"Може би"
е между "Да" и "Не" -
точно по средата.
Ако аз или ти
наклоним
повърхнината,
до кое ли "Може би"
ще се доближи?
И дали
не ще да се отдалечи?
Може би не може
то
и стои си по средата,
докато повърхнината
преобърне се
надолу със главата
и ни раздели.
Може би...

"Може би"
се колебае
между "да" и "не".
"Може би"
е нещото,
което все не знае
да бъдеш
туй,
що сърцето ти зове
или да презреш
мечтите си
и сам
да се поставиш
пред съдбата си
на колене.
"Може би"
изплъзва се,
когато
другият
решава вместо нас.
Или когато
съмнение
разяжда
вътрешния глас -
шептящ...
Кое е по-достойно
за душата:
"може би"
или "ДА СИ"?

http://www.youtube.com/watch?v=NoKqL74T5X0

http://www.youtube.com/watch?v=ncE3CvOBNN0

Хубав ден! :):):)

...е колебание.
Несигурност.
Изчакване.
(Какво ли чакаме?)
Отлагане
на неизбежно
"не"
когато шепне ти
сърцето
невъзможно
"да"...

Хубав ден!

Хубав стих!

Така ли? :))

може би но не и да
кво ли всъщност ще рече
прасто крайности дели
гони твърдо НЕ ...

"...!"
:)

Но и много, много тъжно!!! Но този път съм много оптимистично заредена и искам да напиша, че животът ще бъде тъжен и ще е пусто, ако липсва онази част, без която „животът губи смисъл”... любовта ... липсата да има някой до теб, да знаеш че този някой го е грижа за теб, съвсем друго е когато се гушнеш като изплашена кошута в него, и се почувстваш някак си сигурна, като че ли нищо не може да те нарани, като че ли светът е прекрасен и не те вълнува нищо друго...И ми се иска стихът ти да завършваше
“ И повърхността запазва своя баланс, защото те са заедно, винаги и до края на живота си!!!” Но и твоето “Може би…” мисля, че оставя една вратичка, за нещо по-красиво!!!
Поздрави от мен, Henzelski!!!
Удоволствие е да прочета всичко написано от теб!!!

е може би защита
от лесно казаното "Да"
и отказващото "Не".
Щом обаче се запиташ,
тъй ли е или не е,
слънчице намига ти
и отвръща: "Може би..."
;)))
Лек ден, Мin hetep!

е може би надежда
да се случи нещо или не.
Ако случването ни зарежда,
то неслучването ще ни разреди.
А кое е по-добре,
знае само "Може би".
;)))
Да се надяваме, Мamas!

Romanov...;)
Хубав коментар!

Анонимен 4!
;))

твърдо тук омеква,
щом се включи "Може би"!
Дето текло е - не теква,
а запушва се... Уви!
;)))
Алби, меко време ти желая!

и за кьоравите като мен, Анонимен 6!
;)

в живота, станах треньор за взимане на решения. За да е ясно - черно бяло, да или не. :))) Шегувам се, ... може би...

стиховете завършват, както си искат, Сkarlet, аз само им слагам препинателните знаци и то ако те ми разрешат...;)))
Поздрави и за теб!

ме е научил, Victoriavselena, че колкото по-ясно е едно нещо, толкова по-скучно е то. Така че дано се шегуваш...;)))

Може би, пак трябва да го прочета..но не сега.

Хубав стих!
Нека не се преобръща,а само да се наклони,търсейки отново равновесието!
Хубав ден ти желая!

те и затова много ми харесват!!!

пак ще дойдеш тук,
Лоли!
А може би не?
Ще се разбере!
;)))

само да се наклони?
"Може би" отвръща: "Може би..."
;)))
Хубав да е денят и за тебе!

Сkarlet...;)))

ще кажа, от личен опит...
че когато някой влезе в сърцето ти, и ти държиш да остане там, както и да се преобърнат повърхностите, "раздялата" остава само външна (което пак не е малка раздяла, де)...но пък под повърхността нещата са необратими (т.е. могат да бъдат необратими), както казах ако държиш този някой да остане в сърцето ти...:)
на мен такова нещо ми се случи..точно преди година (минус 4 дни, за да бъда точна ):)
как ли не се въртяха повърхностите, как ли не се сукаха, ум да ти зайде, и свят да ти се завие...
обаче е необратимо...

поздрави, Хензелски!
и успех, приятелю!

ето и последното ми творение :))

http://www.youtube.com/watch?v=B63GHIGuAVo

е почти нерешимо, Поете! Почти като къщичката над бездната в "Треска за злато" ;-))) Понякога зависим и от външни обстоятелства. Привет!

примерите са два вида:
или остава, или си отива.

Много облаци в твоето последно творение, Вasta. Лятото си отива и това си личи...

външните обстоятелства зависим само отвън, Тили-Лили...;)
Добро утро!

отърване от тоя дуализъм, а!?

а знаеш ли, че най-добре се лети, когато има облаци...:):)))
тогава е най-красива гледката...
та затова съм наблегнала на облаците, то не за друго...
а, лятото не ми се иска да си отива, ама хич!

както и пристигането, на лятото и есента не зависи от нашите желания, ама хич не зависи, Бастиянова...;)))

Добро утро на ден красив!!!

