Пребледнялото
от студ цветче
порозовя.

Слънце
скри се в клоните,
плод почервеня.

Вятърът
загуби се в мъглата.
Листът прежълтя.

Сляха се
небето и земята.
Снежна белота.
 

с дълбоки усещания. Поздрави!

добре де, ти можа ли цялата година да я вкараш в няколко думи?!?!
Красива есенция. Ние простосмъртните- на колене

Цял ден слънчогледите
слънцето гледаха.
Надвечер глави уморено
наведоха.
В земята под себе си
погледи впиха -
събраното слънце
на нея дариха.

А тя сок им прати
от свойте недра,
та утре отново
да изпънат стебла.
На слънцето
нейната обич да върнат
щом то с лъчите си
пак ги прегърне...
...
Живот.
Кръговрат.

и на теб, Анонимен!
Благодаря, че се отби...;)

Вapha, пък и надали някога ще мога.
А иначе всички сме простосмъртни...;)

по повод твоя коментар, ще си позволя да цитирам един друг "Кръговрат", който обаче е без заглавие:

ХХХ

Една сутрин
слънчогледите
не погледнаха слънцето.
Обърнаха се на запад,
за да срещнат деня.
Вечерта
някой обра слънчогледите.

Мариета ТОДОРОВА

в зелената трева
под синьото небе
отпускам пак глава
и морни рамене

очите си затварям
нейде пак потъвам
щурците проговарят
и вятъра целувам

Небето е лазурно
като в приказка една
а облаците щури
пак подават ми ръка

и ме Слънцето облича
нежно в своите лъчи
ангел тихо ме привлича
танцувам с нежните звезди

а в очите ми блестят
както всяка нощ вълшебна
две звезди, и всеки път
в Небето искам да прогледна

светът отново се върти
с него бурно се въртя и аз
а моите затворени очи
виждат мечтите си в тоз час...


поздрави сърдечни-
кръговратът е вечен :)

Кръговрат!

"светът отново се върти,
с него бурно се въртя и аз"
Ала внимавай много ти
с световъртежа в тоя час!
;)))

само бяло, Iia, но пак е кръговрат, надявам се...;)

http://min11hetep.blog.bg/poezia/2009/11/10/krygovrat.432916
Едревия, и де тук интригата и клеветата!
Ае със здраве за младите!

не боя се никак вече аз
от световъртежа в този час
и колкот' повече се завъртявам
все по-лесно излитането става
::))))))

един общ подарък за теб
от мене и от Мin Нetep!
Ха, носи си го със здраве,
дорде двата блога обикаляш!
Кръговрат създаваш сам
и изпълваш го със спам.
Босо газиш си през лука,
но на никой не му пука
тук за твойте клевети...
Как не го разбираш ти?!
;)))

щом така ти е по-лесно,
значи, че е и чудесно!
::)))

И е хубаво, но понякога е и тъжно да се върти човек в омагьосания кръг на живота!
……………………………………………………………..
“….Решавам, тръгвам си сега,
но нещо все при него, то ме връща,
и кръговрат – сезон от чувства в моята душа,
и мисъл нежна, тъжно ме обгръща!”
Поздрави от мен, Нenzelski! Много размисъл...

лесно или трудно, все едно е веч за мен
а чудесното сама творя го в своя ден

затова предпочитам в бяло, но сега бях при Монна - разляла е, както казва, летните си емоции.
Приказна е, картината! Вж.

мисля, че е само хубаво да се въртим в омагьосания кръг на живота и това да продължава, колкото се може по-дълго, защото извън него няма живот, Скарлет...;)
Благодаря ти за поетичния коментар!

лесно или трудно, Вasta, все едно не е...;)
По-важното обаче е да чувстваш се добре!

Монна е кълбо от емоции, Iia, и не се съмнявам, че е успяла да ги предаде върху платното...;)
Благодаря за поканата!

С доста оптимизъм си зареден, Henzelski, което много ми допада!
Мисля, че си прав, въпреки изненадите на кръговрата, животът е чудесен:)
Пишеш прекрасно!
Хубава вечер от мен!

При мен все още е ден -
най-вече с вятър зареден.
До вечерта
май има време,
запазвам пожеланието ти
за мене!
;)
Благодаря ти!

в темата за кръговрата,
когато обяснявам на децата,
за промяната в нещата...на земята:)
Може ли?

