Всеки се казва така,
както другите го наричат.
Рожденото име
и всички тайни имена
в края на живота
издигат стълбата,
по която
душата отива при бога.
И ако тя е къса,
душата
никога не среща бог.
Остава да се рее
там някъде -
между земята и небето -
също толкова самотна,
колкото била е
в тялото,
когато
стъпалата
не достигат.

така, ако е осъзнато. Ако не - просто биват пропуснати всички ценни и значими мигове, дни, месеци, години..., а подареното ни време - пропиляно.
Изкачването изисква усилия, за разлика от инертното... падане. Дай Боже повече стъпала - и все нагоре, до самото небе и отвъд него!
Приятна вечер! :)

Не искам да се рея,а може би-да нещо като люлка...ще ми достигнат ли стъпалата...
Няма да мисля сега,сега имам друга задача,да не съм самотна;)))
Пак ме размисли!:)
Поздрави!!!:)

Не стигнаха стъпалата,
за да стигна до рая...
Тогава помечтах за криле,
за да мога да се рея свободна
между небето и земята
и когато искам
да дойда при теб ....
:)
Лека вечер, Краси :)*

Реална оценка на една легенда за стълбичката на живота!
Страхотен стих, в който има много размисъл! Оригинално е, и много ми допадна!
Поздрави и от мен, Henzelski!

душата никога не среща бог"...Страхотно, приятелю!Поздравявам те!

А ти какво искаш да те нарекат, когато отидеш в храма на Бог? Ти ми кажи първо и после и аз ще ти кажа :)

обаче в Легендите - никога!:)

добре , че имам мн имена. и все КРАСИви при това ....дъълго стълбичката ще катеря,стъпалата ще се множат...поздрав най-сърдечен..

миналата година си написах едно дълго нещо за именния ден - имам имена в трето лице - така са ме викали другите според техните си разбирания,
имам имена във второ лице - така са ме викали старите баби, приятелите, враговете, любимият, а децата ми викат "Мамо" - както всички други деца - но това си е единствено за всяко детско гласче, имам вече име в първо лице единствено число и то е АЗ.
Но след този живот, имената се сливат в едно и то е ТИ - Господи, който си на небето, в тебе се сливаме с всичките си имена...

Невероятна песен....................

:)

Вlagovestie!

"...и все нагоре, до самото небе и отвъд него!" А какво ли има отвъд небето? Може би второ, после трето, та чак до седмото небе...;))

не си самотна, Мmagy, я колко хора сме тук...;)))

И тя каква стана?
Рееш се горе в небето и хоп! -
идваш при мене на рейстоп.
;)))

и на тебе, Скарлет, на ранина...;)
Радвам се, че ти е допаднала "Легенда"-та в основата на която, стои келтско предание.

нещо не ни достига, доникъде не стигаме, приятелю Gkowachew...;) Житейска истина.

въпрос какво аз искам, Queerfish. Искам или не искам, вземам това, което ми дават...;)))

всички приказки, Кundalini, са отново разказани древни митове, легенди и предания...;)

човек си ти, Shaffi...;)
Поздрави от планината!

"аз" и "ти" са местоимения...;)
А преди да се слееш с когото и да било, първо, трябва да достигнеш до него.

Dorichela!

коментар за песента, Simha!

популярният израз е "дрън-дрън-ярина"...;)

мъдри, аз обаче вярвам, че душата знае пътя и дори без стълба ще се изкачи до там, откъдето всъщност е дошла :)) Краси и аз те приветствам за баладата на Ерик Клептън, изключителна е и обичам да я слушам :)))

Страхотно послание!
Да си призная, никога не се бях замисляла за това.
Може би... защото винаги съм усещала духа си да лети над земята и напред, а тялото ми да го следва!:)
Бог е в нас и ние се опитваме да живеем според усещането си за това.
Надявам се стълбата да е дълга, заради небесното пътешествие, за което никой не ни е разказвал!:)
Слънчеви усмивки и много топлина за теб в студения зимен ден!:)))

на идване, Рени, но пътищата за пристигане и завръщане са различни, както и познанията за тях...;)

се надяваме на това, но все пак от нас си зависи. Неслучайно е казано: "Бог помага, но в кошара не вкарва."
А тук лека-полека става топло, Инел...;)

никовете от нета влизат ли в списъка?

Извън опита да се пошегувам, стихотворението ти много ми хареса. Надявам се и моята стълба да е достатъчно дълга, макар да си мисля понякога, че небето е в самите нас. Заедно с Бог.
Хубав ден!

почти извън контекста на стихотворението ти, ще споделя, че специално Библията говори за 3 небе-та. Над това, което виждаме (атмосферата) пише, че е духовното измерение, в което са разположени демонските армии, за да възпират молбите на хората, които не са достатъчно силни и горещи, да достигат до Божия трон, който би трябвало да е в центъра на третото небе, където са ангелите и цялото небесно войнство.
Та целта е някак си да се доберем до третото небе ;)
Хубав и усмихнат ден! :))

А какво ще кажат хората- браво за куража

С удоволствие идвам при теб..
Много оптимизъм , размисли буди стихотворението ти!..Душата знае своя път,а ангелите ще й помогнат!
Прекрасно е,Henzelski! Поздрави и усмивки!

w edin komentar - вземам това, което ми дават. Така е и с имената - колкото повече даваш, толокова повече получаваш. И имена също. Много хубаво стихо като за неделен размисъл. Радост в небесата за всички! Стига с тези сълзи ;-)))

Pesenta e tyjna i prekrasna!

