Радостта и тъгата
вървят ръка за ръка.
Раните заздравяват,
други се отварят
и така...
Щастието да те виждам
и желая,
и обичам
заедно с нещастие
приижда -
в дълбините ме завлича.
Всичко преходно е!
Докога?
Докато се заличим..
Тъй върви животът
за беда,
а за щастие
ний двама с теб
вървим.

веднъж и аз да успея навреме за при теб :)) Абсолютно подкрепям написаното,така е,всичко е полюсно и по двойки в живота!Да се очаква любов без болка и радост без мъка,не само е нереалистично,но си е илюзия,а не живот!Все пак със всичко това и още много на гръб,важното е ,че вървим,нали...все натам и натам,където води пътя на живота!Много усмивки за теб :))))))))

че сме на едно мнение, Хоуп!
А иначе една от българските пословици гласи: "Щастието и нещастието вървят ръка за ръка." Та така...
Усмихнат да е денят ти, а и ти, Хоуп!

Създаваш приятни емоции. :)
Подрави от мен.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=139

и ароматен линк си ми изпратила, Stix...;)
Благодаря ти!

http://www.youtube.com/watch?v=woh1d7QxIKA

Много добре си заковал равносметката с тая песен!
Вследствие на което пак ще привиквам гарсона ;)

Както винаги вдъхновен и земен!!!

ако не изпитваме и злочестина понякога!:)
Животът е шарен и любовта е най-ярката му част!:)))

моите приятели тук, Тили-Лили...;)
Благодаря за музиката!

Много щастие ти желая. Прекрасно е :))

и слава Богу, осъществена за много хора, но заключението преди това за себе си чувствам така:
„Всичко преходно е!
Докога?
Докато“ се преродим..
„Тъй върви животът
за беда,
а за щастие
ний двама с теб
вървим“ ръка в ръка,
за да не се загубим
във Вечността...

човечеца, Мariani, смили се над него...;))

за теб, Injnina...;)

трябва да има база за сравнение, Тit, че инак и себе си няма да познаем...;))

да ти се връща, Мonella...;)

Всичко е преходно, но е красиво, Henzelski!
Светът е за двама...
Прекрасен стих!

различни варианти, Сompassion, та нали и ние не сме еднакви...;)

освен че е за двама, Скарлет, е и за много по двама...;)

Ти защо не ми беше в избрани? Я марш там, че да не те пропускам.Аз както и за малко влизам и при таз какафония в тоз блог...
Харесах!

ами че това е много хубаво!
чакай да го прочета пак :)

добре де, но нещо не ми се връзва.
защо щастието да приижда с нещастие?
съгласна съм, че тъгата и радостта вървят ръка за ръка.

но щом вървите двама
би трябвало това да е щастие.
не ми се връзва тъгата, демек.

поздрави, приятелю, така се ошашавих напоследък, че нямам време да се отбивам по-често :)
но пък ще ти подаря...не, не бой се, не е небето този път. сигурно изпиваш вече алергия :)))
моята приятелка - една скала, близо до Търнова града голяма. тя е специална за мен.

ето я, за лека нощ ти я подарявам

http://www.youtube.com/watch?v=DJByoo5MkDw

така се затичах към твоите "Избрани", че петите ми чак под гърба ми се удряха...;)))
Лека вечер ти желая!

като не ти се връзва, Бастиянова, колко му е един възел да измайсториш, че и два биля...;)))

'Във Фонтенбло
Пред хотел „Черният орел”
Има бик, сътворен от Роза Бонер*
Наоколо и малко встрани
Има гора
Още малко по-далеч встрани
Красиви теласа се спотаили в гората
Нещастието
и съвсем наблизо щастието
Щастието, с кръгове под очите
Щастието, с борови иглички по гърба
Щастието, което не мисли за нищо
Щастието, застинало като бика,
Творение на Роза Бонер.
И до него нещастието,
Нещастието, със златен часовники влак по разписание
Нещастието, което мисли за всичко …
За всичко
За всичко… за всичко … за всичко…
И за всичко
И което печели „почти” всички битки
Почти.'

любимият ни Превер..

"почти" е - хубава, много хубава дума за четвъртък вечер:))

Всяка равносметка ,
навява мъничко тъга,
понякога голяма,
и без измама
понякога още по....:))
Понякога стига и това
да знаем
откъде полъхва ,
лека топлинка,
то сигурен е знак,
че надежда има пак!:))

ще се размисля, ще се зарадвам или ще се натъжа,
но ще си замълча ... :)))

удар в 10.
Е добре де, коригирам. Улучил си целта.