с тебе няма аз да споря
обаче само ми кажи, мой друже
самото чувстване не е ли спорно
човек не може ли да се подлъже?
мислейки, че нещо е добро
пък накрая зло излезе то
и обратното важи във тоз живот
уж зло е, после - хоп: добро било!

:)))

"1. mamas - Кръговрат...
11:21 ...в природата и в живота...
............................................
п.п. С Краси сте публикували едновременно стихове с едно и също заглавие... Дали е случайно?
Поздрави!"

А това:
"Една сутрин
слънчогледите
не погледнаха слънцето.
Обърнаха се на запад,
за да срещнат деня.
Вечерта
някой обра слънчогледите.

Мариета ТОДОРОВА"

...е страхотна алегория, но колко хора ще я разберат.
Поздрави!

защо изобщо трябва да ме питаш? Тук всички се цитираме един друг...;)))

Всичко е възможно, щом опира до човека...;)))
Казах го!

не, не е случайно! Виж коментари 11 и 13 тук...
А що се отнася до стихотворението на Мариета, виждам, че ти си го разбрала, а това означава, че и други ще го разберат. Колкото - толкова, Слава...;)
Поздрави за теб от мен!

рече и отсече
е, аз отлитам вече
отблизо или отдалече
за тебе поздрави, човече
и прекрасна топла вечер
:))))))

на тебе същото аз пожелавам
и от тук те поздравявам...;)))

прииска ми се да ти подаря нещо любимо, но не знам автора, мисля че беше на Елин Рахнев, както да е, чудно е:)

Не зная как да се държа , когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.
Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.
След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно
вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем,
поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават
седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин
градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и
дюли.
Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата.
Четем списания и вестници. Понякога говорим
за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи.
Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси,
релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия
червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво.
По-облачно.
Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята.
Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони,
кораби, дървета, Събуждаме се много рано. Стоим
така събудени. Прозорците са влажни и безпътни.
Понякога не вярваме във нищо. Особено през март.
Когато светофарите са натежали от плод и от
мушици.
Когато ме обичат се срамувам. Движенията
ми се пръскат по стените. Стените са нацапани
с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми.
Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен.
И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина.
Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази
аристократичност. И зеленината в погледа.
Понякога не ми достигат часове, за да се
сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви
банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям
синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред
гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам.
Играя си с вратата. Не си познавам дрехите.
Дори не зная как да се държа, когато ме
обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност.
Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите.
Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви
излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и
витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея.
С обеците й. И роклята.

някои неща от Елин Рахнев, но не и това, Енджи. Присъединявам се към твоята оценка, независимо от кого е написано!
Благодаря ти!

и гениалността на простотата.

се абстрахираме от гениалността, дали пък няма да остане яснотата, victoriavselena...;)
Хубава вечер!

Препрочитам стихотворението ти, Henzelski, и то предизвиква отново и отново у мен много размисли и желание за поредния коментар. Замислям се, че това е кръговратът в живота и природата, или едно зараждане, път и неговия край, а след това всичко се повтаря. Но ми се иска да го оприлича и с кръговрата на чувствата, които ни следват през целия ни житейски път..., и още и още мисли, които свързвам с твоето стихотворение....

Обичам да те чета,а защо ли -
хубаво пишеш и няма кой да го оспори!:)

Едревия, тоз твой свинкс не ми дреме за него и за взаимното ви вдъхновение. Пожелавам ви да си сърбате попарата и да е вкусна отвсякъде.
Казах ти вече, времето и след края на света мога да дочакам за да видя как мазното ти лицемерие на мас се превръща.
И пиши, пиши, мн ме кефиш!
:D а спама ще го броим в края. Кой ли ще е заразен!

И след толкова хубави коментари(като изключим някой и друг анонимен,но те не се броят,защото не са от нашите :) ),какво мога да кажа,че да не се повтори...Ами хареса ми!Това е!:))

Прекрасен стих,
прекрасна песен,
успял си ти да притвориш
четирите сезона
чрез характерен символ
с прекрасна песен
и в прекрасен стих
:)

през всичките сезони и земни и небесни цветове, в стиховете си обхващаш цялата вселена в толкова малко думи. Красота

Оран е.
Сеитба.
Кълновете дишат.
Класове звънтят
от злато.
И беритба.

когато нечия публикация предизвиква размисли у читателите, Скарлет...;) Радвам се, че това се е случило и с моето стихотворение!
Хубав да е денят ти!

Слята....:)

но не мога да се освободя от усещането за вчерашната дата...(

Мнозина са тук хората, които пишат добре, и аз се радвам, че ме причисляваш към тях...;)
Благодаря ти!

