В последния ден на октомври
за двама ни правя букет.
От твоите съмнения
отломки жълти сбирам,
покълнали във стъпките,
с които си отиваш...
Но не от мен.
Поне не още...
А от шансоните на Жо Дасен
със цвят червен
изпадали са ноти.
Така добре се вписват
в твойте страхове,
разнежват ги,
разлистват
и подир теб подсвиркват...
Една хлапашка серенада.
В последния ден на октомври
си мисля с усмивка за теб.
Вместо букет.

благодаря ти че споделяш с нас стиховете си. Те са толкова красиви, пишеш толкова красиво и необикновено за обикновените неща.

!!!!!!!!
Не, че жълтото е любимият ми цвят, и не, че разбира главата ми от поезия, но това тук е толкова красиво...
Благодаря ти за настроението , което ми достави...хем ми е малко тъжничко, хем ми е милно...
Благодаря ти!
Прекрасен стих!

Много мило, Хензел!

че ти е подействало добре, Victoriavselena! Тук вали сняг, който никак добре не ми действа, но твоят коментар ми подобри настроението...;)

поезията се разбира със сърцето, а ти си доказан сърцевед в прозата...;)

мило, Анонимен...;)))

Каква нежност! Пък и в събота сутрин....Прекрасно!

В последния ден на октомври
ти благодаря,
за Жо Дасен и за твоите слова,
които докосват моята душа :)
Благодаря Хенз,много свежест в последния октомврийски ден!!!

ХЕЛ, ПРОСТО ВЪРХОВНО В СТИХ!
И ЕЛА ПРИ МЕН ДА СЕ ОТКРИЕШ В ЛЮБИМИ ТВОРЦИ..ХАЙДЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Червеното в хлапашка серенада покълналото жълто в оранж превръща. Колко подходящо за октомврийско помахване, помисли Маря Иванна, видимо разсеяно отпивайки от чая си.

––––––––––––––––
Почитания Вам , поручик ! :)))

пък си мислех, че днес 1 ноември,
но явно съм в грешка, както обикновено
;)))

а сега един съвет
ще си позволя
най-добре й подари букет
но от живи цветя
че веднъж откъснеш ли цветята
повяхват и умират вече
и не носят свежест на земята
живи нека са, човече!
:))
покрита е с опадали листа
пред къщи моята поляна
аз казах, че тъга ми носи есента
и за лятото копнея пак, отрано
;))

поздрави, чудесен стих!

Най-трудното стихосложение, а го правиш толкова... ловко! Чудесно е!

Денят е последен
за този октомври.
Не тръгвам.
Все още.
Зоват ме огнища.
Букет от листа
оставям
пред прага -
за друго начало.

май не правиш разлика
между похот и приятелство.
По-важно е интриги да плетеш,
макар представа да си нямаш
как идеи се споделят
и в стих се претворяват.

Жив и здрав да си там, откъдето злобееш!

съботата ти, Galinabg!

за коментара, Мmagy!
;)

есенно настроение в един почти зимен ден, Джу...;)

ту червено, и чаено-зелено звучи във серенадата хлапашка", помисли си поручикът, загледан в парата, издигаща се от чашата с чай на уважаемата Маря Иванна...;)

какво ще помислиш за днес
и затова изпратих ти вест
да не бързаш със ноември,
че снегът ще завали,
както, Баста, през декември.
Я, навън ти погледни!
;)))

вместо ловко
да го правя...топло!

Чудесен ден ти пожелавам, Blacktears!

и в моя блог подлежиш на изтриване, както и тук :)

ще станат първи", о, Mин Хетеп!
;)))

Анонимното 0,
нали не може нищо друго,
освен да интригантства
гнусно,
поне да правеше го
по-изкусно.

с Анонимното 0 говори,
камо ли пък да спори...
Всяко негово творение
подлежи на забвение!

И ловко, и топло, и силно, и... и...
Красиво.

Благодаря за пожеланието, подобно. :)

като бързам сега
по-бързо ще мине
и зимата зла
а може би греша
не е зла, горката
дали да не я утеша
с потупване по главата?!
:))
.......