Топлата вода се оказва не чак толкова топла, когато човек я открива заедно с теб!:)
Щом хората не са сами, завличащите дълбини не са така опасни! Любовта е най-чудодейния балсам, за който можем да мечтаем! Преходно е всичко във Вселената...само енергията май е вечно жива...
Ще се преродим! Само дето не знаем в какво!:)Загадки толкоз много има...
А песента е нежнострунна!
След снощния звездопад в душата свети още!
Усмивки за теб!:)))

"Това трябва да е любов",
щом с теб вървя щастлива -
желание, усмивка, зов;
преплетени ръце, молитва...
Докато животът заличи ни,
живея в теб, а ти - люби ме.

Както ми беше отговорил веднъж: "Щом сме двама, страшно няма..." ;)

с възлите, нали знаеш, че съм по развръзването (на оковите не да друго)
ама ще опитам, де, да видим:)

както някой го е казал :
по-добре двама отколкото един , защото ако единия се спъне да има кой да му помогне да се изправи
:)

Много е силно и хубаво стихотворението ти.

За преходността измисленa от тези,
страхуващи да поднесът сърцето си
пред олтара на страстта
и в плен оставят красотата и надеждата
с, която ме дари в нощта.
А приказната фея, ориса мен и теб
на радост , безоблачна, щастлива
прониза с твойто име, душата ми навред..

ако зациклят в застой. И посоките -
многопризмени. Дуалността на погледа-болка.

:) не, че знам.

заради това и още много други стихотворения, Еngy, ужасно съжалявам, че не мога да чета Жак Превер в оригинал.

но и при надеждата се среща дуализмът. От една страна, "Надеждата умира последна.", а от друга, "Надежда всяка тука оставете!"

мълчанието казва всичко, Victoriavselena...;)

вместо удар, да е полъх в 10, Net...;)

има такъв израз, Inel379: "Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед." Може би затова се случва така с откриването на топлата вода...;))

благодаря ти за превода на песента от клипа!
;)

И нека щастието е крачка напред!

Вероятно не съм отговорил така, и изпял...;)) Защото отговорът ми всъщност е част от една детска песничка.

Двама по двама,
ред по ред...
Всеки на другия
носи късмет!
;)))

Само внимавай възелът да не е Гордиев!

Така е, Анди. А ако спъването е по-болезнено и травмиращо, другият да го вдигне на ръце и заедно да продължат по пътя.

Смислен и хубав е коментарът ти. Благодаря!

нека заменим "застой" с "почивка" и тогава раните не ще болят по-силно!
Не, че съм сигурен...;)

Слава...;)
Хубав да е денят и за теб!

..в оригинал и френското му звучене, дам.. представи си, че това любимо нещо долу обаче е българско:))
...А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,
канела в греяното вино
и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.
На обяд турунджавия мед от портокалите
се стичаше в сочни смокини
и ние пушихме сандалово дърво
с капки гъсто борово мляко.
На свечеряване слагахме червените грейпфрути
в кани с горещ карамел
и лягахме
край зелените лимони на нощта,
пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана
с цариградски бадеми
и сочен тишпищил.
А сред уханието на лененото семе и
едрите маслини,
големите нощни стафиди
се топяха
в устните ни
като арменско бяло сладко
преди да съмне джинджифила...

вкусна равносметка е, безспорно:)

заради вкусовата гама, много трудно ми е да си представя, че това любимо нещо е българско. По-лесно ще ми е да мисля, че е дело на наш сънародник, който от бебе живее във Франция, примерно...;))

Сочният тишпищил
ме прави особено мил!
;)))

..
а мен опива лудо виното на есента
и устните ми дълго лепнат
от зелените лимони на нощта....;))

виното на есента
слагам
вино от глухарчета,
но ме опива утринта
на глухонемите
канарчета.

http://images.loonapix.com/1/2/5/8/7/5/12587528664385354.jpg
....;))

тази редакция ми хареса, защото май приличам на Котешкия марш...;)))

Гордиев?
извинете за невежеството :)))

легендарен възел, който никой не е успял да развърже и да стане владетел на Азия, защото такова било пророчеството. И един ден Александър Македонски го разсякъл с меча си... Оттам идва приказката: "Като не щеш сватба, на ти брадва!" ;)))

http://vbox7.com/play:c3d85051 -

това е оригиналният клип на песента с превода.
И този път аз ти ги подарявам,
защото сърцето ми е на хиляди парчета,
както е в клипа, сложен от теб...

