Очите ми жадни
прегръщат те,
полепват по тебе,
синьо се впиват
толкова жадно,
че те размиват.
Овали, извивки
попиват
в пръстта,
израстват цветя,
земята опръхва...
По слънчев лъч
размитите очертания -
бледа омара -
се катерят нагоре,
скриват се в облак
с омекнали колене,
а вятърът го влече
на пориви към морето,
което отдавна те чака.
Дъждът идва
като облекчение,
но само за миг.
Рисуват капките силует,
той
все по-плътно
се очертава,
дъното тегли надолу,
пяната залива отгоре...
Мъртво вълнение,
оживяващо с изгрева.
Като риза се свлича
бялата пяна по теб,
като въздишка...
Боси стъпки по пясъка,
който
бавно изтича измежду
пръстите.
Затваряш очите ми...

Всеки коментар под този стих би бил слаб!
...мълча и се наслаждавам!!!
Благодаря ти!

хубаво е да ти омекнат коленете...!!!

Еlpidaa! Ценя твоето мнение, ти знаеш...;)

случвало ти се е май...;)))

пожелавам го на всички!!!.............!!!...........!!!........:))))))))))))))))))))

Само човек, преживял толкова силни чувства, може да сътвори нещо толкова красиво!!!
И на фона на тази песен, изпълнена от любимия ми състав, мога да кажа, че е докосващо до всяко сърце!!!

и много прилича на моя свят:)):
в моя свят също има морето, слънцето, небето...
аз обаче, не обичам да ми омекват коленете...
ама кой ме пита :))
а знаеш ли, че със затворени очи се вижда най-добре?
когато са ми отворени очите, съм сляпа, не знам за теб...
а тази нощ сънувах един много странен сън и ще ти го разкажа, щото и в него има някои елементи, които и в твоето стихотворение ги има..
бях на брега на морето и исках да плувам. и влизам. обаче едни вълни като се издигнаха...ама така бяха красиви...и почнаха да ме заливат...
аз обаче (нали шопите сме тъпи и упорити) влизам все по-надълбоко и по надълбоко...
и понеже нямаше как да оцелея в тези вълни...накрая излетях.
вятърът не беше много благосклонен към моя милост - птицата...и ме събори обратно в морето.
обаче не потънах, лежах си в морето сякаш съм в леглото си...
накрая някой дойде и ме извади.
това е сън, а ето и реалния ми свят:

босоного момиче
по пясъка тича
с вятъра играе
на воля мечтае
танцуващо дете
на самотния бряг
протяга ръце
към Небето и пак
птиците милва
с жадни очи
звездите закичва
в своите коси
тръпнещо очи затваря
пее с буйна жар в зори
а вятърът и отговаря
тя цяла къпе се в мечти
и крилете си бавно разгръща
безмълвно отлита в нощта
а денем я Слънце прегръща
облича я пак в Светлина...

поздрави, Хензелски!
Слънце ти пожелавам!

явно имаме сходни вкусове :)
Скорпионите ги любя и аз :))
имаше един период, в който моите хора бяха луднали от мен...
денонощно, братче, Скорпионс...
ей тва го обичам от дете...

http://www.youtube.com/watch?v=3uNyPefjS88

мен ме разтапя, направо е божествено!

Пяната
разстила се по теб
с мехури на шампанско.
Вятърът
се слива с брегове
на изгрев,
залепнал
с двете си ръце
по силует
ефирен;
докосва дъното
на мъртвото вълнение,
издига се
и зашептява
в цветове,
възкръснали в омара...
По мокрите нозе
пясъкът,
обагрен с теб,
възражда
жаждата.

Поздравявам те с това :

далеч да те изпратя искам
с вятъра
и да те върна с мислите си
в утринта
да те прегърна нежно
със душата си,
и красота със теб
да споделя
на бряг вълшебен да намеря
пристан
далеч от болки, радости,
зари,
там времето ще бъде спряло
и ще сме само аз
и ти
солта от устните ти ще изпия
от ръковините венец
ще ти сплета
в прегръдката ти пламенна
ще скрия
копнежите потъпкали
страха
а после във вълните
и небето
ще се загуби твоето лице
но с мисълта за тебе
във сърцето
към слънцето протегнал съм
ръце
~~

Бях забравила, че Скорпиънс са страхотни и че песничката, която ме накара да ги заобичам е именно Holiday-:) Стиха ти е страхотен, много ме радват постингите ти! Поздрави!-:)

Скорпионскосиньо с риза от бяла пяна и бродерия от дъждовни капки... Красота!!! @@@@@@@@@ Цветя от мен за теб ;-)))

Дъждовни капки в душата..
Красиво е!
Усмихнат ден!

Много, много силно и образно стихотворение. И с много пластове под текста....Браво!

към твоето пожелание, Владо!
;)))

очите, Бастиянова, за да не я размият те, преди сливането...;)
А аз някой ден ще ти разкажа един мит, елементи от който има в стихотворението ми. Митът за Афродита...;)

все още ми харесва "Still loving you", Вasta...;)))

През пяната прозират
овали и извивки,
а устните откриват
слънчеви усмивки...
И пясъкът - обагрен
от времето, което
като нощ припада
покорно във нозете ти.
;)

майтапя се, когато ти се отвори малко време :))
аз съм много боса с митологията, ( по принцип съм си боса:)))

е, всъщност ме обучаваха в Тракийската митология известно време...ама нещо не успях да я схвана както трябва...:))

със сигурност ще ми бъде интересно дас чуя за Афродита!
ще чакам да ми разкажеш :)

а аз те поздравявам ето с това:

От полъха се раждат ветрове
за спомени, потънали във сажди.

