Щастието
днес размести буквите си
и в слово гъгнещо
се преобърна.
Опитах се да върна
предишния му вид,
ала не помнех,
той какъв е.
Опитвам се да си припомня,
заслушан
в словото неразбираемо,
което вчера
сякаш
беше щастие.
Поне на вид.

Щастието е неуловимо понякога, като летен бриз или слънчев лъч, но можеш да го съхраниш в спомена!
:)

звучи това: "Щастието е неуловимо понякога", Веско...;) Означава, че във всички останали случаи е уловимо. Ама голяма гоненица ще падне...;)))

Толкова е силно и пронизващо, навяващо тъга и много мисъл!
А песента е невероятно хубава и подходяща!
Хубава и нежна вечер ти желая!

''Щастие''
П.Енев..............
''Бягай! Бягай срещу мен!
И скръбта ми ще се свие
от запаления вятър, който с тялото си сееш.''
Ти гониш....Краси :)
Иначе--поздрава го знаеш!

Какво е щастието, brother?
И можеш ли
със думи две
да го опишеш?
Дали е в нас
или във форма
е облечено
от думите фалшиви?
И не е ли то
за всекиго различно?
Една усмивка
или роза,
сияние в очите
на човек,
когото искрено обичаш?
Или просто
всеки дъх,
поет и днес,
възможността
пред изгрева
да коленичиш?
Какво е щастието
всъщност? ;)

Щастието не е мираж, който привлича погледа ни. То не се вижда, а се усеща...
Поздрави!

и за тебе, Скарлет!
Радвам се, че ти е харесало "За щастието" и ти пожелавам да го имаш...;)

да гоня щастието, Еliana,
дъх не ми остана...
Срещу мен не ще да бяга
и затуй цървули стягам!

Усмивката ми за теб! ;)

че с две не мога, систър...;)))

Ако щастието е във нас,
къде ли, систър, се скатава?
И ако викна с пълен глас,
дали във мене ще зашава?
;)))

Мirandolina, кой ще да е авторът. Ала уверявам те, нямам нищо против щастието всеки път да ме побеждава. Обещавам да не мрънкам, нито пък да се оплаквам! ;)))

приятелю Томич, но се и вижда, когато се завижда на чуждото щастие...

Докато само буквите размества има надежда..
Поздрави за с красивите слова и невероятната песен!

Ако то не дойде,
па шъ дода аз ;)
Нал' съм си Хетеп -
има мнооого и за теб! :):):):):):):)

http://www.youtube.com/watch?v=nR3Ny0tgHfc&feature=fvst

За просветлението

При учителя Суйво дошъл ученик, когото отчаянието било докарало до сълзи.
- Ще трябва посрамен и разочарован да се прибера у дома, -
казал той, защото не можах да се справя с поставената ми задача.
Три години по-рано Суйво му казал да медитира, докато чуе звука от пляскането с една ръка.
- Почакай още седмица и медитирай непрекъснато, - посъветвал го Суйво.
Но просветлението не идвало при ученика.
- Опитай още една седмица, - казал учителят.
Ученикът се старал много, но напразно.
Минала още една седмица. Отново нищо. Отчаяният ученик помолил за разрешение да си тръгне,
но учителят му предложил да остане още пет дни в медитация. Те също не донесли успех.
Тогава учителят казал:
- Медитирай още три дни и ако отново не се получи, по-добре се самоубий.
На втория ден ученикът бил осенен.

Из “ДЗЕН ПРИТЧИ”, издателска къща “ЛИК”, София, 2006

Завиждаме - да, но не виждаме дали това е истинско щастие :-)...

Lagrima,
но е незрима.
;)

върши работа, Мin Нetep, както е видно от примерите, които даваш...;)))
И все пак не съм съгласен с методите на учителя Суйво. Три години медитация за нещо толкова елементарно си е направо безумие и чиста загуба на време. Ако аз бях учителят, още през първия ден на тези три години такъв шамар щях да извъртя на ученика, че да му писнат ушите и от раз да чуе звука от пляскането с една ръка...;)))

кокошка патка ни се вижда", Томич, казват умните хора за завистта...;))

добронамереността и шегата ми, Краси.

Според мен идеята в дзен притчата е съвсем друга -
когато нямаш стимул, си губиш времето,
а щом ножът опре до кокала, тогава намираш изход.
Явно всичко е въпрос на гледна точка...

Поздрави и много хубав ден ти желая от сърце! :)

Приемането е с широка усмивка, систър! Май имаш проблеми със зрението...;)))
Откога подтикът към самоубийство се нарича "стимул", според теб?

в дзен НЕ е буквален, brother :) Както и в разговорния ни език се употребява "Ходи се гръмни", но едва ли този, който го казва, го мисли в действителност. И след като търпението, постоянството и упоритостта в придобиването на знание в даден частен случай не върши работа, значи е необходим и "частен" подход при конкретния ученик. То не от всеки става такъв ("От всяко дърво свирка не става")... Дали изобщо може да се търси някакъв буквализъм при ДЗЕН? :):):)

Колкото до зрението - може и да имам проблем: "Аз съм късоглед и пея в хора" - имаше реплика в един български филм :) Кой с каквото си е надарен и ощетен... "Господ дал, Господ взел" :):):)

Май днес ме избива на цитати :):):):):):):)

Защо ли Енигма бушува в съзнанието ми?!!!:)))

и да приказваме, систър, този частен подход ряпа да яде пред един най-обикновен шамар...;))) Да се чудиш и маеш, защо учителят е карал ученика си три години да медитира, когато е можел да го "стимулира" още на първия ден. Ама то неслучайно столетниците са най-много в Азия. Толкова излишно време имат, що пък да не изгубят някоя и друга година в напълно безсмислени дейности...;)))

"енигма" означава "загадка", Владо, а загадъчното привлича...;)
Поздрави от планината!

то понякога един шамар на място и о време
върши много повече работа от някаква си
стогодишна медитация... ;) :):):):):)

към една от своите книги Селинджър казва, / цитирам по памет /: "Всички знаем как звучи пляскането с две ръце. Но кой е чувал звука от плясък с една ръка..."

...............със закъснение-поздрав с :)-ки!

наистина?
Днес сме щастливи от едно, утре, може би от друго!
Пожелавам ти още тази вечер една красива усмивка на любимата да те ощастливи!:)))

вечер, Еliana!
;)

Енджей, с усмивка!
;)

Това...в широкия смисъл на думата...
Понякога съвсем дребни неща могат да ни правят тъжни, което е друго. Човешко е да се чувстваме неудовлетворени, да търсим, да искаме, да се стремим...но това не е нещастие.
Щастливи сме, че сме живи, че обичаме, че имаме днес и очакваме утре с повече надежда от днес!
Усмивка на благодарност за теб!:)

и от мен за този коментар, Inel379!;)

ми стана тъжно

що така, Уффи? А казват, че щастието е заразно...

си ти, Хензел! Ееееех...:))