Анонимен!
;)

Копирано от:
http://melsun.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/19/tazi-liubov-jak-prever.439377

Тази любов... толкова бурна,
толкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна...
Тази любов... хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо...
Тази любов... толкова истинска.
Тази любов... толкова красива,
толкова щастлива,
така игрива, така осмивана,
трепереща от страх... като дете в тъмното
и толкова сигурна в себе си-
като мъж... спокоен в нощта.
Тази любов, която плашеше другите,
караше ги да шушукат,
караше ги да пребледняват...
Тази дебнена любов... защото ние я дебнехме.
Преследвана, наранявана, стъпквана, убивана, отричана, забравяна...
Защото ние я преследвахме, наранявахме, тъпчехме, убивахме, отричахме, забравяхме...
Тази любов... цяла- целеничка...
Толкова жива още и цяла обляна в слънце.
Твоята... Моята...
Тази, която винаги е била нещо още невкусено
и не се е променила.
Толкова истинска... като стрък,
толкова трепереща, като птица,
Толкова топла, толкова жива... като лято.
Ние можем и двамата
да тръгваме и да се връщаме.
Можем да забравим,
после отново да заспим... да се събудим,
да страдаме, да стареем, пак да заспим,
мечтаейки за смъртта.
Да се пробудим, да се усмихваме, да се смеем
и пак да бъдем млади.
Нашата любов си остава там- упорита като глупостта,
жива като желанието, жестока като паметта,
глупава като съжалението, нежна като спомените,
студена като мрамор, хубава като деня,
ранима като дете...
тя ни гледа, усмихва се и ни говори, без да казва нищо
и аз я слушам треперещ и крещя,
крещя заради теб, крещя заради мен,
умолявам те заради теб, заради мен
и заради всички, които се обичат и са се обичали...
Да... аз крещя заради теб, заради мен
и заради всички други, които не познавам: Остани там!
Там, където си, там където си била преди. Остани там!
Не мърдай! Не си отивай!
Ние, отчаяните, те забравихме... Ти, ти не ни забравяй.
Ние си имаме само теб на тази земя.
Не ни оставяй да изстинем...
Всеки път си все по-далеч...
Но където и да си, дай ни знак че си жива!
Много по-късно... вдън гора,
в гората на паметта
изскочи изведнъж, подай ни ръка ... и ни спаси!

P.S. На любимите си хора пожелавам
здраве и щастливи да са в любовта!

...това е най-важното! И още...
"за щастие
ний двама с теб
вървим" А иначе рано е за равносметка,
щот по принцип мразя разни сметки:)
Поздрави и усмивки!

добре познато ми е това стихотворение на Превер, Анонимен, а и този е по-качественият превод...;)

ги мразя сметките, Вал, защото много място заемат и не ни оставят време за любов...;)

Ръка в ръка!
Поздрави!:)

е, аз развързвам възели всякакви, що не са ме викнали мене:)))
аз с нежни методи, де, не с мечове и брадви:))))

Равносметка тъжна дори за оптимист, че времето уж безкрайно, на всекиму е...крайно късо.

добро определение за щастие, Ия!
Поздрави!

Бастиянова, Александър Македонски не те е познавал. Ти стана известна значително по-късно...;)))

му стигаме на времето, Zaw12929, но то на нас все не ни стига. Може би защото времето е четвъртото измерение, а ние с трите зор се оправяме, камо ли и едно отгоре да командарим...;))

знаеш ли коя е?
по-добре късно отколкото никога!
:)))))
хубава неделя!

Бастиянова!
;)

Ако в живота ти
няма тъга,
как ще усетиш
вкуса на радостта.

Lotos16!
В живота ми има от всичко по малко, но не е заради вкуса...;)

Ми то като ,че ли последното го пише само над една врата или се лъжа!:)))))

ами щом вече го пише, може да се препише и да се тапоса над колкото искаш врати...;)))

Не звучи добре , пък и няма да е съвсем вярно-защо тогава да го правим?:)))))))))

не го правим, ала те го правят! И зад това "те" знаем кои се крият, но какво от това? Играем си на жмичка колко години вече...

ще трябва да ми подскажеш повече за него. или за това как се изпълнява.:)

трябва сама да се досетиш, защото за подсказване пишат единица...;))

много разговорно, майсторе!

ражда идеи, майсторе!
;)