в случая 37, както добре се вижда, сВинксът си ти, понеже се държиш като същинска свиня в бълвоча, с който засипваш тук коментиращите и мен. Нещо повече, ти не само сВинкс си, но и свинктер, Анонимно 0! А няма и какво друго да бъдеш както ти, така и твоите събратя по вид, които asthfghl много точно е охарактеризирал. Ето какво представляваш ти, Анонимно 0:
"Извратен индивид, който по цял ден стои пред компютъра и постоянно бълва идиотски псевдо-интелектуални вбесени тиради по публичните форуми и разни лични сайтове. Мнозина от тези хора всъщност взимат много навътре всичко, което се пише по горепосочените места и считат за свой дълг да заклеймяват всеки, който е несъгласен с тях. Те също така може да си набележат обект, когото да преследват по маниакално-натрапчив начин."
Съчувствам ти, Анонимно 0!

това, което казваш, е повече от достатъчно, за да усмихнеш деня ми...;)
Благодаря ти!

като гледам, ти също успяваш, Basst, което може само да радва мен и всички четящи в твоя блог...;)

Само с теб съм се заел, бавно.
Киснем взаимно, Едрев. На различни места го топим.
:D

на думите е без значение, Dialog, когато прочетеното ни харесва...;)
Благодаря ти за коментара!

имен ден, Мин Хетеп!
И благодаря за поетичния коментар!

само с две думи може да се каже толкова много...;)
Благодаря ти, Galinabg!

въпреки това, Кa4ak, си намерил време да ме поздравиш...;) За мене това е чест!

в случая 49, самия факт, че отговаряш толкова бързо, потвърждава написаното от asthfghl за теб: "Извратен индивид, който по цял ден стои пред компютъра и постоянно бълва идиотски псевдо-интелектуални вбесени тиради по публичните форуми и разни лични сайтове."
А що се отнася до това, че само с мен си се заел, то се опровергава от множеството твои коментари, които съм запазил в предишни публикации. Всеки, който иска, може да види там как обсипваш с хули и обиди коментиращите в блога ми. Така че напразно се оправдаваш, Анонимно 0, за съжаление си!

от краткия поетичен изказ.

кратките стихове, лъха чистота и прозрачност, хареса ми, клипчето също. Ела при мен за да прочетеш нещо за Маргарита Петкова.

За компанията нямам думи!
Но този , дето те тормози, защо не ми го дадеш за конкурса?

мисля,че кръговрата точно уравновесява двете начала у човека,бялото се сменя с черно,черното с бяло и после обратно.Доброто с не-толкова,после злото с добро и обратно.Денят се сменя с нощ,нощта с ден и отново.Вечният кръговрат на живота,метаморфози в природата и у нас самите.Всичко ново в живота е добре премислено старо-пак кръговрат!Стръкчето цвят се сменя със златност в изящество,после старо злато потапя света и сетне го погасява захарен скреж!Кръговрат...Благодаря ти за подтика,останалото-всеки за себе си!Много прекрасна вечер ти желая от сърце :)))

преобразяваща, пазеща топлината на земята, за да се събуди отново през пролетта цялата природа и да стане кръговрата възможен!
С много нежна обич си го пресъздал, Henzelski!
Не само земята се нуждае от топлина през зимата...:)
О! И избраната песен гали не само слуха!:)
Сърдечно за теб!:)

се възхитих от коментара ти, Руми...;)

за поканата, Невена! Ще намина...;)

само ти го давам, ами и ти го подарявам, Рegas08...;)))

Прекрасна беше вечерта ми, благодаря ти!
А този абзац: "Всичко ново в живота е добре премислено старо..." ми заприлича на казаното от Еклисиаст: "Нищо ново под слънцето, всичко е добре забравено старо."
Поздрави, Хоуп!

такива коментари, Inel379, придружени с усмивки...;)

Кръгът на живота!
Цъфтят цветя и прецъфтяват--други цъфтят след тях!
Ражда се човек и си отива--друг се ражда след него...
Когато се слеят небето и земята---ще дойде краят
но...и ново начало.....Поздрави!

край се крие обещание за ново начало, Мileidi...;)
Поздрави и на теб!

Както каза Bapha - "ние, простосмъртните".
Страхотен си!

а както казах и аз по-горе, всички сме простосмъртни...;)
Благодаря ти!

Не го приемай като ласкателство, но ти се възхищавам. :)

Вlacktears...;)