и изящество.
Няма такива хора днес. По някакъв странен начин си съхранил добротата в душата си. Как изгони от там всички негативи?

чак ми се прищя да съм тая Гретел ;)))
Страхотно е! Поздрави!

това, което казваш за белия стих, мисля, че не е вярно...;) Стихотворните стъпки не са задължителни за него, както между впрочем и за римувания, ако той не е класически.
А в свободния стих нищо не е задължително...;)

а не по принцип. Провери където трябва и сигурно ще приемеш написаното от мен. Поздрав.

Усмивка!

Андрешко...;)
Много често в интернет-общуването вместо "стихотворение" се употребява съкратеното му название "стих", което няма нищо общо с отделния стих / ред /. Все пак тук не сме в университета, нали...;))

Благодаря ти!

не съм баш такъв човек...;) Но такива хора има и аз познавам доста от тях!

тя не е Гретел, а и това тук е просто едно стихотворение за всяка една жена, която намери в него нещо за себе си и от себе си...;)

белият стих не е непременно в мерена реч или поне аз не съм срещал такъв досега...;) Ако е, няма да е бял!

усмивки и от мен...;););)

Думи някакви ми се намират, :)
но са малки за това,
което изживавям когато те чета...

Бъди щастлив Приятелю !

и аз не намирам думи да ти благодаря за казаното от теб! Просто съм щастлив...;)

сред прахоляка на многолюдното утро
невидима, докато не преминеш през нея
оттатък минаваш и светът променен е:)))

или - казано в проза - поезията си е поезия, когато можеш да я напишеш заради някого, да я посветиш на други, да я четат хиляди, а някой-някога-някъде - да я приеме като уникално послание - и тогава дори най-наивния, най-ръмбавия ред би бил искряща поезия

Поздравления !

Разказвачка, за искрящата поезия...;)
Благодаря ти за коментара!

усмивката ми за теб!
;););)

Защо тъгува душата, приятелю?
Нима нямаш моята обич?
И макар векове да ни делят,
аз съм с теб и ще бъда завинаги.
Ще си тръгват нощите
тъжни, безлунни,
но звездичка една ще стои на небето.
За теб е, приятелю мой.
И е завинаги.

http://vbox7.com/play:3efa8e7b

Толкова много любов има в стихотворението ти, Краси!
Усетих я как прелива, като буен водопад...
Поздрави и от мен, Краси!

...и отчаяно се бориш да не съмне,
да не би във сън да я превърне...

Изкушаваш ме да забравя за полуфинала и да се вдигна в небето със закъснели звезди!

приятелю, благодаря, че те има...;)

усмивка, Скарлет, с благодарност за присъствието ти...;)

с това двустишие, Queerfish...;)

като слезеш на земята, Митак, ще видиш, че полувремето е свършило без голове...;)))

Prikaz nezemna ;) Privet ,blagodarim za tez hubavi slova

Всяко нещо има две страни, да се спираме повече откъм светлата и радостната обаче, макар, че нужно е да знаем и за другата. Питат те по-нагоре какъв човек си , аз знам, приятел си ми...това казва всичко. Всяка малка част от големия свят я побираш в кратка и смислена форма, всяко усещане обличаш в думи- кратки и точни, талантлив човек си...ето още какво :) Бъди здрав и усмихнат, винаги, винаги...винаги :)

В тях блика от нежност, ласка и чувства.

Никой не остава някъде завинаги (или поне достатъчно дълго), освен в сърцето.

един ще обясни как трябва да се пише, друг -ще те допише, трети...четвърти...Пиши си стиховете и хич да не ти дреме! Поздравления!:)))

без самота. Но я има.
И много носталгия - красива. По-красивото.
Примесено с капки тъга и лъч лунна любов.
И две трети нежелание да се загуби споменът, дори когато се изплъзва от побелелите пръсти...
Хареса ми! Много :)

Лори, земно си е...;)
Прекрасен да е денят ти!

приятелите винаги са добри, иначе що за приятели ще са...;)
А талантът..., ех, талантът! ;))
Усмивките ми за теб, приятелко...;););)

си приличаме, приятелю Рapadok...;)

само на работа, приятелю Gkowachew...;)))
Поздрави и на теб!

е понятие, касаещо безсмъртните, Слава...;) Но пък поне "достатъчно дълго" си е за нас, макар че все не ни стига достатъчното...;)))

абе ще се вразумиш ти...;))
Чудесен коментар - вникващ в началото и проницателен в края.
Благодаря ти, Разумна!
;)

прекрасно... !!!
останах безмълвна...!!!

благодаря ти!

но ме натъжи.....

твоят кратичък коментар ми хареса, без обаче да ме натъжи...;)

гласувам за стиха и клипа с ДА :)))

разликите са като приликите, сближават...;)))

Men ne me ostavi bez dux....no se radvam,4e te ima...!!!
Pregrydka!!

ще се задушим, Милейди...;)))
Прегръдки и от мен!

Стиховете също!

По видело очите май по-алчни са...
Може би заради многолюдието!:)
Поздрав сърдечен за теб!:)

по видело е по-различно,
очите гледат неприлично.
;)))
Поздрави и на теб от мен!

...носещ нотка на тъга. Но пък тези стихове са най-красиви! Можем да се чувстваме сами и насред "многолюдното утро". Поздрави!

на американския поет Лесингтън Хюз...

САМ

Сам
като вятър
в прерията.

Сам
като празна чаша,
забравена
върху масата.

Сам... Сам.

Поздрави и на теб, Иване!