може би да
тик-так,тик-так
може би не
тик-так,тик-так
а часовника на времето
тик-так,тик-так
може би към следващото да
тик-так,тик-так
а може би към следващото не
тик-так,тик-так
ах ,
ах,само времето ни да не изтече
между да и не
тик-так,тик-так
Не се колебая,а казвам Да е хубав новия ден и за теб и за мен :))))

весел да е той, денят...за теб, Лоли!

денят се колебае,
дали да бъде хубав или не.
Аз мисля, че и сам не знае
и ще си бъде, к'ъвто е...;)))

Усмивките ми за теб, Мmagy!

“Може би” е граница, която
“тук и днес” задържа ни... за миг,
в който няма минало... навярно
няма бъдеще, но няма и лъжи...

“Може би” е времето за избор,
стъпка над един невидим праг,
който да преминеш, ако искаш...
или да погледнеш пак назад...


Поздрави и хубав ден! :)

коментарчето ти, Ваня! Хареса ми...;)

Много весел беше, ама свърши.
Сега вече трябва да си пожелаем весела нощ, може би?! Ако повърхнината се наклони към "да" - ще е добре и ще ни доближи, може би?! Ако е към "не" - ще ни отдалечи, а ако се преобърне надолу с главата...няма да ни раздели, ами ще ни намести мозъците и знаеш ли колко по-хубави стихове, ще започнеш да пишеш а аз ще пускам..страаашни песньовки?! Може и да ни заболи малко, но нищо, нали болката ражда шедьоври?!
Усмивки!
Сега вече чакам бурни аплаузи за стойностния ми коментар, поете мой!!!!!:))))))))))))

Жалко, няма те..!
Ще прочета отговора, чаааак в понеделник..защото си тръгвам вече.
Какъв ли ще е? Между "да" и "не" може би? :-)

не е свършило, Лоли, животът продължава - ту тъжен, ту пък весел...;)
Да си пожелаем каквото си искаме, викам аз...;))

Повърхнината
накъдето да се наклони,
дълбочината
си остава кат' преди...;)))

Болката болка ражда, Лоли! А шедьоври само кулинарни зная аз и понеже време стана за вечеря, пожелавам с пълен глас: Лека да е вечерта за всички вас!
;)

започва с нищо
и завършва със усмивка.

е въпрос на гледна точка...
ама хайде да не споря сега ;)))

Всичко е
въпрос на гледна точка!
Да дадем
на есента отсрочка...
Лятото да си върви
до декември почти.
Чак тогава, ей така,
да се включи есента.
Зимата да продължи
двадесет и осем дни.
Да не ни студът засегне
е въпрос на точка гледна!
;)))

от мен аплодисменти, хей
нека винаги да има топлина
и все сърцето нека пей
лято ли е или зима над света
а аз обичам в мене -
в сърце ми Слънцето да грее
да е душа ми пременена
в Светлината да живее
и Слънцето не пускам да си иде
дори когато зима е навън
че ми е много, много свидно
обичам Го, наяве и насън...


:)))):))

повърхнината, може би, но не и може би повърхнината ;)

колкото сме в състояние да носим...То е очакването, без което не можем...То е въздухът, дето ни помага да свикнем с другото...дето пък не искаме да го чуем...Може би...:)

http://www.youtube.com/watch?v=KYCcQ5ghsmA&feature=related

Удобното, уклончиво "може би" срещу двете категоричности "Да" и "Не".
Да поемем ли отговорност или да не поемем.
С "може би" се става политикан. С "Да" или "Не" според случая - държавник.
Така е не само в обществения, но и в другите сфери на живота.

голямо закъснение
чак сега отговарям.
Моля за извинение!
И друг път
ще се повтаря...;)))

Нека Слънцето да е с теб и баста!
;)))

хи-хи-хи,
но може би
повърхнината
в себе си съдържа
едно-едничко
"Карай да върви!"
и затова
не се удържа...
;)))

Inel379, а може би не...;)

може би и ти
съвсем случайно мина
в този блог
след толкова години...
;)))

на живота най-различни,
щото тъй му подобава...
"Може би" навярно ни спасява
от безсмислена категоричност.
"Може би" уклончиво е, зная!
Но пък то не се прекланя
пред авторитетни "Да" и "Не",
нито пада "Може би" на колене!
Ако утре се отметнат "Не" и "Да",
както става си обикновено,
"Може би" ще ги погледне със тъга,
и ще остане ни убежище последно.

Поздрави, Еnige! ;)

Всичко е вярно. Трябва да се разглежда всеки казус внимателно сам за себе си.
Но и можеби-то не трябва да става нашият нов вид категоричност.
Светъл ден Кръстовден на всички!

априори, не е категорично! А и ти сама казваш, че то противостои на двете категоричности "Да" и "Не", Еnige, откъдето тръгна и моята пледоария...;)
Светъл Кръстовден и за теб!

Само имах предвид, че ако стане етикет за човека, то някак много непоклатимо се лепва за него. И "категорично" се свързва с този човек.
А когато се ползва с мярка 'maybe-то" дава повече свобода, докато човек налучка истината. За което си прав, и ти го казваш.

"може би" е доста поклащащо се ту към "да", ту към "не" и много трудно би станало непоклатимо, Еnige, за да етикира някого. Така че щем-не щем го ползваме с мярка...;)

Съгласието потвърждаме със " да "
и всички го приемат еднозначно.
Но отговорът " не " от устата на жена
мъжете често го приемат многозначно !

благодаря :)

когато "Не" е с удължение, като например: Нееее... Не, амаааа... Не, ноооо... Не, обачееее ако...
;)))

нищо, Вasta...;)