Това е нова тема:) В разговор с деца ги попитах според тях "защо са се разказвали приказките", те отговориха "за да научат децата, че все пак доброто може да победи", т.е нещо като религията за възрастните. Когато ги попитах " а защо повече вярват на легендите, които също се измислени истории...", те отговарят, че древните са били по-мъдри, затова повече им вярват. Дали беше оценка на мъдростта на нашето време или просто детска наивност, не мога да кажа, но се замислих. Живеели са живота просто и ясно - да бъдеш е означавало, в повечето случаи, да победиш по-слабия от теб, и да завладееш не е било престъпление, просто въпрос на оцеляване. Днес се опитваме само да потискаме разрушителните си инстинкти,усложняваме ненужно живота. Колко организации в света работят за мир-безброй, колко средства се изразходват да се запази мира, колко организации се опитват да спрат глада- и все не успяват/днес деца умират от глад/ и всичко това при толкова ресурси на планетата?! И още куп други неща усложняваме, ама ще стане съвсем нова тема:)))
Хубав ден, Хенз.

Всеки се казва така,
както си иска, а другите да го духат! Капиш, Поете!

Маря Иванна не намираше за основателен и добронамерен превеса на мнението, че Рижия е неподобаващо, в достатъчна степен лишено от изисканост, неподходящо, поради откровената си буквалност, име за котарака, риж, почти колкото Маря, но пък без лунички върху розовото на носа. По-скоро не бе склонна да приеме за оправдано обръщението " Драгоценност ти наша " в писмата на прапоршчик Я. Кривицкий.

––––––––––––––––––––
Поздравления Вам, поручик !:)))

Много мъдрост е събрана в легендата, песента е разкошна! Достави ми удоволствие твоят постинг, henzelski!
П.П. Моля те, изпиши Бог с главна буква. :)))))

Дали няма опасност да подмина бог?!??
Песента е..
Привет!:))

http://www.youtube.com/watch?v=u8Dcj56wARM&feature=related

Пред Бога всички са равни , няма значение как се казваш,това са наши заблуди на смъртните земни хора , а кой ще отиде при Създателя и кой не само той решава.

Тъжно...
А песента е чудесна!

ако някой те нарича с ника ти, Слава, би трябвало и те да се броят. Всъщност, никовете са псевдоними...;)

да си "на седмото небе" означава, че изпитваш върховна радост, наслада, щастие..., но ти си го знаеш. Както и това, че е образно казано...;)

разни неща казват, Zaw! Както добре се вижда тук...;)

чета коментарите ти тук, Миа...;)
Поздрави от планината!
И благодаря с усмивка...;)

те подкрепям, Тили-Лили!
Стига сълзи, дайте усмивки...;)))

благодаря ти!
;)

аз те разбрах веднага, затова и поясних почти извън контекста ;)))
Хубав ден и много вдъхновение ти пожелавам!

децата оценяват и най-вече разбират мъдростта на древните, аз не знам, но в моите детски години митовете ми изглеждаха далеч по-скучни, отколкото приказките. И сега пак така виждам нещата, Кundalini...;)
А организациите никога не ще успеят да доведат борбата с каквото и да било до победен край, защото веднага ще станат излишни. И кой тогава ще усвоява и изразходва средствата...;)))

всеки се казва някак, само анонимните - никак! Капеш, анонимен, капеш...;)))

Вашата рижавост толкова много ви отива, че за Вас аз всеки път си мисля буквално като за Маря Иванна Ржевская, поднасяйки почитанията си!
;)))

относно молбата в послеписа на коментара ти, уверявам те, че употребявам главните букви, според правилата в българската граматика...;)

за тревоги, скъпа! Ако ти подминеш бог, той не ще те подмине...да се надяваме, Svetaemoi...;)

ти имаш по едно име във всяка разказана история...;))
Благодаря ти за "Молдованка"!

позволи на мен, грешния, да имам различно от твоето мнение, а също и на повечето коментиращи тук - не по-малко грешни от мен...;)))

днес времето тук е тъжно, Lagrima, ала на мен не ми е, защото снегът се топи...;)

Вlagovestie, знам, че ме разбра! Но ако някой друг не е..., та за всеки случай, де!
;))

Предпочитам да ги преживявам, без да коментирам...
Някои хора умеят да кажат нещата с няколко стиха, на други - томаве не им стигат...

всъщност, всичко започва с една идея, която се реализира кога по-добре, кога по-зле, а отвреме-навреме и хич...;)
Благодаря ти, че се отби тук и коментира!

neznam kakvo da kaja - za tova dobro utro

аз мисля, че то носи много силен емоционален заряд, а знаем, че енергията е двигател, заради туй съм напълно съгласна с теб!:)
Поздрави и хубав ден1

Добър ден, Loran, от мен!

Енджей, човекът прави името си! И ако може, го защитава.
Поздрави от планината, чието име е Стара...;)

Трябва да спасим безсмъртните си души,нали;за да стигнем до Бог ни е нужна вяра и покаяние...Това,приятели,става с усилие на волята;знам го от опит.Сърдечни поздрави!

и от мен, Анонимен!
Благодаря ти, че се отби и коментира...;)

проникновение... трудно се стига, а всъщност е така простичко.
Харесах твоята стълба към Бога и мисля да я извървя :)... стига да не прекаля с авантюризма си и да се окаже, че съм го подминала. Бог. :)
Поздрави.
Харесва ми твоята философия и начина, по който я изразяваш в стиховете си.

Из "Птиците умират сами"...

...Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота...

Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка!

Или поне така е според легендата...

...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.

Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим...

като си нямам включена опция за информация къде са ми коментарите, чак сега виждам твоя...;)
Ако Го има, може и да го подминеш, мила! Той обаче няма да те подмине...;))
Поздрави от планината, Валя!

сладка болка е тя...