съвет след съвет
с тях пълна съм аз
като юнак напет
ви казвам в тоз час
(или по ми върви
да съм мъдра старица
с побелели коси
и препатила главица):
на интригите не се отговаря
че още така разпалват се те
туй е мойта мъдрост стара
а не е ли тя мъдрост на дете?!

:)))

как красиво изпращаме октомври,моят месец,с любов,с цветя,със всичко,което ни пълни душата...Продължавай да си мислиш за някоя с усмивка,без любов в света е скука...какво да ти кажа освен- благодаря за удоволствието да прочета нещо толкова хубаво в съботния ден :)

Стихът ме провокира -
Няма да скрия,
мисля от сега,
за ходя за листа,
да сложа ги в дома,
да взема малко и боя-
картина да опитам,
плахо да сътворя-
дано красива е като стиха!
Усмивки като есенни листа
да греинат -жълто червени
върху листа!:)

към този чуден стих бих допълнила розите от есенни листа
http://www.momentofpeace.net/wp-content/uploads/2007/12/015.jpg
гарнирани с изкусителното излъчване от Sabzi
http://www.piersidegallery.com/artists/sabzi/sz2006b-loveandpoetry24x48.jpg
и аромата от Willem Haenraets
увивам усмихнат ноември:)

с още любими шансони към Жо Дасен
Je T'aime... Moi Non Plus
Isabelle
Nathalie
toi Mon Mec a Moi
Tombe la neige
Je suis le meme
Adieu Mon Pays
L'hymne l'amour

В последния ден на октомври
си мисля с усмивка за теб.
Вместо букет.

В последния ден на октомври,
прегърни ме нежно ти
и стопли моето сърце,
с букет цветя ме посрещни,
докосни ме плахо, и ме целуни.
Поздрави! Прекрасно е, колко красота има, и тя е за всички които обичат и които са влюбени. :)

Eх, Henzel :))) Чудя се дали стиховете ти действат заразно, та белким някой освен есенна усмивка ми подари и един истински букет в тази тъжна дъждовна есен:)

В последния ден на октомври си сътворил страхотен букет от чувства, гарниран с чаровна усмивка!
От твоите стихове винаги лъха много нежност и красота, и е голямо удоволствие да прочета нещо от теб!
А каква ли е тази жена, която те вдъхновява да пишеш така хубаво?!
Поздрави от мен, Henzelski!!!

ти благодаря, Вlacktears!

дълбоко се съмнявам, че на интригите тук някой обръща внимание, точно както и ти, и аз, и мнозинството блогъри подминаваме такива и подобни на тях злобни подмятания в другите блогове. Но нали, човешко е да ти писва от простотиите, най-вече анонимни, и да им отвръщаш отвреме-навреме, преди да ги изтриеш...

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, 'га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе", -

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то 'га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

което си мисля, Хоуп, е, че се чувствам добре, когато на теб или на когото и да било друг ви стане приятно от моите писаници...;)

не пристъпваш плахо към платното, Илиана, или поне не ти личи плахото...;)
Усмивката ми за теб! ;)

коментарът ти и препратките в него са едно превъзходно допълнение към моя постинг.
Благодаря ти!

твое "Ех, че хубаво се почувствах, стопли ме!" стопли и мен, Нина!
А красотата е и за тези, които не са влюбени и които още не обичат. Просто за всички е красотата...;)
Поздрави от планината!

Анонимен 31, есента е дъждовна, а при мен днес беше снежна. Но нито ти, нито аз имаме истински букети. А не ни и трябват. Достатъчно е, че имаме сърца за тях...

:)

в последния ден на октомври и през всички останали дни ме вдъхновява красотата, която срещам в реалното и виртуалното пространство. Вдъхновява ме допира до чувствата и вълненията, скрити в постингите, публикувани тук и другаде. Вдъхновява ме тъгата и усмивката, блаженството и протеста, любовта и омразата, щастието и нещастието... Вдъхновяват ме нещата от живота и хората в този живот. И си мисля, че не само мен вдъхновяват те...