А полъхът от пеперудени криле
в какво, кажи ми, се преражда...
;)

братчето Хензел изпраща привет на Тili-Лили и цветя от Тайната градина...;)

в деня
и нощта
нека има
за тебе,
Lagrima!
;)

Илеана!
Да пием на екс
за текст
и контекст! ;)))

да те пропусна, Сkarlet!
Всеки човек по всяко време може да сътвори красота. Която да докосне всеки друг...;)
Пожелавам ти красива вечер!

чакаш, Вasta, ето ти линк за начало:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B0

отивам да чета и да...помъдрявам :))

вече казах, това е само като начало...;)

Автор: henzelski Категория: Изкуство
Прочетен: 173800 Постинги: 181 Коментари: 6740


181 разбъркани ..но подредени в красота и сякаш хвърлени на жар за да горят в сърцата ни!

не е зле...чудя се дали наистина са се случили тези неща...и дали точно по този начин са се случили, както са описани...

разбира се, давай още, когато можеш :)

йеееееее! Ти ги метна като пържоли на тая жар и вместо да горят, те само запушиха апетитно...;)))
Благодаря ти, приятелю!

това е митология, Вasta, и място за чудене има, колкото искаш...;)

в реалния живот е пълно с чудене, та да не говорим за митологията...:)))
лека!

Просто е чудесно , поете!:)

дъното тегли надолу,
пяната залива отгоре...
Мъртво вълнение,
оживяващо с изгрева.

почти- само защото жена е родена
почти И защото има кой на брега да я чака.

Вие с кого общувате, Поете? С богове или със смъртни?!
Поздрави!

повече с чудеса е пълно в живота, Бастиянова, отколкото с чудене...;)

о, споделяща коментара на Илеана, Илиана...;)))

с читателите си, Анонимен 33, както и те с мен, когато ги чета...;)
Поздрави и на теб!

Няма начин- Илианите сме по-малко на брой,именуваните Илеани -още по - малко така ,че трябва да се подкрепяме!:))))
Хубав ден и на теб!:)

към Добър ден отива,
Илиана,
тъй че двете аз ти пожелавам!
;)))

Мълча и аплодирам....
Добър да е денят ти!!!

такъв да е, Мmagy!!!
;)

от много фактори, Хензелски,,,...:)

моето Добро утро за тебе, Вasta, зависи само от един фактор и той е слънцето в очите ти...;)

чул те Господ...
за слънцето, де...
а за Доброто утро най-покорно благодаря!:))

а искам и нещо да ти споделя.. щото стана дума за слънце...

ей го на:

казва се

...................................................

По пътя към дома

Слънцето сияе някъде над мен
А очите ми не могат да Го видят
Сведени в земята в този ден
Уморени по пътя се скитат

В миг затварям очи и вървя
Устремена аз бързам, сама
А под мене веч няма земя
И ръцете ми пак са крила

Усещам Слънцето в очите си
В мен разлива нежна Светлина
Мигом литвам пак с мечтите си
Със затворени очи се връщам у дома

...

за тебе...;)

http://www.youtube.com/watch?v=sjqHA8x1rOk

е мило! :)
да...Слънцето всички го обичат :)
най-много аз!

изпълнението е разкошно!

ето и от мен, аз харесвам много и Бочели..., ето това ми е любимо.

http://www.youtube.com/watch?v=tcrfvP11Hbo&feature=related

Слънцето надникна
иззад сънните гори,
"Добро утро, Вasta!"
се провикна
и пак се скри...;)))

не крило се, от мен не може се съвсем укрие:))
ти пък нали знаеш основните качества на шопите, а?!:))
та поради тези именно качества, аз мога да виждам Слънцето по всяко време на денонощието, а най-вече и предимно го виждам нощем, все някъде около полунощ си заформям срещи с него:)))
и му измислих стихче (о, стотици стихчета даже)))
ето последно ще ти споделя едно такова стихче...

в точен миг и в точен час
Слънцето посрещам аз
бавно стъпвам и на пръсти
във душата с топло чувство
и е винаги във мен-
всяка нощ и всеки ден
и наяве и насън дори
ме милва Слънцето с лъчи...


:)):
такива работи, друже...

те го те...;)))

го виде.)))))
при мен вали...
даже нет нямах тая сутрин, камо ли слънце...
само дъжд!
но и това ме устройва :))

зад облака навъсен
и ще се покаже
в час по-късен...;)))

да се покаже
че без Слънце не обичам
да минават дните ми и даже
в него чудно се обличам
:))

ако ли не се покаже,
Хензел щ' иде да му каже!
;)))

кажи му, кажи му, дано те послуша
че от този дъжд дойде ми до гуша
и пак за Слънцето мечтая аз
душата ми да стопли в този час
а ако няма Слънце, стоплям се сама
ще питаш как - с чаша вино във ръка
:)))))

лека!

и за тебе, Бастиянова!

Пишеш страхотно. Прочетох и другите ти постове след този. И ми импонират. Харесвам написаното от тебе. С удоволствие, навестявам блога ти.
Предполагам, надали този факт, че съм един от феновете ти, е е нещо, което има кой знае каква стойност, но си е факт :) Поздрави

предполагаш, приятелю! Всяко едно посещение на блога ми от когото и да било, за мен има неоценима стойност. А когато приятел ме навести е и удоволствие...;)
Поздрави, Рapadok!