ли е това или Ботев, Мotherboard? А може би кой както го разбира...;)

човешко аз не знам какво е
не си забравил, че съм птица?
и на човеците отгоре
аз гледам, с грейнала душица
:))))
дерзай, приятелю, и умната, сега
и утре, всеки ден, докрай
и да се срещнам пак когато пролетта
ни се усмихме слънчево през Май...

:))):)

не препратки има в този линк, а една цяла съкровищница.
Благодаря ти, че ни запознаваш с нея тук!

слънчево е утре, до утре, Бастиянова!

утре, да, дано да има на света
повече любов и мир и топлина
нека да е по-добро от днес
а студа да е от вятъра отнесен

:))

Върна ми спомен.

Много ми хареса стихчето!Хубава вечер !

salut, henzelski :)

Благодаря за парченцата слънце!:)))
Хубава вечер и честит празник в аванс!

написал си го така, сякаш не очакваш да се върне, въпреки че Тя много би искала...

Жълтото е един от любимите ми цветове, що се отнася за цвята. В тях е скрито слънцето.... Подари и освен един букет от есенни листа и много жълти хризантеми на тази твоя приказна жена...
:):):)

Бастиянова!
;)

ти е върнало спомен, Рустам, добро е...;)

Рустам е върнало спомен, тебе те е усмихнало, Вobsun123, какво по-хубаво от това...;)

Elpidaa!
;)

добро утро и от мен!
И честит празник, разбира се...;)

Хензелски!
;)

О, меРси, меРси!
:))

Вече знаеш, че е добро :))) .. поздрав и от мен!

това е само едно стихотворение, а "Тя" е тази, която ти искаш да е...;)

Вasst...;) Почти същото и други са ми го казвали, но не за хризантеми, а за рози.
Според мен, слънцето е във всяко едно цвете, както и всяка една жена е приказна. Неслучайно ти казвам това в едно изречение и спирам дотук...;)

позакъсняло Добър ден и от мен, Бастиянова!
;)

моля, Doriana!
;))

ала го научих от коментарите, Рetra111222...;)
Поздрави за теб от планината!

- Добро утро, съседе Топалов !
- Добро,добро ама със слана. И какво прочее събирате в сламената си шапка ?
– Есенни листа, съседе. Летели са.
- Ето Ви гребло, де ! Съберете ги на купчина в горния край. Летели били ....
- Есенни клади не ми допадат, някак и всякак , Топалов ...

–––––––––––––––
Маря Иванна поздравленията си поднася Вам Поручик. Закачени за кленови лиса. :)))

ето тука мойта есен
за теб, приятелю поете
придружена тя с песен
и с малко слънчево цвете

:))

http://www.youtube.com/watch?v=ZPbz6r-0TFs

Маря Иванна, поручикът приема закачените и закачливи поздравления, благодарейки ви покорно, като едновременно с това се възхищава как умело сте забили съседа Топалов, който сякаш е гвоздей, в киселото мляко на сланата!
;)))

Благодаря за твойта есен
и придружителката-песен!
Живота правят те по-лесен.
;)))

животът и да не е лесен
добре е пак да има песен...
че песента, тя цяла е магия
аз нови светове желая да открия
туй няма как да стане, без крила
а песента, о, често дава ми ги тя
:)))):

тя твойта работа стана:
Хем летя си, хем си пея,
сто години ще живея!
;)))

това само да се чува, да!
ако поне съм малко допринесла
за щастието ти с моята песен
какво по-добро от това

:)))))))
топла и уютна нека е нощта ти
макар че тук е студ и мраз
а още утре заран ще изпратя
Слънцето, да грее за всички вас
:)))))
дано само успея аз...

http://www.youtube.com/watch?v=ZjgzP9VwRVo

В последния ден на октомври
си мисля с усмивка за теб.
Вместо букет.

за теб си мисля, Жана,
макар че веч' ноември стана!
;)

на една хлапашка серенада, наситена с живот!
Най-прекрасният букет, чийто любовен дъх омайва...:)

да си тази вечер, Inel379! И не само...;)

Харесах си това стихотворение с Жо Дасен. Хубаво е, а и музиката му е свежа ....има нещо меланхолично-поетично...

оздравя ли, Илеана? Ако не си, слушай Жо Дасен! Оздравява...;)